По повод Националния празник на България – 3 март, Регионалният военноисторически музей в Плевен представя изложба, посветена на 143 години от Освобождението на България. Инициативата е част от проекта „Уникални реликви от Българското възраждане и национално освобождение”. Изложбата включва 14 експоната от фонда на Регионален военноисторически музей – Плевен, които ни пренасят в епохата на бунтовните времена, напомняйки ни за смели родолюбци и борбата им за национално освобождение.
Акцент в експозицията са кремъчни и капсулни пистолети, оръжия с предно пълнене, използвани в националноосвободителните борби от поколения българи – хайдути, четници, въстаници. Кремъчните пушки и пистолети са основното въоръжение през Априлското въстание от 1876 г.
През периода на Възраждането, въпреки ограниченията на османската власт, в българските земи постепенно се оформят определени центрове на оръжейния занаят. Важно средище е Сливен, чиято продукция е ценена в цялата Османска империя. Сериозен конкурент на Сливен е Габрово, където се произвеждат и пистолети. Оръжейни работилници има в София, Шумен, Никопол, Силистра, Казанлък, Самоков, Панагюрище, Враца, където са изработвани част от пистолетите за турската армия от български майстори-оръжейници.
За производството на цеви се предпочита самоковското желязо, от което чрез допълнителна обработка се получава здрава и еластична стомана, издържаща на високо налягане. Според изискванията на епохата огнестрелното оръжие се украсява в зависимост от социалния статус на неговия притежател. Богатата украса е признак на висок престиж. Металните части – цевта и запалителният механизъм, имат инкрустации от други метали – мед, месинг, сребро и злато.
След първата половина на XIX в. оръжейните работилници в българските земи променят характера на производството си. Оръжието се преработва в капсулно, както това става навсякъде из Европа. В цевта се навива специално кухо цилиндърче – пистон, изхвърлят се петлето, огнивото и барутният подсип, поставя се ново чукче. Българските майстори-оръжейници изработват капсулни пистолети със сравнително скромна украса, повлияна от ориенталския стил. Покрити с патината на времето, те мълчаливо ни припомнят за отминали героични времена.
Сред експонатите са и неотменните аксесоари на оръжието с предно пълнене – 2 барутника от рог и кожа и кутийка за барутни фишеци.
В изложбата са представени още – мастилница и павур за ракия – лични вещи на Никола Кръстев Койнов. Той е от с. Летница (сега град Летница, област Ловеч) и доживява до 90-годишна възраст – починал е през 1940 г. Никола Койнов участва в четата на Филип Тотю по време на Сръбско-турската война 1876 г. Малко известен факт е, че в помощ на Сръбската армия се създават чети, предвождани от най-прославените български войводи Панайот Хитов, Филип Тотю, Цеко Петков, Ильо Марков, Симо Соколов, Тодор Велков, Христо Македонски и др.
Експонат с лична история е и огниво, направено от ковано желязо с богата орнаментация. Принадлежало е на ковача Цоко Генчов от с. Черни Вит (областЛовеч). Преди Освобождението на България той изработва оръжия за въстаниците.
Представените експонати в изложбата са част от богатото културно-историческо наследство от периода на Българското възраждане. Връщайки ни в епохата на бунтовните времена, те напомнят за желанието на българите с оръжие в ръка да отстояват правото си на свободен живот.
Експозицията е подредена в Къщата-музей „Цар Освободител Александър ІІ” в Плевен.
