Новото издание на „Белене. Сказание за концлагерна България“ от Стефан Бочев вече е в книжарниците – книга, изпълнена с много болка, но и с надежда за несломимата сила на духа. Тя е живо свидетелство за българските концлагери през 50-те години на XX век, но и всевечна история за човека, поставен на изпитание. Разказ, изпълнен с тънка ирония и любов към живота.
„Трябва ли да се пише за всичката тая ужасия и дивотия на концлагерите в следдеветосептемврийска България? Кому е нужно това?… Защо да е необходимо да се знае историята, да я познаваме добре във всичките й страни – и тъмните, и светлите? Ами че защото както отделният човек, така и всеки народ, за да поумнее, трябва да разбере сам себе си – да извади поука от действията и бездействията си, от грешките и безумията на своя изминат път… Правенето на истината обществено достояние е като обществена изповед и разкаяние. А без разкаяние – какво ти опрощение на греха?“, убеден е авторът.
Изданието е внушително със своите над 1000 страници, но нито една няма да остави читателите безралични. Защото в крайна сметка книгата не само е запазила автентичната картина от концлагера на остров Персин, но и е пример за невероятната воля и човешки дух на свободолюбивите хора, станали жертви в един от най-черните периоди на българския комунизъм. Черти, които без всякакво съмнение притежава Стефан Бочев, авторът на този неповторим разказ.
Стефан Бочев (1910 – 2002) е български дипломат, писател и публицист. Завършва право в Швейцария. През есента на 1934 г. става кореспондент на „Вашингтон поуст“ за Женева. До есента на 1933 г. е единственият български акредитиран журналист в Обществото на народите в Женева. Участва в един от големите митинги на николапетковистите през октомври 1946 г. в София, скандиращ „Долу червеният фашизъм“. Арестуван е от Държавна сигурност на 13 май 1949 г. и е откаран в лагера „Богданов дол“ край Перник.
След това прекарва няколко години в лагера „Белене“. Освободен е през август 1953 г. След 10 ноември 1989 г. издава няколко книги, сред които „Автопортретът ми като журналист и дипломат“ (Фондация „Комунитас“, 2009), „Архиванов“ (Фондация „Комунитас“, 2009) и др.
„Белене. Сказание за концлагерна България“ е призната за връх на неговото творчество и за емблема на българската лагерна проза. Книгата е разтърсващ документ за периода на комунистическия режим в България.
Информация: Фондация „Комунитас“
