Стихове на Весела Димова, музика и танци създадоха красив нов свят за стотиците зрители на вечерта „Мастило от череши“

Прекрасната поетично-музикална вечер “Мастило от череши” събра в зала „Ростов“ в Плевен повече от 200 зрители, които искаха да съпреживеят радостта от срещата с новата книга на Весела Димова. С радостно предчувствие за празник на духа и словото, те заеха местата си много преди началото на събитието на 29 юни 2022 г. и бързаха да поднесат своите цветя, подаръци и топли думи на авторката.

Срещата отри със стихотворение на поетесата журналистката Даниела Дочева, която представи всички участници в творческата вечер. “Времето е черешово и неговата дъхава червена свежест минава като ярка нишка живот през новите стихове на Весела Димова. Те отново са въздигащи, разтърсващи, нежни, уханни, носещи магия и разноцветие от емоции. Богати са на аромати и нюанси; някои са изненадващи, а други сякаш са продължение на вече започнати строфи в предишни нейни книги.

“Мастило от череши” е цял творчески свят със своя логика, специална подредба на стиховете и всепроникваща любов. А мъдростта удобно се е настанила в тази приказна словесна картина – тя прелива от страниците и попива като сладък черешов сок в душата на читателя. При Весела Димова “щастието е приказка, разказана между редовете на тъгата”, “любовта има вкус на вечерно небе” и “чезнат сенките на хора в утробата на вечерта”. Тя не спира да пише писма до Рая, да изтрива с гумата на поезията тънката граница между Тук и Отвъд и да се взира в детайлите на Битието”, анализира новата 20 по ред книга на авторката водещата.  

В “Мастило от череши” са събрани мигове от българската празнична обредност, цикъл стихове с библейски образи и притчи, лични откровения и изповеди, мечтания и търсения. Весела Димова води читателя по пътя между изгрева и залеза, пише майчино писмо, седи на брега на времето или тича със своето конче и вятъра, защото не забравя детството.  

Декори на поетичните й събития са старият град, вечерта, която се пръска изведнъж на мигове, туптящи по плажа, тишината и солените мълчания, светлата охра на август, пътищата на есента, които неизбежно минават през нас, декември, залезите, тъмният фон на света, две-три птици… Декор е целият свят с многообразието му, неизчерпаемата му любов и всепроникваща мъдрост. Този свят, който резонира с нейната поетична душа, надиплила вдъхновения, болки, възторзи и просветления…

Весела Димова е многообразна, цветна, завладяваща. Тя е от смелите поети, които не си слагат граници на възприятията, когато се потапят в творческите измерения. Тя търси и намира нужното й, облича го в слово, мисъл и чувство и му подарява свободата. Чрез нея – свободата, стиховете й заживяват свой живот и достигат до хиляди читатели.

Книгата “Мастило от череши” е събрала на 280 страници стихове, писани 2 години. Наситена със символика, творбата съдържа 12 стихотворни цикъла, всеки по 21 страници – като 12-те месеца на 21-вата година от 21-вия век, обърна внимание на числата авторката. И добави: „12 са тъмните и светлите часове в дните на равноденствието. 12 са били и апостолите. Книгата (не) случайно има 280 страници – 280 дни (10 лунарни месеца) е времето за сътворението на един човек от зачатието до рождеството.“

Авторският рецитал на поетесата завладя по неповторим начин аудиторията, която избухваше в спонтанни аплодисменти след всяко стихотворение. Авторката беше вълшебницата в центъра на приказката и със своите магнетизъм и магичност чертаеше невидими като паяжини нишки от любов и светлина към душите на зрителите. И в това светло и разноцветно кълбо потънаха всички, изгубиха се, за да се роди нещо друго – голямо и важно. Това друго беше нова реалност, създадена от словото. Поезията нарисува реални прекрасни картини, видими само със сърцето. И оживяха образи – на огнените залези, звездите, сенките, карминените череши, цветята, цветовете, пътищата и пътечките, осеяни с макове; на всички важни картини, в които се вписваме, живеейки. 

Вечерта беше заредена и с прекрасна музика. Публиката чу музикални произведения по стихове на Весела Димова и музика на проф. д-р Стефан Костянев в аранжимент и изпълнение на Костадин Шотев – китара и вокал, и Николай Михайлов – китара, като крайният вариант на произведенията беше приятна изненада за авторката. Прозвучаха песните “Нарисувах те с думи”, “Не обещавай никому света” и “Тичай, конче”.    

Николай Михайлов е преподавател по класическа китара, камерна музика и музикални ансамбли в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков” в град Плевен. Той е артистичен директор, създател и главен организатор на Международния фестивал на китарата „Плевен“, чието осмо издание ще се състои от 1 до 5 юли 2022 г.

Костадин Шотев е основател на групата Studio 84 Project и е автор на музиката на песните от първия им студиен албум „Ретро ли?“, който излиза през 2021 г. Той композира, пее и изпълнява на китара авторски песни по свои текстове и по стихове на любими български поети. Участва в множество фестивали за изпята поезия и е носител на множество награди.

В събитието “Мастило от череши” се вплете органично и красотата на танците на Десислава Йотова и Милчо Петров. Двамата са вече 34 години на сцена и са петкратни шампиони на България по спортни танци. Имат права да представляват страната ни на Европейски и Световни първенства. Състезавали са се вече на четири световни турнира и всеки път постигат много добро класиране, като в момента са 19-ти в Световната ранглиста. Освен това са и треньори на Клуб по спортни танци „Зорая“ и Школа към клуба, в която се обучават 130 деца.

На финала на своя страстен танц на песента „Dance Me to the End of Love“ в изпълнение на Ленард Коен Милчо Петров поднесе елегантно прекрасен букет с рози на поетесата и я покани на танц, с което предизвика аплаузите на публиката.

Изненада за поетесата беше стихотворението „Писмо до Весела Димова“, написано часове преди празничната вечер от доказаната ваятелка на мерената реч Яна Кременска от Враца и прочетено за пръв път пред публика в празничната вечер в Плевен.

Събитието имаше и благотворителна кауза, обявена на финала на вечерта от Весела Димова. Присъстващите можеха имаха възможност да закупят красивата книга-албум „Цветове и думи“ със стихове на поетесата по картини на Константин Симеонов-Костика. Събраните средства ще бъдат използвани за изготвяне на каталог с творбите на Костика от неговата съпруга Убавка Тончев – също скулптор и художник, която присъства на събитието.

Многобройната публика на вечерта откликна на поканата за благотворителност. След това присъстващите изчакаха търпеливо на огромна опашка, за да получат като подарък от Весела Димова новата й книга „Мастило от череши“ с автограф.  

Вълшебната поетично-музикална вечер “Мастило от череши” се случи в рамките на културния форум Плевенска артсцена „Измерения“, който се организира от Сдружение „Духът на Плевен“ под егидата на МЦ КИРМ „Св. Елисавета“ – Плевен, с управител доц. д-р Емилияна Конова.

Техническото обезпечаване на събитието – озвучаване, осветление и видеозаснемане, осигури изключително професионално DJ Anthony – Анатолий Николов.

* * *

За Весела Димова

Весела Димова е родена в Плевен, по професия е лекар кардиолог. Печатала е свои литературни творби в наши и чужди издания, а по нейни стихове са създадени песни. Автор е на стихове и на руски език, някои от които се превръщат в текстове на романси. Творбите й са превеждани и публикувани на руски, румънски, македонски, португалски, арабски и други езици. Поетесата е член на Съюза на българските писатели, на Международния клуб на лекарите – писатели, на Дружеството на плевенските писатели и на Клуба на дейците на културата в Плевен, чиято ежегодна награда „КДК – Арт“ й е връчвана два пъти.

Обявена е за „Плевенчанин на годината“ за 2008 г. – тази наградата е учредена от Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина „Св. Елисавета“ – Плевен, с управител доц. д-р Емилияна Конова. Носител е и на други награди, сред които и на първата годишна награда „О`Писменехъ!“ 2020 г. за цялостно творчество.

* * *

Писмо до Весела Димова

Автор: Яна Кременска

Ти, с веселото си име и с дяволски тъжните си стихотворения…

Дето владееш тайнописа на най-човешките от всички човешки изречения.

Дето знаеш, че сърце се лекува, като се наведеш и вдигнеш някой, и го изправиш.

Дето не ти се налага да си спомниш, защото как всичкото да забравиш…

Сигурно те познавам и от друг живот. Вероятно високо в ниското.

Капе мастило черешово… Жажда ми вливаш и… си ми вселенски близка.

И защото и аз понякога, като всички човеци, оставам без кислород, а не мога да го напиша –

чета теб. И ми вдигаш душата високо. И … спасително дишам.

* * *

Ще седнем на брега на времето,

Автор: Весела Димова,

из книгата “Мастило от череши”

Ще седнем на брега на времето,

край езерото на мечтите…

Там облаците с бели гребени

ще решат ласкаво косите ни,

ще храним рибите с очакване,

с цветя от неродени пролети…

На дъното ще цъфнат макове

и Господ ще ни проговори,

маскиран като водно конче,

внезапно кацнало в дланта ти…

Ще се превърнем в две поточета

и после вечно ще е лято…

* * *

Далечните крайбрежия на тишината

Далечните крайбрежия на тишината

започват от очите на едно момиче,

което ти разказа любовта

във вид на приказка

за извори, за плачещи върби

и пътища със сини камъни,

за тъмни кладенци

и за небе, простряно над земята

от двойка щъркели – та да изсъхне

по-бързо от априлския си дъжд…

Но ти дочуваш тътена на всички

неродени и отминали светкавици,

рева на вятъра дочуваш,

сврян в комините

и в пелерините на белите мъгли…

И стъпките на старостта дочуваш

познаваш ги по пукота на съчки

под мекия килим от ланска шума,

преди да го разкъсат на парчета

зелените стрелички на тревите…

Сред недовършените изречения

на всички звуци

приказката се смалява, става

заоблена и тежка като камък,

затиснал прага ти, зад който те очакват

далечните крайбрежия на тишината…

* * *

Втори монолог на Мария Магдалена