Носителят на националната награда за млади поети „Димитър Бояджиев“ Денис Олегов ще представи в Плевен своята нова стихосбирка „Вечен чужденец“. На страниците на книгата авторът засяга теми като социалното неравенство, войната, страданието, отчуждението, живота и смъртта.
Редакторката на книгата Силвия Недкова казва, че „това, което обичайно е аксиоматично, при него е поставено под въпрос, изследвано е до разпада на атома. Той вярва в хората, каквито би трябвало да бъдат, и ги възпява такива, непознати в себе си.“
Денис Олегов е роден през 1998 г. в София – баща му е руснак, а майка му е българка. Автор е на книгите „Римодрасканици” (2014), „Раздвоението на една душа” (2014), „Ледена жар” (2016), „Колелото на историята” (2017) и „Вечен чужденец” (2020). Негови стихотворения и разкази са издавани в сборниците „Manu propria”, „Абсент” и „Содружество”. Публикувал е в „Нова социална поезия”, „Иначе писано”, „Нова асоциална поезия”, „HSE Texts” (Санкт Петербург), “Poetas del Mundo”.
Награждаван е в различни литературни конкурси, сред които „Солени ветрове” (2015), „Непознати улици” (2015), „Златен явор” (2016), „Млад поет – Костинброд” (2017), „Копнеж за растящо творчество” (2017), „Небесни меридиани” (2018), „Граждански будилник” (2019).
През 2019 г. печели голямата награда от конкурса „Димитър Бояджиев”, благодарение на което излиза стихосбирката му „Вечен чужденец”, издадена от „Лексикон”. Съосновател е на литературния клуб „Отвъд кориците”. Работил е в телевизия „Евроком“, радио „Гама“ и сайтовете Fanface, Kafene и Novsport. От 2016 г. има свой блог – „Олеговизъм“. Интересува се от спорт, литература, музика и технологии и вярва, че добрите новини ще променят нагласата на хората в положителна насока. В момента е студент по международни отношения във Висшата школа по икономика в Москва. Паралелно работи като журналист.
Срещата с интересния млад автор в Плевен ще е на 3 септември в кафе „Бордо“ (ул. „Сан Стефано“ 14) от 18 ч. Входът е свободен. Необходима е предварителна резервация.
***
Вечен чужденец
Аз нямам право на родина,
аз нямам право на отечество!
Един човек с невзрачно минало,
лишен от стадната ви нежност.
Не коленича на аудиенции,
не мразя „правилните“ хора,
не следвам модните тенденции,
защото пак ще съм виновен.
Осеян е атласът с черни точки:
гори ненавист в мрачна пролет.
Война е. Всекиго ще сочат:
„противен е, опасен, болен“!
На срам прилича тази гордост –
да мачкаш „вражеския“ лагер.
Но вече свикнали са хората
да следват стъпките на стадото.
Аз съм избран и съм отхвърлен,
самотник със бодлив венец.
Избирам да избирам пътя си –
за всички вечен чужденец.
