Михаил Денев: Българският фолклор носи нещо магично и необяснимо

0
1585
Михаил Денев
Михаил Денев получи Почетен плакет от председателя на Общинския съвет в Плевен за принос в развитието и популяризирането на българския фолклор

Михаил Денев е роден в град Плевен и целият му творчески път е свързан с народните танци, които продължава да преподава с много любов до днес. Завършил е Академията за музикално и танцово изкуство със специалност „Хореографска режисура“ в Пловдив и все още работи като хореограф и художествен ръководител на Фолклорен ансамбъл „Мизия“ при читалище „Съгласие 1869“ в Плевен, а паралелно с това ръководи и Танцов ансамбъл „Фаворит“ в град Угърчин.

Започва да се занимава с народни танци в далечната 1959 година – танцува в Пионерския ансамбъл при тогавашния Пионерски дом, а понастоящем Център за работа с деца в Плевен. След това продължава развитието си в Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ в Плевен като самодеец. От 1971 година е професионалист в същия състав – той е артист-балетист и помощник-хореограф на Гето Ценковски. През 1986 година напуска и става учител по български народни танци в хореографска паралелка в Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Пордим, в което остава 15 години. В школото създава и ръководи ансамбъл „Северняче“, който печели много награди от престижни конкурси. Съставът продължава да носи славата на училището и днес, когато негови ръководители са възпитаниците на Михаил Денев – Даниела Желязкова и дъщеря му Биляна Денева, които израстват в школата на Ансамбъл „Мизия“.

Изявеният хореограф сформира Фолклорен ансамбъла „Мизия“ през 1979 г. – първо като танцов състав, а по-късно са създадени хор и оркестър. В репертоара му са включени песни и танци от всички етнографски области на страната, а през миналата 2019 г отбеляза тържествено 40 години творческа дейност. Съставът е изнесъл стотици концерти, представял е Плевен и България на повече от 20 международни фестивала и е удостоен с много награди.

През новия творчески сезон мизийците имат нови планове, включително за изяви на престижни фестивали, а Махаил Денев планира да приключи кариерата си с бенефис в началото на лятото.

Г-н Денев, биографията Ви е толкова богата и неизменно е свързана с българските народни танци, на които посвещавате целия си живот. Ансамбъл „Мизия“ е Вашата визитна картичка, Вие сте разпознаваем с него не само в Плевен, а и навсякъде, където той се е изявявал през годините.

Да, дължа авторитета и популярността си на този Ансамбъл. Създадох го през есента на 1979 година в читалище „Съгласие“ – няколко години, след като Северняшкият ансамбъл напусна сградата. По това време секретар беше Никола Диамандиев и той ме покани да организирам нов фолклорен състав в читалището. Така се започна – с 5-6 деца, 13-14-годишни. В последствие се сформира една група от 30 деца, започнахме да правим репертоар, а през 1984 г сформирахме хорова формация и оркестър. Ансамбълът стана лауреат на VI-я и VII-я републикански фестивали, носител е на златни медали и на званието „Представителен”. В репертоара му са включени танци от всички етнографски области на България, като разполагаме с богата колекция от костюми. През 2010 г спечелихме и реализирахме проекта „Обредност българска“ към Национален дарителски фонд „13 века България“, а през 2014 г. реализирахме проект „Хубост за бъдни времена“. Фолклорен ансамбъл „Мизия” е изнесъл над хиляда концерта в страната, в това число участия в телевизионни предавания. Имали сме изяви в над 20 международни фестивала – в Русия, Унгария, Македония, Гърция, Турция, Италия и др., като част от тях са Международен фолклорен танцов фестивал в Истанбул, Международен фолклорен фестивал в Италия, Международен Балкански фолклорен фестивал в Пловдив. След демократичните промени остана само танцовият състав от Ансамбъл „Мизия“.

През 2019 г Ансамбълът отбеляза 40 години от създаването си – респектиращо число.

Така е. Направихме Юбилеен концерт на 21 юни в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен и бяхме удостоени с наградата „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци.   

Михаил Денев и Биляна Денева приемат наградата „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

Публиката много Ви обича, защото всяко ваше появяване на сцена е взрив от енергия и позитивни емоции. Освен това зрителите винаги се възхищават на умението Ви да доведете всички свои възпитаници до едно много, много високо ниво на представяне. Как се случва това толкова години?

Основното е труд и желание за търсене на по-високи постижения. В годините съм се стремил да участваме в доста конкурси, защото те са свързани със силен заряд, със сериозна подготовка и амбиция. Гоненето на високи цели зарежда децата, защото в един конкурс, ако не си на ниво, нищо не се получава. Винаги сме печелили или първо място, или специалната награда. С настоящия концертен състав на ансамбъл „Мизия“, в който има деца от 6 до 10 клас, през последните 3 години спечелихме няколко награди, сред които първа награда в категорията си във Велико Търново и специалната награда в Международния младежки фестивал на изкуствата в Созопол „Музите“ (2018 г).  

С по-малките танцьори имахте изяви и постижения от конкурси в чужбина.

Да, имаме изяви и в чужбина. Дъщеря ми, Биляна Денева, беше с най-малката формация на фестивала „Славейче“ в Охрид – също спечелиха награда. С по-големите участвахме на фестивал в Турция, който нямаше конкурсен характер. Бяхме подготвили много хубава програма, която децата изпълниха прекрасно. Те заслужават голямо уважение, защото са не само добри танцьори в „Мизия“, но са и много добри ученици и израстват като добри граждани.

Колко деца и на каква възраст са част от Ансамбъла в момента?

Около 70 деца участват в състава. Най-малките, които приехме миналата година, не са навършили 5 годинки, но се справят добре. Сегашните поколения са различни, много са информирани. Да са живи и здрави педагозите, които ги подготвят добре, защото основата е много важна за развитието на всеки човек. В последния Коледен концерт, в който участвахме на сцената на читалище „Съгласие“, се изявиха най-малките – Биляна Денева беше подготвила един танц с тях, и се справиха достойно.

Споменахте, че днешните деца са различни – как се работи с тях?

Не е никак лесно да се работи с тях. Много е важен подходът, дисциплината –също. Аз усещам много добре разликата между мен и децата – с някои е над 60 години, но трябва да се търси подхода към всяко едно поколение и към всяка възраст. Нужно е много време, за да се отработят нещата, изисква се говорене, търпение. Към всяко дете индивидуално трябва да се подхожда, защото са чувствителни, раними и не израстват едновременно. Важно е и да вдъхваш вяра на децата в собствените им възможности. Имал съм случаи да ми каже някой: „Нищо не става от мен!“. „Как така, такива думи да не чувам“, им отговарям. И им давам различни примери от живота, в които хората постигат много, когато вярват в себе си. Убеждавам ги, че няма невъзможни неща, и те започват вече по друг начин да гледат на това, което ги затруднява. Иска се търпение.

Всъщност Ансамбълът се оказва и една голяма школа, в която те се възпитават и израстват.

И за нас е школа, защото да работиш с хора не е никак лесно. Аз влизам в положението на учителите и ги разбирам много добре. Много е сложно. Разбира се, и между тях има такива, които са си объркали професията. Докато бях в училището в Пордим много пъти на педагогически съвет с колегите съм си говорил, че не трябва да са преподаватели, а учители. Това значи да научиш детето, а не да му изговориш някакви знания и да не те интересува кой е разбрал, и кой не. Аз нямах ученик двойкаджия – всичките заслужаваха оценките, които им поставях. В нашата работа децата получават удовлетворение на сцената. Разбират, че си е струвало да преодолеят трудностите, защото са доставили радост на хората, които ги аплодират.

Има много деца, които идват в ансамбъл „Мизия“ съвсем малки и остават в него години.

Да, в нашата школа израснаха доста талантливи деца, които се развиха в последствие на професионалната сцена. Имам ученици, които вече са ми колеги и се представят отлично. Например хореографът на Северняшкия ансамбъл Мартин Мочков е мой възпитаник – от дете израсна при мен, след това продължи образованието си в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, Танушка Арабаджиева, която е преподавател в НУИ „Панайот Пипков“ в Плевен, също е моя възпитаничка, Даниела Желязкова и дъщеря ми Биляна Денева, които работят в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пордим, също са мои ученици, Иво Сираков, хореограф на формация „Етника“, работеше и със Слави Трифонов, също е мой ученик и много други. 20-ина танцьори в Северняшкия ансамбъл са израсли в „Мизия“ – някои вече се пенсионираха.

Дъщеря Ви върви по Вашите стъпки.

Да, тя е моя възпитаничка. Завърши Академията в Пловдив с отличен успех, след това завърши и артмениджмънт. И сега е дясната ми ръка, като намерението ми е да бъде двете ръце. Аз всяка година решавам, че ще спирам, но тя има нужда от мен – един човек не може да се справи с всичко. Децата са много – три възрастови групи, така че работим двамата.  

В какво се състои магията на българския фолклор, на която никоя публика не може да устои?

Народното творчество е нещо велико! Ние си даваме някакви обяснения за някои неща, но този синтез е събиран векове, тази магия е необяснима. Във фолклора са вплетени всички вярвания, че има добро. Там са всички ритуали по различни поводи, които носят нещо магично, всички благословии. Няма кратък и категоричен отговор на какво се дължи това въздействие, тази магия на българския фолклор. Не само нашите души трепват от тази богата ритмика, но и хората по света се впечатляват от тях, музикантите ги харесват. Има някаква сила, която не може да се опише с няколко думи.

И в нея са кодирани мъдрост, дух, сила и всичко онова, което ни е съхранило.

То е наслагвано във времето. Като погледна една шевица, виждам такова богатство! Ако вземем всяко едно село в Плевенско, например, ще видим, че шевицата има богато разнообразие навсякъде, защото всяка мома, когато си е готвила чеиза, се е стремила да даде най-доброто от себе си, да избродира най-красивата риза, да изтъче най-пъстрата престилка. И в занаятите е същото. Майсторите са се надскачали в уменията си. Този стремеж си е заложен у българина: като види нещо хубаво, да си каже, че той ще го направи по-добре.

Какви изяви планирате за 2020 година с ансамбъла?

На 14 февруари имахме концерт по повод 130 години от създаването на Лозаро-винарско училище в Плевен. Планираме да включим в репертоари си няколко обичаи, ще изберем и подходящ международен фестивал в чужбина, в който да участваме. Освен това имам намерение да си направя един бенефис в края на сезона. От тези 70 години 62 години да си на и около сцената не е малко време. Много неща съм видял, преживял, усетил за това сценично изкуство и бих искал да завърша подобаващо, с празник, този дълъг творчески път.

Желая Ви здраве и успешен творчески сезон!

Благодаря Ви за вниманието и пожеланията!

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here