Има срещи с изкуството и красотата, които разтърсват душите и вълнуват съзнанията дълго, след като са се състоели. Такава беше магичната приказка „Водните лилии на паметта“, оплела в едно поезията на талантливия палестински поет, писател и преводач Хайри Хамдан и танцът-молитва сема на единствения български дервиш Васил Тосев. В притихналата зала на галерия „Илия Бешков“ снощи всеки зрител съпреживя по свой уникален начин вибриращото на честотата на хармонията, мъдростта и любовта слово и завихрената лечебна енергия на мистичния дервишки ритуал, чрез който човек се свързва с Бога.
Организатор на събитието от културния форум Плевенска артсцена „Измерения“ беше Сдружение „Духът на Плевен“, от името на което доц. д-р Емилияна Конова откри вечерта. Тя изрази радостта си от възобновения културен живот, който дълго време беше невъзможен заради пандемията от коронавирус, и увери, че срещите със стойностни творци от различни сфери на изкуството ще продължат. Доц. Конова информира, че специални гости на творческата вечер са Румяна Емануилиду, издател на новата стихосбирка на Хайри Хамдан, и известният и обичан български композитор Стефан Диомов.
Даниела Дочева, журналист, част от Сдружение „Духът на Плевен“, автор на сценария на събитието и участник в него, представи интересни факти от биографиите на Хайри Хамдан и Васил Тосев, след което вълнуващото пътуване в света на думите започна. Прозвучаха стихове от новата стихосбирка „Водните лилии на паметта“ и откъси от романа „Лешникови градини“ на Хайри Хамдан. В хода на диалога между него и Даниела Дочева поетът спонтанно призна, че сърцето му е в Плевен и винаги е щастлив да е част от топлата атмосфера на специалните творчески срещи, които Сдружение „Духът на Плевен“ организира. А в знак на уважение към известната българска поетеса от Плевен Весела Димова, която също беше в залата, прочете нейно стихотворение.
Поезията на Хамдан отново разказа за щедрост, сила и радост, родени не само от красотата на живота, но и от неговата болка. Публиката с радост вдиша аромата на неговите водни лилии, съхранили паметта за обич, надежда, светлина и доброта. Стиховете на автора внушиха, че Бог е във всичко, а спасение за човешките души дебне отвсякъде. И без значение с какви имена човеците ще нарекат Всевишния, неговите проявления винаги са близо до тях – на разстояние една мисъл, едно чувство или един проблясък на осъзнатост.
Животът е Божи дар, който трябва да се уважава във всеки един миг, вярва Хамдан и изследва този живот – интересна му е дори мравката, която се движи безшумно пред вратата му, а той има намерение някоя сутрин да я покани на кафе. Мистичните, неочаквани и мъдри прозрения на поета за любовта, Битието и Бог намериха своята кулминация в неговата молитва – за любов, мир и изява на най-прекрасната божествена същност на човеците.
След мигове мълчание, на фона на подходяща музика, към изпълнителите се присъедини Васил Тосев, облечен със своите специални дервишки одежди. Насочван от въпросите на Даниела Дочева, той разказа за своето пътуване към здравето и към себе си и за избора си да върви по пътя на суфизма, по който поема след една знакова среща с дервиши в родния му Пловдив. Веднага си купува книги на персийския поет, учен и суфистки мистик Руми, започва да ги чете и веднага започва да се върти. След това нещата се случват като на кино. Запознава се с правнучката на Мевляна – Есин Челеби, при гостуването й в Пловдив, а по-късно по покана на нейната фондация International Mevlana Fondation се озовава в град Коня, където е посветен за дервиш.
Тосев разказа, че докато се върти, всеки дервиш си повтаря само името на Бог и нищо друго, като желанието му е единствено хората да се обичат и да бъдат едно. Лявата длан на ръката му е обърната надолу, а дясната е нагоре. Дясната ръка е тази, която получава енергията, лявата е тази, която дава. Навремето са водили дервиши при болни хора да се въртят, за да може енергията, която излиза от дервиша, да излекува човека.
Разбирането на суфизма е, че човек трябва да бъде свободен в търсенето на божественото, а не да приема някаква идея за това божествено. Философията на дервишите е Любов. Да обичаш всички хора така, както обичаш себе си. Да не правиш разлика между тях, да не ги разделяш. Дервишите вярват в прераждането. Смятат, че смисълът на човешкото съществуване е да познаем себе си. Те издигат в култ сърцето, затова се въртят около сърцето си, то винаги е в центъра, поясни Васил Тосев.
И добави, чев суфизма се казва, че колкото души има на земята, толкова и пътеки има към Бог. „На всеки един от нас пътеката му към Бога започва от него самия. Ако започнеш да вървиш по чужда пътека, нищо няма да стане, трябва да започнеш да вървиш навътре към себе си, да се опознаеш и да разбереш, че твоят Аз, твоето его, е проблемът. С проблемите си обаче не можем да се справим с големи очаквания и силна воля, както ни съветват някои учители. Дори волята е най-вредното нещо, защото тя е насилие над самите нас“, добави той. И продължи: „В йогата най-важното нещо е ненасилието. Трябва да разбираме себе си, да се обичаме и да работим за себе си.“
След всичко споделено Васил Тосев се понесе в магията на сакралния танц сема, облян в разноцветни светлини, а присъстващите се потопиха още по-дълбоко в мистичното изживяване чрез мисли на Руми, които прозвучаха.
Вдъхновяващото изживяване завърши със споделена благодарност между участници и публика, а издателката Румяна Емануилиду определи събитието като „изключително вдъхновяващо“ и с „много високи вибрации“.
