Композиторът Стефан Диомов: Добрата песен е телеграма свише

0
1246
Стефан Диомов

Автобиографичната книга „Белите и черни клавиши на моя живот“ на големия български композитор Стефан Диомов вече достигна до стотици читатели. Творението на Издателска къща „Знаци“ с управител Румяна Емануилиду зарадва няколко поколения българи, почитатели на музиката на маестрото. Четивото се допълва прекрасно от троен компактдиск с 60 златни песни на маестрото, записани в студиото на Максим Горанов в Плевен. Вечните хитове са изпълнени от „Тоника“, „Тоника СВ“, „Фамилия Тоника“, „Петте сезона“, Ваня Костова, Тони Димитрова, Пламен Ставрев, Йорданка Христова, Борис Гуджунов и още любими изпълнители. Заедно или поотделно книгата и дискът са чудесен подарък не само за Коледа, но и за всеки друг повод. 

В своята творба Стефан Диомов разказва увлекателно и с много любов за интересни събития от дългогодишния му творчески път, който се докосва до много български изпълнители и творци. Композиторът споделя съкровени тайни и рисува картина на едно отминало време, в което няма удобства, мобилни телефони и подходяща техника, но има ентусиазъм, много възможности и професионализъм. Разбира се, и неудачите, като успехите, са част от броеницата на дните.    

Роден в град Бургас, маестрото носи морето в сърцето си завинаги. Ръководител е на групите „Тоника”, „Тоника СВ”, „Магистрали”, „Горещ пясък”, „Фамилия Тоника”, „Петте сезона”. Написал е десетки шлагерни песни, някои от които добиват широка популярност. Автор е на театрална и филмова музика, на много известни детски и коледни песни. Дългогодишен музикален директор е на фестивала „Бургас и морето”. Наричат го ласкаво „Татко Диомов”. За него песента е най-добрият начин за изразяване и общуване между хората.

Каква беше 2020 година за него, как се ражда хубавата песен и кои са повече – успехите или неудачите – на тези и други въпроси отговори откровено за „Духът на Плевен“ Стефан Диомов. 

Г-н Диомов, може ли да кажем, че за Вас 2020 г. беше успешна? В нея се роди автобиографичната Ви книга „Белите и черни клавиши на моя живот“, както и троен компактдиск с 60 златни хита. Защо решихте да пишете и каква е оценката на публика за тези дарове, които вече стигнаха до нея?

Силно е да кажа, че тази година беше успешна, тъй като над 40 планувани концерта не се състояха, включително и голям Коледен концерт, какъвто правя всяка година. Но намерих дейности, които да компенсират това. Както е казано, „Шило в торба не стои.“ Направих книгата, защото нямаше какво друго да правя, а имам много спомени от моя път. Непрекъснато разказвам интересни случки на приятели и те много се забавляват. Освен това многократно ме подканяха да събера всичко в книга. И аз го направих. Книгата има доста голям успех, което много ме радва, защото никога не съм мислел да пиша. Така че човек, когато прави планове, трябва да е подготвен, че те може и да бъдат променени, а пандемията от Ковид – 19 промени милиони планове на цялото човечество.

Освен книгата, реших да издам най-после и моите песни, някои от които са позабравени. Казано е: „Пилците се броят наесен“, а Стефан Диомов реши да си преброи песните наесен. И благодарение на вашия именит съгражданин Максим Горанов, аз премастерирах всичко, изравних го като динамика, като честотност – хвърлихме огромен труд с него да направим един качествен продукт. Обемът на работа беше огромен, защото това са 60 песни. Внимавах да не ги разваля, защото и това е възможно, когато човек се престарава, но смятам, че всичко се получи на много високо ниво и се надявам да зарадвам тези, които харесват моята музика. Много добре си съотвестват книгата и дискът – и като съдържание, и като визия.  

Прекрасно! А как успяхте да подредите толкова много спомени? 

Добър въпрос. Моят живот беше много шарен, много трънлив понякога. Преживях много успехи и много неудачи, затова нарекох книгата си „Белите и черни клавиши на моя живот“. Разбира се, животът ми не беше черно-бял, беше много цветен, какво ли не ми се случи. Бях затруднен в началото с датите, но навремето си водех работни бележници, тъй като имахме стотици концерти годишно, записи, телевизионни участия и какво ли не още. И си водех записки, които да ме ориентират в кой час на деня какви ангажименти имам. Тези бележници, които още пазя, изведнъж ми помогнаха. И така направих книга, която претендира за хронологична точност на събитията.

Съдържанието разказва за създаването на моите нескончаеми Тоники и други състави, за работата ми с Тони Димитрова и много други солови певци, за които съм писал песни – Пламен Ставрев, Георги Христов, Йорданка Христова и др. Мисля, че се получи интересно четиво, защото аз се постарах то да не бъде само за мен, а да бъде автобиография на едно време, което е по-различно от днешното. Едно време, в което нямахме тези удобства, които имаме сега. Нямахме модерни автомобили, микрофони, инструменти. Да не говорим за компютрите и за мобилните телефони – такива фантастични пособия ние наврето нямахме. Даже аз нямах и домашен телефон. Как съм вършел всичките си ангажименти от сутрин до вечер – без умора, без почивка, кога беше обед, кога беше вечер, не знам. Как се правят 350 концерта годишно – кажете ми? Без да имам организатори.

Сега младите певци имат щабове, което е прекрасно. Аз говоря само с добро чувство за младите хора. Дай Боже да създадат песните, които хората чакат от тях, песните, които да се запеят и да не слизат от сцената десетки години, както нашите песни, нескромно казано. Аз имам песни, писани преди 40 години, и все още ги слушам по радиото. Същото пожелавам и на младите хора.

Прекрасно е това пожелание, защото те имат много какво да научат от Вас. За щастие, тези, които са умни и притежават нужните качества, Ви уважават безкрайно заради постиженията Ви, останали във времето.

Да, има едно жури – великото жури на времето, и то е безкомпромисно. Само времето може да каже коя песен е качествена, коя заслужава да живее и коя е родена като еднодневка.

А с какви чувства се върнахте назад във времето, в началото, и продължихте това пътешествие, докато пишехте книгата си?

Много интересно беше това пътешествие, защото то беше към самия себе си. Открих свои грешки, открих свои подвизи, препускайки по задачи, и нещо много интересно – открих, че сме имали успех, а не сме му се зарадвали достатъчно.

Защо?

От преумора, от липса на време. Към всички ангажименти прибавете и пътувания в чужбина – няколко пъти в годината. Аз не обръщах внимание на семейството си. Не знаех моите деца в кое училище са и в кой клас са, защото нямах време да свърша всичко. Но те не ми се сърдят, а проявяват разбиране. Знаят, че съм правил честно и всеотдайно всичко това.

Чудесно е, че имате тяхната подкрепа. Наименованието на книгата Ви е една метафора, която изпозвате. А като направихте равносметка, кои са повечето моменти в живота Ви – белите или черните?

За повечето от неудачите си не искам да си спомням, затова нека кажем, че белите клавиши са повече от черните. Аз съм простил на всички, които са ми нанесли обида, или са правели живота ми по-труден. Аз самият също се чувствам виновен за доста събития, така че да живее прошката, да живее любовта, която храним един към друг, защото колкото се разделяхме, толкова и се събирахме. Освен това зад себе си оставихме стотици песни, които радват хората и до ден днешен. С една дума: това остава, лошото се забравя.

Това е най-хубавото, наистина. В книгата споделяте ваши съкровени тайни. Защо го направихте?

Винаги съм мислел, че аз не съм най-важният и че моите преживелици не биха представлявали интерес за широката публика. Сега за първи път признавам за небивалици, неочаквани мои преживявания, за които публиката не знае нищо. Преживял съм и моите конфликти с групите ми, и моите конфликти с Ансамбъла на строителни войски, после бях към друго ведомство – и там имаше конфликти. Не бяхме свободни в тази държава, защото имаше режим и бяхме под шапка, така да се каже. От една страна, аз бях доволен, че благодарение на тези ведомства имах софийско жителство, иначе не бих могъл да пребивавам в София. Имах допир до много велики музиканти, аранжьори, поети, композитори. Мога да кажа, че благодарение на пребиваването си в София аз станах професионалист, за което съм благодарен. И в същото време тези ведомства ме правеха несвободен – бях обвинен, че съм правел държава в държавата и т.н. В книгата ще прочетете всичко.

Казвате, че хубавата песен е като погледа на красива жена, който те среща в някой мъглив тъжен ден. И какво се случва в този момент?

Ами променя ти се мирогледът, изведнъж денят става красив. Малката песен може да ти промени настроението за няколко минутки само, за няколко секунди дори, стига тя да е майсторска и да достигне до теб. Защото има песни, които колкото и да ги слушаш, никога няма да си промениш ностроението.

Даже може да стане обратното.

Да, има и такива песни, но за тях не говорим.

А при Вас как идва вдъхновението и кога разбирате, че една песен ще стане добра?

Много често ми го задават този въпрос, но аз не мога да отговоря. Това е телеграма свише, това е моментно състояние. Ако реша да напиша добра песен, не става. Тя идва тогава, когато най-малко съм очаквал. Така се получава.

И Вие записвате бързо, на каквото имате под ръка?

Да, понякога спирам да шофирам, понякога напускам компанията си, за да запиша една или друга хрумка, но работата по нея продължава, докато се убедя, че от това става песен. Много често написаното отива в кошчето.

Стефан Диомов

Защото трябва да отговори на Вашите лични високи критерии за качество?

Ако един творец се счита за истински, той трябва да бъде безкомпромисен, защото иначе професионализмът ще му се изплъзне. Майсторлъкът не понася компромиси. Така е с всичко, не само с писането на песни.

А на какво Ви научи работата с толкова много и различни хора?

Работата с толкова много хора не е лесна. Тя ме научи да правя допустими компромиси. Понякога на сцената съм с 40, 50 или 60 човека и трябва да има линия, трябва да има стимул за тези хора, за да бъдат обединени и да гледат в една посока. Това е трудно да се постигне, защото всеки има своя характер, но те трябва да изпитват респект към ръководителя си и да имат вяра в него. Мисля, че през годините успях да събера един отбор, който почти не претърпя промени. Сега в него навлизат все по-млади хора и аз много се радвам, защото на сцената трябва да има от всичко – както опитни, зрели изпълнители, така и млади бъдещи певци, в които съм повярвал.

За да има приемственост.

Разбира се, толкова е важно да има приемственост.

За Вас какво е морето, което е неизменна част от живота Ви? Вие сте от Бургас и морето присъства осезаемо във Вашето творчество.

Моят офис беше край морето, на самия бряг – там, където основах група „Горещ пясък“. Така че всяка сутрин, всеки ден аз имах голямата привилегия да кажа на морето „Добър ден“. То беше винаги различно и велико, а аз винаги съм се прекланял пред него. Ние, бургазлии, сме големи късметлии с това море, защото то е част от всичко, което имаме. Ако някой ми каже, че Бургас би бил такъв без морето, не бих му повярвал. Бургас и всички градове край морето имат голяма привилегия. Бургазлии се гордеем много с това богатство. Слава богу, че то става все по-чисто, хората го пазят. Дай боже, да се сложи край на тези строежи най-после и морето да остане такова, каквото го помним от години – чисто и приятелско.

Дано да се случи така. Към финала на разговора ни ще Ви помоля да споделите какви творчески планове имате за 2021 г.

Много ми се иска моят прословут Коледен концерт, който пропадна тази година, да се случи по време на провеждането на националния конкурс за поппесен „Бургас и морето“. В него ще участват много певци, които ще изпеят моята книга „Белите и черни клавиши на моя живот“. Ако пандемията не си отиде до тогава, по-късно ще се състои. Бих искал да направя още десетки концерти и срещи с публиката, свързани с представянето на моята книга и на тройния ми албум. Дано всичко това се случи.

И какво да си пожелаем за идната 2021 година?

Да си пожелаем да бъдем оптимисти. Споходи ни една голяма напаст, едно земетресение, един апокалипсис. Бих искал това да приключи, колкото се може по-скоро, и да вярваме, че ще се върнат времената, в които се събирахме и пеехме песните си по концерти.

Да бъде! А аз Ви желая здраве, здраве и пак здраве!

Благодаря Ви много за добрите думи и за вниманието към мен!

Стефан Диомов
От дясно наляво: композиторът Стефан Диомов, доц. д-р Емилияна Конова, издателката Румяна Емануилиду и поетът, писател и преводач Хайри Хамдан.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here