Книгата “За бавното живеене и насладата от живота” на Светлозар Желев – актуална и очаквана с нетърпение

0
659
Светлозар Желев

Книгата “За бавното живеене и насладата от живота” на Светлозар Желев е очаквана с нетърпение от четящите хора в България, не само защото сама по себе тази тема има своите многобройни почитатели, но и защото животът ни е на стопкадър точно в този момент. Четивото ще е на книжния пазар от 21 април, уточни за „Духът на Плевен“ авторът.

В книгата има и други гледни точки – на хора, които Желев нарича свои „съучастници, за да може всеки сам да намери кой е неговият верен път”. Още 17 души споделят своя. Сред тях са оперната прима Александрина Пендачанска, писателите Георги Господинов, Капка Касабова, Любен Дилов – син и Гери Турийска, журналистът Георги Тошев, д-р Неделя Щонова. Поместени са 4 интервюта с автора за бавното живеене.

Тази му философия се ражда спонтанно преди 7 години, когато заради работата си трябвало да прочете 6 книги за един уикенд. „Създавам Движение за бавност – за бавно четене, бавно ядене, бавно пиене, бавно живеене. Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни общество е изградено набързо. Набързо сготвяме нещо, набързо хапваме, набързо се виждаме с приятели, набързо вземаме някоя почивка за лятото, набързо минаваме да гласуваме, набързо се влюбваме и набързо разлюбваме”, пише Желев в блога си след този тежък уикенд. За кратко текстът получава вниманието на над 300 000 читатели, а това показва на създателя му, че е изразил мислите на много други хора. От тогава дава десетки интервюта по темата, която ражда и настоящата книга.

Светлозар Желев

„Когато реших да започна този проект за бавното живеене и насладата от живота, дори не се бях замислил какво точно искам да кажа аз самият. Знаех, че искам да поканя хора, които имат какво да кажат. Знаех, че искам да направя една книга, която да даде възможност на читателите ѝ да опознаят мен, да се срещнат с интересни хора и думи, да се забавляват, да се замислят, да прочетат различни текстове, да видят различни гледни точки, което да ги накара да поискат да забавят по някакъв начин живота си“, пояснява Светозар Желев.  

В четивото има много текстове, които е писал през годините, мисли, които е споделял, неща, които го описват, както и текстове на негови приятели. Те имат пълната свобода на изразяване, сами избират формата, стила, жанра, езика, с които да споделят нещо от себе си. Някои избират разговора с Желев, други пишат художествени текстове, трети разсъждават за различни неща и аспекти на съвремието ни. Има текстове забавни, има тъжни, има иронични, има разкази и приказки, има наука и психология, има философия и изкуство. Има и кулинария, вина, миниатюри и идеи, различни професии и различни светове. „Но най-важното е неподправената искреност на всички тези хора и техните думи и истории. Това ме направи истински щастлив, а сигурен съм, и на вас ще даде онези красота и спокойствие, които са ни необходими, за да постигнем хармония и баланс с ежедневието и действителността и онова „забавяне“, от което толкова имаме нужда. Благодаря им от цялото си сърце и тук, и в края на книгата, защото чрез тях аз придобивам смисъл“, признава Желев.

А кой е той? Предпочита да се представя като литературен активист. Всеки ден чете и книгите са неговата професия – първо е бил книжар, директор на Националния център за книгата към НДК, преподавател в Софийския университет „Климент Охридски“, основател и главен редактор на списанието за нова литература „Гранта България“, има рубрика в телевизионното предаване „Библиотеката“ по БНТ, член на МЕНСА, автор на блога „Литературен гид“, поддържа две фейсбук страници и е неофициалният български говорител на „бавния живот“.

***

Георги Господинов: 

„Душата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това. Когато разказваме една история, ние всъщност спираме за малко пясъчните часовници, излизаме от текущото време и строим друго, паралелно време. Всеки читател знае, че докато чете, пребивава едновременно в две времена – реално текущото и това на разказа. Да умножаваш времена, е от реда на чудесата, които и физиката не може да обясни. Да забавяш и отлагаш края посредством разказване на истории – също. Спомнете си само Шехерезада, която с всяка разказана история отлага ден след ден смъртта“.

Светлозар Желев:

„Бавно. Събудете се бавно, оставете живота да потече във вените ви заедно с глътките чай или кафе. Прояснете мислите си, помислете за деня, за любим човек и любимо място. Отпийте от емоцията. Излезте и свършете нещо добро, накарайте някого да се усмихне, причинете щастие. Направете деня си. Вечерта идва, а с нея и спокойствието на нощта. Животът е ваш. Намерете и се насладете на красотата в него, създайте я, ако не ви стига. Прегърнете и целунете близък, обичайте. И прочетете няколко страници. Бавно и с удоволствие“.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here