Кеазим Исинов

Художникът на хилядолетието Кеазим Исинов откри изложба „Възторженият пантеист“, посветена на 80-годишния му юбилей, в софийската галерия „Контраст“ (ул. „Цар Самуил“ 49). Събитието се състоя на 10 ноември и протече като вернисаж с присъствието на автора и куратора Аксиния Джурова.

В експозицията са показани платна от средата на 60-те години на ХХ век до днес, което дава възможност на зрителя да проследи дългия творчески път на автора и да потъне в неговия мистичен свят, изпълнен с магия, вълшебство, любов, доброта и хармония.

Казим Исимов е роден в плевенското село Садовец. Завършил е живопис във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“. Освен с рисуване, той се занимава и с малка пластика, скулптура и миниатюри. Автор е на над 30 самостоятелни изложби в страната и над 10 по света. През 2005 г. Кеазим Исинов е обявен за художник на хилядолетието, след като печели конкурса „Милениум“ в Холандия на тема „1001 причини да обичам Земята“. Исинов получава престижното отличие в надпревара с 30 хиляди художници от цял свят. Носител е също така на ордена „Св. Св. Кирил и Методий“ за големи заслуги в областта на културата.

Картините му носят доброта, жизнелюбие, мъдрост и послания от един много хармоничен свят. Художникът споделя, че не обича да се повтаря и винаги го води настроението. Творчеството му е богато на теми – пейзажи, портрети на бележити личности, между които художници (Рембранд, Леонардо да Винчи, Микеланджело) и философи, изобразява мадони, библейски, митологични и фолклорни сюжети.

Исинов вплита в работите си тайните на богомилите, митовете за Орфей, които сънува и след това интерпретира на бялото платно. За него доктор Замер, директор на Виенското общество за християнско изкуство казва: „Големите художници като Кеазим Исинов са винаги пророци“. Прозвището му „възторженият пантеист“ се ражда много точно в следствие на убеждението му, че художникът трябва да е свързан силно със земята и да черпи сили от нея.

По повод изложбата си Кеазим Исинов даде специално интервю за читателите на „Духът на Плевен“.  

Г-н Исинов, открихте изложба, посветена на 80-тата Ви годишнина, в софийската галерия „Контраст“. Експозицията е наречена „Възторженият пантеист“ – такова е и Вашето прозвище. Какви творби могат да видят Вашите почитатели?

Изложбата е посветена преди всичко на моята съпруга Калина, която беше моят вдъхновител. Нейното специално излъчване, нейната аура са причината да създам това голямо изкуство. В този експозиция представям доста разнообразни творби. И друг път съм казвал, че изключително много съм свързан със земята – още от дете. Като бях ученик и студент, си изкарвах хляба с работа на полето – аз съм от село Садовец, Плевенско. Със средствата, които поучавах за труда си, се издържах в Художествената гимназия, а после – и в Художествената академия. На мен никога не ми е била тежка тази работа и фактически тя ме направи това, което съм. Уважавам много земята и труда на хората.

От дясно наляво: Кеазим Исинов, Аксиния Джурова (професор по изкуствознание) и Лаврен Петров (галерист и изкуствовед). Снимка: Галерия „Контраст“.

В творчеството си не спирате да изобразявате връзката на човека с природата и Бог. Това се вижда във всички Ваши работи.

Мисля, че това е мисията ми – да внуша на хората, че от природата по-хубаво няма. И ако продължаваме по същия начин да експлоатираме това, което тя ни дава, няма да стигнем далеч. Трябва да има една хармония, която вече почти е загубена. Злоупотребихме много с това, което ни е дал Създателят.

Това ли са посланията ви към младите хора?

Именно. Младите хора трябва да не забравят, че земята е тази, която ни изхранва, и ако не обърнем внимание на всички проблеми, които сами сме създали, не ни чака нищо добро. Всеки трябва да се обърне към себе си чистосърдечно и да си направи една молитва за спасение на природата, за да можем да подобрим нещата. Скоро гледах филм за предсказанията на Нострадамус, които се сбъдват. А и ние самите вече виждаме резултатите от нашата дейност – съсипахме океаните, моретата, сушата, въздуха. Сега започват да говорят, че ще има библейски глад и т.н. – неща, които са казани от Нострадамус преди 500 години. Ние сме виновни за всичко това. Затова смятам, че ако всеки направи една абсолютно чиста молитва, която да излиза от сърцето му, тогава нещата могат по чудотворен начин да се подобрят постепенно. Всичко, което е около нас, ни е дадено да му се радваме и да го ценим, а не само да грабим.

Как виждате настоящата ни цивилизация – тя достигнала ли е някакви върхове, или…?

Не, не, не. В момента се намираме на ръба на бръснача и почти сме тръгнали главоломно надолу. И то заради алчността – тази алчност ще погуби човека. Много малко му трябва на човек, за да бъде щастлив, но това трябва да се осъзнае. Като опре ножът до кокала, тогава ще разберем. Може да е малко късно, обаче.

Човекът е склонен да се самозабравя и да се самозалъгва, нали?

Доста вече се самозабрави и не спира да се самозалъгва.

А земята ли ще ни върне към истинските ценности?

Земята до такава степен е преуморена от нас, че не знам дали няма да ни даде някой урок. В основата на всичко е земята – тя ни дава храна, вода, въздух. Всички сме виновни за това, което се случва и най-вече богатите, които се самозабравиха, но природата не прощава на никого и всичко се връща.

През 2005 година бяхте обявен за художник на хилядолетието, след като спечелихте конкурса „Милениум“ в Холандия на тема „1001 причини да обичам Земята“. Тогава бяхте откроен сред 30 хиляди художници от цял свят. Кое наклони везните във Ваша полза, какво видя журито в работите Ви?

Никога не съм мислел за награди и конкурси. Работел съм си моите теми, които са ми любими – предимно за връзката със земята. Още преди 40 години нарисувах една картина, която се наричаше „Сине, обичай земята“. Платното изобразяваше баща, застанал с мотика срещу зрителя, а синът му полива царевицата, която се вижда до хоризонта. Бях подарил това платното на АПК-то в Долни Дъбник, но някой го открадна и не се разбра къде отиде. Тази картина по някакъв начин е във връзка с темата на конкурса „1001 причина да обичаме замята“, но аз много преди това съм я нарисувал. Нищо не е случайно на този свят.

А вие с каква творба участвахте в този престижен конкурс?

Участвах с една картина „Началото“, изобразяваща Адам и Ева. Имаше връзка със земята, дърветата, Луната, Слънцето. Всяко нещо, което се прави чистосърдечно и с любов, има смисъл и се получава добре.

Извървели сте дълъг и достоен творчески път и продължавате да вървите по него. Кои бяха най-големите предизвикателства по него?

Вече се подготвям за честването на 100-годишнината си. Човек не трябва да се плаши от трудностите, а да ги преодолява и да не изневерява на пътя си. И никога да не се задоволява с това, което е постигнал. Дисциплината и волята винаги са ми помагали да продължа.

Във Вашите картини обръщате внимание на всяко живо същество, не само на човека. Всеки детайл там има значение. Защо?

Всички живи същества имат еднакво право на живот, макар че ние, хората, мислим, че сме най-важни. Всичко, което е създадено от Твореца, има стойност и ценност. В неговите очи ние сме еднакво важни. 

артините Ви носят доброта, жизнелюбие, мъдрост и послания от един много хармоничен свят. Светлината струи от същността на персонажите Ви. Чувствате ли с всичките си сетива този вълшебен свят, преди да го изобразите?

Да, чувствам го. От дете съм бил сред житата, които съм жънал, помня прекрасната смрадлика с тези хубави цветове – всичко е в мен. Аз творя това, което съм преживял, от спомените си, не от натура. Защото сега няма от какво да се вдъхновя. Макар че се възхищавам на всяко цветенце, дърво, облак, река. Много хора не виждат това, което ни заобикаля – така са се задълбали в алчност. Ако застанете пред едно дърво и го наблюдавате, то ще ви каже много. В моите картини има тази магия, която аз съм усетил. Трябва човек да обръща внимание на всичко и то остава в него, попива в душата му.

Ваши почитатели с основание определят картините Ви като магични. От къде идва това усещане?

Много съм наблюдателен и не изпускам нищо, което е красиво – това, което може да ми помогне в творчеството. И всяко нещо в последствие може да го усетиш като мъдрост. В едно цветенце човек може да види много неща, ако има тези сетива, естествено. Това не става случайно – трябва човек да много, много да мисли, да работи върху себе си, да наблюдава. И да стигне до един невидим свят, който е много повече, отколкото е видимият.   

Вплитате в платната си тайните на богомилите, митовете за Орфей, които сънувате и след това интерпретирате на бялото платно. С какво Ви провокират тези теми?

Винаги съм имал отношение към легендите и преданията, защото знам, че те не са случайни и носят голяма мъдрост. Орфей е изключителна личност и аз съм му посветил голяма поредица платна. Даже в момента рисувам една картина, която се нарича „Магичната музика на Орфей“. Когато той пее и свири, всичко оживява. Просто стават чудеса!

Имате прекрасни портрети на бележити личности, между които художници като Рембранд, Леонардо да Винчи, Микеланджело и философи.

Не случайно ги рисувам. Това са хората, които ме вдъхновяват. Не трябва да забравяме, че преди нас е имало художници, които са създали толкова голямо изкуство, и ние не трябва да се главозамайваме и да мислим, че кой знае какво сме направили. Трябва да търсим, да се развиваме и да се стремим да бъдем още по-добри. Има път и той е безкраен.  

Вие сте от плевенското село Садовец. Там преживявате ярко и незабравимо детство, което завинаги се запечатва в съзнанието Ви, а по-късно е претворено в творчеството Ви. Разкажете повече за него?

Това е селото, което ми даде всичко. Най-вече тази изключителна природа с каньона и уникалния магнетизъм, който излъчва. Аз от дете съм там – по ливадите, по поляните пасяхме биволиците, кравите. От там идва най-вече вдъхновението ми и магията.

Отделяте специално място на семейството в творчеството си. Защо?

Естествено. Не случайно водещата картина на изложбата ми в галерия „Контраст“ изобразява семейство, което бере грозде. Семейството е в основата на цивилизацията. В съвремието ни то се поразпадна доста и това никак не е добре. В основата на всичко е семейството.

С какво Ви вдъхновява човекът?

Имал съм срещи с много мъдри хора и именно те са тези, които ми помагат в моето творчество.  

Коя е любимата Ви епоха, в която бихте искали да живеете?

Аз съм романтик по природа.

За какво мечтаете?

Мечтая да направя някои творби, които да докоснат хората и да ги накарат да обърнат внимание на природата. Чудя се как тя ни търпи все още, защото ние прекалихме изключително много.

„Сънят на Яков“ – Кеазим Исинов
„Сузана и старците“ – Кеазим Исинов
„Чучулиги“ – Кеазим Исинов
„Златна есен“ – Кеазим Исинов
„Мадона“ – Кеазим Исинов

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here