Милена Русинова е родена през 1976 година в град Пловдив. Живее и учи в град Първомай, след което отново се установява в Пловдив за 11 години. Преди 7 години любовта я довежда в Плевен, където живее и до днес. От дете рисува и още тогава разбира, че това е нейният път. Иска да се обучава, но родителите й са на друго мнение. Завършва банково дело, което не й е по вкуса и никога не го практикува.
В крайна сметка в живота й надделява нейното творческо призвание, на което се отдава изцяло. Чрез своите творби тя изразява същността си и предава чувствата си на публиката, което я зарежда и я прави щастлива.
Нейни картини има в галерии в Плевен, Пловдив и Варна, както и в много домове в България и чужбина. Участва в общи ескпозиции в страната, а през март месец й предстои първа самостоятелна изява. Всяка година през летния сезон живее и твори в Париж, който има специално място в сърцето й. Във френската столица рисува предимно акварели.
Красиви пейзажи и натюрморти на Милена Русинова бяха част от артистичната атмосфера по време на представянето на новата книга на поетесата Весела Димова „Когато въздухът е лунен“, което се състоя на 10 януари 2020 г. в Плевен и беше организира от Сдружение „Духът на Плевен“.
Кога се прояви любовта Ви към рисуването?
Стана съвсем спонтанно, на около 7-годишната ми възраст. Не спирах да рисувам – вкъщи, в училище, навсякъде. На по-късен етап в училище се откроих – рисувах най-добре в класа, участвах в училищни конкурси. Преди да завърша средното си образование започнах с по-професионални материали да рисувам. Дори бях в една общност с други пловдивски художници, които се събирахме в едно ателие и рисувахме по различни теми, имахме и модел. Всичко това беше за удоволствие. Рамкирах си завършените картини и ги оставях вкъщи. Единствено няколко работи ми бяха поискани от една галерия, която ги продаде. След като завърших, съм работила различни неща, но никога не съм спирала да рисувам. В последните 8 години, може би, започнах да се занимавам по-професионално с рисуване, защото разбрах, че искам да правя само това.
Съдбата Ви подава ръка и Ви се дава възможност да творите и в Париж.
Точно съдба е, мога да кажа. Събрах се с човек, който е свързан с Париж и с картините – там ги продава. Това е моят настоящ съпруг Емилиян Русинов. От там нататък вратите ми се отвориха по-широко. Благодарение на него, заминах за Париж и започнах да рисувам. Всяка година прекарвам лятото там, творейки.
Как се почувствахте, когато попаднахте за първи път в този град, за който сигурно сте мечтали?
Винаги съм знаела, че това е град, в който има невероятен заряд, някаква артистична магия, и всеки творец ще се чувства добре там. И наистина, когато отидох, го почувствах това нещо. Беше като любов от пръв поглед и знам, че Париж ще бъде винаги в сърцето ми.
Как прекарвате времето си там?
Там е популярно да се рисува на определени места – на площади, на улици покрай реката. Така творя и аз. Има много туристи, които харесват всички картини, които съм нарисувала, а това ме прави щастлива.
Хората на изкуството във френската столица имат традиции, в които се вписват, както и своята атмосфера и пространство. Иска ли Ви се да пренесете нещо от Париж в Плевен?
Не съм се замисляла, но много ми харесват хората, които живеят там и познавам. Носят различен дух. Имат специално отношение един към друг, много възпитани и толерантни са – това липсва тук при нас. Освен това няма начин да се пренесе самото усещане за архитектурата и всичко останало. Би ми се искало и тук да го има, въпреки че ние си имаме други неща, които са важни за България и аз ги уважавам. Особено старинните къщи от места, които носят духа на родината ни.
В Плевен сте вече доста време. Как се чувствате тук?
В мен има частица от всеки град, в който съм живяла. И съм космополит. Но Плевен ми харесва, устроен е добре и съм свикнала с всичко тук, както и с хората.
Какви други любими места имате?
Пловдив е другото ми любимо място. „Капана“ ми напомня донякъде за Париж, има артистичен дух. Други любими мои места са Гърция, Средиземноморието, което присъства и в картините ми, Италия.
Необходимо ли е да сте на определено място, за да имате вдъхновение?
Мястото има значение, но по-важно е вътрешното състояние на твореца. Нужно е да има баланс на духа, както и муза. Аз усещам кога трябва да седна и да рисувам и знам кога ще направя добро творение. Не винаги се получава – когато нямам вдъхновение, е различно.
Имате ли любими теми и материали?
Най-много обичам да рисувам природата, защото тя ме вдъхновява и много ме зарежда. Харесва ми и да съм сред нея, но това рядко ми се случва, особено зимата. Морето също ме вдъхновява много. Рисувам и балерини, защото балетът ми беше детска мечта. Чрез картините си изразявам себе си. Това, което успявам да предам като усещане, всъщност съм аз. Така е при всеки художник.
Използвате маслени бои, но правите и акварели.
В България рисувам основно с масло върху платно, а във Франция – с акварел, защото сякаш по-романтично се получава с този материал.
Какво друго правите в свободното си време?
Обичам да правя различни видове декорации и свещи. Обичам да ходя в планината и да бъда сред природата, релаксирам и на морето, а вкъщи си създавам красива и вдъхновяваща обстановка. Рисувам на подходяща музика, използвам и различни аромати и така постигам този вътрешен свят, който ми е нужен, за да творя.
Каква музика обичате?
Релаксираща. Харесват ми бавният джаз, класическата музика и медитативната музика. Много обичам изпълнения на флейта.
Има ли художници, на които се възхищавате?
Най-вече съм се учила от художниците от руската школа, защото за мен те са най-добрите пейзажисти. Много ми допада стилът им на работа, но си имам свой собствен стил.
Какво Ви носи изразяването чрез изобразителното изкуство?
Едно огромно удовлетворение, удоволствие и съм щастлива, че успявам да предам това и на хората чрез излъчването на моите картини. Радостна съм, че правя нещо красиво и добро за света. Колкото и да е малък приносът ми, той ми носи голямо удоволствие.
Предстои Ви първа самостоятелна изложба в Плевен.
Да, участвала съм в много общи изложби, но тази ще е първата ми самостоятелна. Вълнуващо е, защото толкова много мои картини на едно място и аз самата не съм виждала – около 40 ще са. И ще ми бъде интересно да ги погледна как стоят. Ще покажа пейзажи, натюрморти и фигури с масло и акварел, обединени от общо мото.
Какво си пожелахте за 2020 година?
Пожелах си преди всичко здраве, защото е най-важното. Да продължа да нося любовта, която имам в себе си, никога да не я губя и да я давам на хората. Освен това си пожелах винаги да имам вдъхновение, за да не спирам да правя това, което правя. Искам да продължавам да се развивам и да правя хората щастливи. Всичко друго ще се нареди.
Участвахте в прекрасно събитие в началото на 2020 година – представянето на новата стихосбирка на Весела Димова „Когато въздухът е лунен“. Как се почувствахте?
Това беше една романтична вечер, в която всички творци създадохме заедно прекрасна атмосфера. За мен беше удоволствие!
