Художничката Милена Русинова: Природата ме вдъхновява

0
1483
Милена Русинова
Милена Русинова в прочутата градина на известния художник Клод Моне в Живерни, Южна Франция.

Милена Русинова е родена през 1976 година в град Пловдив. Живее и учи в град Първомай, след което отново се установява в Пловдив за 11 години. Преди 7 години любовта я довежда в Плевен, където живее и до днес. От дете рисува и още тогава разбира, че това е нейният път. Иска да се обучава, но родителите й са на друго мнение. Завършва банково дело, което не й е по вкуса и никога не го практикува.

В крайна сметка в живота й надделява нейното творческо призвание, на което се отдава изцяло. Чрез своите творби тя изразява същността си и предава чувствата си на публиката, което я зарежда и я прави щастлива.

Нейни картини има в галерии в Плевен, Пловдив и Варна, както и в много домове в България и чужбина. Участва в общи ескпозиции в страната, а през март месец й предстои първа самостоятелна изява. Всяка година през летния сезон живее и твори в Париж, който има специално място в сърцето й. Във френската столица рисува предимно акварели.

Красиви пейзажи и натюрморти на Милена Русинова бяха част от артистичната атмосфера по време на представянето на новата книга на поетесата Весела Димова „Когато въздухът е лунен“, което се състоя на 10 януари 2020 г. в Плевен и беше организира от Сдружение „Духът на Плевен“.

Кога се прояви любовта Ви към рисуването?

Стана съвсем спонтанно, на около 7-годишната ми възраст. Не спирах да рисувам – вкъщи, в училище, навсякъде. На по-късен етап в училище се откроих – рисувах най-добре в класа, участвах в училищни конкурси. Преди да завърша средното си образование започнах с по-професионални материали да рисувам. Дори бях в една общност с други пловдивски художници, които се събирахме в едно ателие и рисувахме по различни теми, имахме и модел. Всичко това беше за удоволствие. Рамкирах си завършените картини и ги оставях вкъщи. Единствено няколко работи ми бяха поискани от една галерия, която ги продаде. След като завърших, съм работила различни неща, но никога не съм спирала да рисувам. В последните 8 години, може би, започнах да се занимавам по-професионално с рисуване, защото разбрах, че искам да правя само това.

Съдбата Ви подава ръка и Ви се дава възможност да творите и в Париж.

Точно съдба е, мога да кажа. Събрах се с човек, който е свързан с Париж и с картините – там ги продава. Това е моят настоящ съпруг Емилиян Русинов. От там нататък вратите ми се отвориха по-широко. Благодарение на него, заминах за Париж и започнах да рисувам. Всяка година прекарвам лятото там, творейки.

Как се почувствахте, когато попаднахте за първи път в този град, за който сигурно сте мечтали?

Винаги съм знаела, че това е град, в който има невероятен заряд, някаква артистична магия, и всеки творец ще се чувства добре там. И наистина, когато отидох, го почувствах това нещо. Беше като любов от пръв поглед и знам, че Париж ще бъде винаги в сърцето ми.

Как прекарвате времето си там?

Там е популярно да се рисува на определени места – на площади, на улици покрай реката. Така творя и аз. Има много туристи, които харесват всички картини, които съм нарисувала, а това ме прави щастлива.

Хората на изкуството във френската столица имат традиции, в които се вписват, както и своята атмосфера и пространство. Иска ли Ви се да пренесете нещо от Париж в Плевен?

Не съм се замисляла, но много ми харесват хората, които живеят там и познавам. Носят различен дух. Имат специално отношение един към друг, много възпитани и толерантни са – това липсва тук при нас. Освен това няма начин да се пренесе самото усещане за архитектурата и всичко останало. Би ми се искало и тук да го има, въпреки че ние си имаме други неща, които са важни за България и аз ги уважавам. Особено старинните къщи от места, които носят духа на родината ни.  

В Плевен сте вече доста време. Как се чувствате тук?

В мен има частица от всеки град, в който съм живяла. И съм космополит. Но Плевен ми харесва, устроен е добре и съм свикнала с всичко тук, както и с хората.

Какви други любими места имате?

Пловдив е другото ми любимо място. „Капана“ ми напомня донякъде за Париж, има артистичен дух. Други любими мои места са Гърция, Средиземноморието, което присъства и в картините ми, Италия.

Необходимо ли е да сте на определено място, за да имате вдъхновение?

Мястото има значение, но по-важно е вътрешното състояние на твореца. Нужно е да има баланс на духа, както и муза. Аз усещам кога трябва да седна и да рисувам и знам кога ще направя добро творение. Не винаги се получава – когато нямам вдъхновение, е различно.

Имате ли любими теми и материали?

Най-много обичам да рисувам природата, защото тя ме вдъхновява и много ме зарежда. Харесва ми и да съм сред нея, но това рядко ми се случва, особено зимата. Морето също ме вдъхновява много. Рисувам и балерини, защото балетът ми беше детска мечта. Чрез картините си изразявам себе си. Това, което успявам да предам като усещане, всъщност съм аз. Така е при всеки художник.  

Използвате маслени бои, но правите и акварели.

В България рисувам основно с масло върху платно, а във Франция – с акварел, защото сякаш по-романтично се получава с този материал.

Какво друго правите в свободното си време?

Обичам да правя различни видове декорации и свещи. Обичам да ходя в планината и да бъда сред природата, релаксирам и на морето, а вкъщи си създавам красива и вдъхновяваща обстановка. Рисувам на подходяща музика, използвам и различни аромати и така постигам този вътрешен свят, който ми е нужен, за да творя.

Каква музика обичате?

Релаксираща. Харесват ми бавният джаз, класическата музика и медитативната музика. Много обичам изпълнения на флейта.

Има ли художници, на които се възхищавате?

Най-вече съм се учила от художниците от руската школа, защото за мен те са най-добрите пейзажисти. Много ми допада стилът им на работа, но си имам свой собствен стил.

Какво Ви носи изразяването чрез изобразителното изкуство?

Едно огромно удовлетворение, удоволствие и съм щастлива, че успявам да предам това и на хората чрез излъчването на моите картини. Радостна съм, че правя нещо красиво и добро за света. Колкото и да е малък приносът ми, той ми носи голямо удоволствие.

Предстои Ви първа самостоятелна изложба в Плевен.

Да, участвала съм в много общи изложби, но тази ще е първата ми самостоятелна. Вълнуващо е, защото толкова много мои картини на едно място и аз самата не съм виждала – около 40 ще са. И ще ми бъде интересно да ги погледна как стоят. Ще покажа пейзажи, натюрморти и фигури с масло и акварел, обединени от общо мото.

Какво си пожелахте за 2020 година?

Пожелах си преди всичко здраве, защото е най-важното. Да продължа да нося любовта, която имам в себе си, никога да не я губя и да я давам на хората. Освен това си пожелах винаги да имам вдъхновение, за да не спирам да правя това, което правя. Искам да продължавам да се развивам и да правя хората щастливи. Всичко друго ще се нареди.

Участвахте в прекрасно събитие в началото на 2020 година – представянето на новата стихосбирка на Весела Димова „Когато въздухът е лунен“. Как се почувствахте?

Това беше една романтична вечер, в която всички творци създадохме заедно прекрасна атмосфера. За мен беше удоволствие!

Картина на Милена Русинова беше специален подарък за поетесата Весела Димова (в ляво).

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here