С изложбата „Да можеш да летиш“ на младите и талантливи художници Калина Мавродиева и Юлий Таков започна 2021 г. за Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен. Експозицията на артистичното семейство беше открита днес, 21 януари, в Художествена галерия „Илия Бешков“ в присъствието на ценители на изкуството и творци. От името на кмета Георг Спартански на авторите бяха поднесени красиви букети с цветя.
Калина Мавродиева е родена 1988 г. в гр. Троян, в момента живее и работи в София, но баща й и родът му са от Плевен, затова има специална връзка с този град. Завършила е специалност „Текстил“ в Национална художествена академия в София, както и магистратура „Живопис“ в класа на проф. Андрей Даниел в същото висше училище. През 2011 г. специализира живопис в Академията за изящни изкуства „Брера“ в Милано, Италия. През 2015 г. Калина получава Наградата на колекционерите от Музея за съвременно изкуство ESSL, Виена, Австрия, а предходната2014 г. е номинирана за Награда за изкуство „Стоян Камбарев“. Печели и специално отличие в Националния конкурс “Йордан Парушев” на тема „Хартията в съвременното изкуство.
Тази година Калина е номинирана за награда в Балканското квадринале на живописта “Митовете и легендите на моя народ“ в Стара Загора. Участвала в множество национални, международни и кураторски изложби в България, Грузия, Австрия, Русия, Румъния и др.
Добре дошли в Плевен! За първи път ли се представяте тук?
Много сме щастливи да гостуваме в Плевен. Този град за мен е специален, защото родът на баща ми е от тук и сега за първи път имаме възможност да представим работите си с художника Юлий Таков в Художествена галерия „Илия Бешков“. Тази изложба нямаше да може да се осъществи без подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Разкажете повече за картините, които представяте.
След като създам една моя работа, си отговорям на въпроса защо точно това съм избрала да нарисувам. В случая със серията „Да можеш да летиш“, в която изобразявам облаци, освен че съм запленена чисто визуално от формите и цветовете на облаците, мисля, че чрез тях съм открила нещо, което ми липсваше напоследък, а именно – време, в което да съзерцавам, време, в което да се чувствам свободна и да си мисля за тези вътрешни неща, за които не винаги остава време. Такова обяснение си давам. Двамата с Юлий започнахме да работим по този проект преди 2 години, но той продължи да ни вълнува и ние продължихме да го развиваме. Затова решихме, че е хубаво да го покажем на нова публика – първо в София, после бяхме във Велико Търново, а сега сме в Плевен.
Другата серия картини „Моето семейство“, с които участвам в експозицията, е малко по-стара – работила съм преди години върху нея, но реших, че сега има актуален прочит. В нея исках да засегна темата за близостта и отчуждението между хората, но всъщност да покажа това, което съм имала в семейството си – близост, топлина, разбиране. По време на пандемията нямаме контакт с много от познатите си, но можем да се възползваме от близостта на близките си хора – да се прегръщаме и да си споделяме това, което наистина ни вълнува. Тук влизам и в другата тема: да имаме повече време за сързерцание, да се възползваме от тези моменти и да мислим за важните неща, за които в забързаното ежедневие нямаме време.
Вие като артист как преминавате през този нелек период за хората по света – имам предвид пандемията, която пренареди доста парчета от пъзела на нашия живот?
Липсва ми вдъхновението, което се поражда от контакта с приятели и различни хора, но от друга страна процесът на работа при нас, художниците, по принцип е много тих – ние сме в ателието и сме сами.
А това сързерцание, за което говорите, как се реализира в този период? Все пак намирате възможност да бъдете сред природата?
Опитвам се да съм сред природата колкото може повече. Радвам се за този въпрос, защото мисля, че хората трябва да се връщат към нея и да я уважават. Тя е много силна, много мъдра, в нея има много красота и е добре да търсим отговорите там. В природата има и спокойствието, което аз искам, има и тази сила на свободата, която търся в картините с облаците.
Колко са работите, които представяте в тази експозиция?
Около 40 работи общо – мои и на Юлий.
Използвате интересна техника в някои от творбите си – маслени бои върху картон.
Последните години работя повече върху хартия. Тя винаги ме е привличала, защото в нея има нещо по-специално – и като цяло в рисунката. Моите работи могат да бъдат възприемани и като живопис, и като рисунка, но по принцип рисунката има нещо по-интимно. От друга страна там нямаш право на грешки, защото каквото направиш, не може да бъде променено, но пък тя носи първичната енергия на художника и мен тази техника ме привлича.
Разбирам, че изложбата е отворен проект, след като продължава да живее, трансформира се. След Плевен къде ще бъде представена?
Имаме идея да продължим изложбата и занапред. Надявам се да отидем в нови градове, в които не сме били. За сега най-познатата ни публика е в Пловдив и София. Вече се надявам, че ще имаме нови приятели и тук, в Плевен, и може би ще се запътим към морето.
А какви са реакциите на публиката при срещата с тази експозиция?
Щастлива съм, че хората си тръгват с усмивка от изложбата. За мен винаги е било много важно излъчването на картините и се надявам, че това, което съм търсила аз, са го усетили и зрителите. По принцип такъв е и начинът ми на работа – спирам в момента, в който усетя духа на картината. Всяка работа си има неин живот, аз не мога да повлияя. Мога да започна с някаква идея, но накрая спирам в момента, в който усетя, че тя е жива и че носи своето излъчване.
Какво Ви вълнува в момента в творчески план?
Продължих серията „Да можеш да летиш“, работих и върху серията „Разходка с лодка“. В нея търся същите послания, но там погледът ми вече не е върху въздуха и порива на вятъра, а върху водата.
