Илияна Чернаева и родена през 1989 година в град Плевен. До 7 клас учи в СОУ „Стоян Заимов”, в паралелка с разширено изучаване на рисуване, а неин преподавател е Данаил Ананиев. След това – от 8 до 12 клас, продължава образованието и развитието си в Професионалната гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“.
Благодарна е на художника Красимир Коцев, който я подготвя за кандидатстудентските изпити във Факултета по изящни изкуства на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Приета е и през 2013 г завършва със специалност „Графика” (бакалавър). Продължава развитието си в Нов български университет в София и през 2018 г. завършва магистратура „Илюстрация и графични технологии”, но още от 2016 г. работи като илюстратор в издателство „Скорпио“, където остава три години. Споделя, че от дете харесва илюстрациите на детските книжки и черпи идеи от тях. „Детската книга е като мил спомен, който носи в себе си носталгия, взрив от емоция и малко тъга“, казва още Илияна Чернаева.
В творческата си биография вече е записала множество участия в изложби и конкурси. Още като студентка се включва в груповите експозиции на Факултетите по изобразително изкуство при ВТУ и Нов български университет. Участва и в престижното Международно бианале на малките форми в Плевен (2010 г, 2012 г., 2018 г., 2020 г.), в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството в Габрово (2013 г, 2015 г), в Рисунки на „Konferans“ (2015 г), в обща изложба „Графика” в Художествена галерия „Рафаел Михайлов“ (Велико Търново, 2019 г). Нейни творби са представяни в Бразиия (2015 г), както и в Плоещ, Румъния (2017 г.) Илияна Чернаева показва своето изкуство и на Бианалето на илюстрацията (2018 г, 20202 г).
Защо избира попрището на художник-илюстратор, смята ли се за устял творец и сънува и картините си, разказва за „Духът на Плевен“ талантливата плевенчанка.
Интересът Ви към рисуването, и в частност към илюстрацията, са водещи в желанието Ви да изпробвате различни техники (графики, колаж, препечатки) и материали при изображението на сюжета. Какво Ви носят творческите експерименти?
Линията, цветът, петната създават изцяло нов свят, в който невъзможни неща не съществуват и само въображението поставя граници. Експериментирането с материала не винаги е успешен процес, но така човек трупа опит. Елементът на изненада винаги присъства – понякога се получават много интересни комбинации.
Харесвате детски книжки, които илюстрирате. Защо?
Ролята на художника до голяма степен е психологическа. Той изгражда образа на героите си на база информацията от текста, но за да нарисуваш характера, си длъжен да вникнеш по-надълбоко. Героите имат своите страхове и емоции, а само с помощта на рисунъка илюстраторът трябва да убеди децата в смелостта на един и в малодушието на друг. Харесва ми това, че илюстраторът е предизвикан да проектира своята представа за героите. Той трябва да се съобрази с това да остави едно недоизказано пространство, в което детето е свободно да довършва само образите.
Как се раждат илюстрациите за детска приказка и кога знаете, че създаденото от Вас ще достигне до детската душа?
Създаването на илюстрация по детска приказка е дълъг процес, при който всеки художник илюстратор се сблъсква с различни проблеми за решаване – от избора на най-подходящи материали за създаване на илюстрациите до композиране на илюстрацията и текста в книжния разтвор. Всеки автор има свободата да подходи индивидуално. Илюстраторът до голяма степен е манипулатор, от него зависи как историята ще бъде възприета от децата. Но по-важна от ясното послание на текста и илюстрацията е поуката, която детето ще извади. Детската книга не е нравоучителен или назидателен извор на житейски уроци. Тя е врата към нов фантастичен свят, към който всеки автор трябва да се отнесе с нужното уважение. Надявам се децата да харесват картинките, които рисувам.

Да бъдеш художник е личен избор и риск без гаранция за успех и бъдеще. Вие как стигнахте до това поприще?
Родителите ми ме насочиха, те ме записаха в паралелка с рисуване. От тях разбрах как детската мечта трябва да се уважава и да се подхранва. С времето не се отказах от рисуването и така до сега.
Успехът при художниците е придружен с много труд и много самотни часове в ателието. Възприемате ли се като успял млад творец?
Не се смятам за успял творец, а за щастлив такъв. Успехът за всеки има различно име и стойност. По-важно за мен е това, което правя, да ми доставя удоволствие, да се развивам и да уча нови неща. В рисуването художникът се бори сам със себе, той се състезава и гледа да преодолее единствено себе си. Пътят до успеха е по-важен от самия успех.
Казват, че дарбата е тази, която мотивира твореца непрестанно да търси и намира нови пътища и начини в своята работа. Така ли е?
Според мен, вътрешното усещане, че можеш да се справиш по-добре със задачата, е по-добър мотиватор, да надграждаш уменията си. Дарбата е една нишка – тя е като захар на дъното на голяма чаша с кафе, всичко останало е упражнение.
На какъв творчески етап сте в момента? Какво Ви е интересно?
Правя повече линогравюри напоследък. Обичам да търся из интернет нови илюстратори, да разглеждам работите им. Това много захранва въображението, природата е другият такъв извор на идеи и вдъхновение за мен.

Какви ангажименти и изяви Ви предстоят до края на годината или през идната?
До края на годината няма да участвам никъде, защото повечето конкурси за 2020 г. вече са затворени. Тази година взех участие в Биенале на илюстрацията, в Международното бианале на малките форми в Плевен и в биеналето в Русе.
Участвате за трети път в Международното бианале на малките форми, което се провежда в Плевен. Как оценявате този форум?
Биеналето е със сериозен статут, в него участват много автори. Хубав форум е и е интересно, защото можеш да видиш най-разнообразни техники и творби на художници от цял свят.

Кои са Вашите учители, на които винаги ще сте благодарна?
Благодарна съм на Красимир Коцев, че ме подготви да кандидатствам, на преподавателите си от Факултета и на колегите, защото ние много си помагахме и се учехме едни от други.
За какво мечтаете?
Мечтая, както в приказките финалът е добър, така и в нашата държава всичко накрая да си дойде по местата. И младите и кадърни българи да се приберат от чужбина и да имат условия да се развиват и да работят в България.
Сънувате ли картините си?
Рядко сънувам рисунките си и обикновено насън изглеждат по-хубави.
Има ли творци, на които се възхищавате?
Любими са ми Вадим Лазаркевич, Александър Божинов, Илия Бешков, Чудомир, Иван Милев, Егон Шиле и други.

Каква музика обичате?
Музиката я избирам според настроението – понякога рок, понякога диско, харесвам филмовата музика – когато я слушаш, можеш да си представиш части от филма. Различно е всеки път.
Имате ли хоби?
Обичам да готвя.
Какво Ви вдъхновява?
Природата е неизчерпаем източник на вдъхновение, животните. Дивият свят, който е далеч от града, крие тайни и ако човек има очи за него, той може да му се стори магичен и необикновен. В живота ме вдъхновяват добрите хора и техните постъпки.
Какво си пожелавате?
Да са здрави близките ми, да съм здрава и аз.









