Анита Рупова

Анита Рупова е графичен дизайнер на свободна практика във Виена. Родена е на 24 април 1995 г. в Белене, където учи до 7-ми клас, а след това развива потенциала си в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодези „Никола Фичев” в Плевен със специалност интериорен дизайн. Приключва средното си образование и заминава за Виена, Австрия, за да следва графичен дизайн и визуална комуникация в престижния държавен колеж “Die Graphische”, който завършва през 2018 г. Още като студентка започва първите си проекти, един от които е списанието „BulArt за underground културата в България. В него се включват много интересни артисти, които обаче не са толкова популярни.

През лятото преди да завърши висшето си образование се връща в Родината, за да практикува в софийска фирма за дизайн на опаковки. Същата година работи и по най-големия си проект до тогава – дипломната й работа на тема “Хората на изкуството”, а през следващата се запознава с плевенската журналистка Силвия Златкова, която я кани да се включи в мащабния проект “реВизията на Севера”. Той представя 100 от най-значимите инвестиционни проекти, които са реализирани през последните 20 години в Плевен и завършва с голяма изложба на площад „Възраждане“ през октомври 2019 г.След този най-сериозен ангажимент в творческата си биография Анита Рупова започва практика във Виена в онлайн списание за гастрономия, в което остава на работа 10 месеца.

С времето осъзнава, че всяка крачка в професионалния й път я води към голямата цел – да бъде артист на свободна практика, който сам да избира ангажиментите си и да организира свободното си време, да практикува хобитата си калиграфия, книговез и фотография с лентов апарат, да спортува, да пътува и да се среща с приятели. През последните 3 месеца тя реализира в пълнота тази своя мечта и с вдъхновение и вяра предчувства следващите прекрасни подаръци на съдбата. Опитът променя мирогледа й, а той връща мислите й все по-често към Родината, за да изкристализира убеждението, че в близко бъдеще трябва да се прибере у дома. Защо? Защото обича България и има какво да й даде с много любов.

Как се запалихте по интериорния дизайн? Завършили сте ПГ по строитество архитектура и геодезия „Никола Фичев в Плевен с тази специалност.

Това беше изборът или опитът ми тогава да свържа рисуването с практическа специалност. Никога не съм се чувствала и наричала себе си художник и търсех своя път, но и до голяма степен бях повлияна от родителите си, тъй като баща ми е завършил там. Интериорният дизайн ми харесваше, но не беше моето нещо и това след време си пролича.

Защо решихте да продължите обучението си в престижното висше училище Die Graphische във Виена. Какви преподаватели срещнахте там, кои бяха най-ценните уроци за Вас?

Заминах за Виена след завършването на средното си образование, но не продължих същата специалност, макар че тогава исках. Имах леки спънки и това явно беше знак, че трябва да поема нов път и да опитам нещо друго. Започнах да се интересувам от други видове дизайн и каква би била алтернативата за мен. Запознах се с хора от сферата на графичния дизайн и това ме подтикна малко или много да се запаля и да дълбая в тази посока. Кандидатствах в държавния колеж “Die Graphische” (чете се “Ди Графише”, което до някаква степен би се превело като “графика”) и във Виенската академия по приложни изкуства. Приеха ме само на първото място, за което по никакъв начин не съжалявам. Тогава не бях много запозната какво точно ще правя като графичен дизайнер, защото до този момент аз просто рисувах и драсках. “Ди Графише” ми даде всичко, от което аз имах нужда – насока, дисциплина, общ поглед върху специалността, нови хобита и буквално преоткрих себе си или по-точно – намерих призванието си. Преподавателите бяха основно дизайнери или не дизайнери, които извън колежа имаха свои фирми (агенции) студия, и беше изключително полезно, тъй като даваха примери със себе си и с реалността. Цялостно образованието беше практическо, но имахме и предмети като икономика, право и дори фотография. За мен най-ценното, което научих, бе, че няма нищо лошо в това човек да харесва да прави повече от един аспект в графичния дизайн.

Анита Рупова

Кои бяха първите проекти, по които работихте още като студентка?

Още от първия семестър ми харесваше да съчетавам по-големите си семестриални проекти с нещо реално. Втория семестър имах проект за списание и го взех много присърце. Харесвам списанията като медия, защото графично може да се разиграят по-интересно и същевременно са информативни. За мен това беше моментът, в който можех да се докосна до артисти от България, които много харесвам, и да взема интервюта от тях. Смятам, че в България има много артисти и underground култура, която все повече се разширява, и това ми харесва. Включиха се няколко мои любими рапъри, графити артист, художник и мой близък приятел, който пише поезия. Проектът „BulArt“ до ден днешен ми е много личен и все още се гордея с него, макар че в момента бих променила графично доста неща.

Списанието „BulArt“

Как се справихте с носталгията?

Мисля, че на близките ми им бе по-трудно, отколкото на мен. Аз съм човек, който изключително бързо се адаптира към нова среда. Първата година и тази (2020 г.) бе и ми е най-мъчно за вкъщи, за България. Тогава очаквах с нетърпение ваканциите, за да се прибера, а сега очаквам извънредните мерки да отпаднат, за да се прибера спокойно и да видя семейството си. Преди винаги съм се прибирала на максимум 4 месеца веднъж, а сега почти половин година не съм се прибирала и това ми липсва.

С какво Ви плени Виена и кои нейни забележителности са Ви любими?

Виена е един от най-красивите градове, които съм посещавала – това и други хора биха го потвърдили. Винаги ме е впечатлявала архитектурата и как целият град е устроен и диша. Тук човек може добре да си устрои ежедневието, да влезе в работен режим, но и да има свобода. Страхотно е как може да има спокойствие в столицата. Любимите ми места са около река Дунав, може би защото ми напомнят на вкъщи. Много харесвам виенския канал – най-голямото място във Виена, където е позволено да се рисуват графити. Изключително шарено и живо само по себе си място, лятото има постоянно хора там и от която и страна да седнеш на ръба до водата, виждаш отсреща хора, светлини, заведения, музика и живот. Другото ми любимо място е Виенският остров, който е изкуствено създаден остров в града, дълъг е около 20 км и от едната му страна е позволено къпането в Дунава. Лятото често ходя там с приятели, караме бордове, ролери или просто се препичаме на поляните.

Виенският остров
Виена от високо.
Виена – лентов фотоапарат
Виенският зеенчуков пазар

Преди да завършите образованието си изкарвате лятна практика в София в „Идея дизайн“. С какво се занимавахте там, какъв опит натрупахте?

От „Ди Графише” трябваше да изкараме задължителна практика преди да завършим и аз реших да се запозная с графичния дизайн в България и да опозная по-добре родната ни столица. Моя близка, която работеше там преди и беше една от хората, които ме зарибиха по графичния дизайн, ме препоръча и ме взеха на практика. „Идея дизайн” се занимава основно с дизайн на опаковки за родни производители. Макар че опаковките не са основното нещо, с което се занимавам, реших, че би ми било полезно да се запозная с това. Атмосферата там беше много приятна, хората ме приеха изключително бързо и много ми помогнаха. Научих много технически неща и неща от живота.

Същата 2018 година работите и по най-големия си проект до тогава, а именно дипломната Ви работа на тема “Хората на изкуството”. Какви идеи развихте в нея, какъв краен продукт се получи и как беше приет във висшето Ви училище?

Идеята за проекта се зароди много бързо, след като аз и фотографът, който тогава също завършваше в „Ди Графише” решихме да работим заедно. Той снима основно репортажна фотография, също така и черно бяла, което на мен винаги ми е допадало като стил. Идеята дойде от рубриката Humans of New York”, в която авторът снима и интервюира хора от Ню Йорк. След сериозния отзвук на проекта той се разширява по цял свят и в момента има представители на почти всяка столица или голям град. Решихме да направим нещо подобно, но с хора на изкуството, тъй като това е тема, която и двама ни вълнува. Работихме почти година по проекта и събрахме репортажи от Лондон и Виена. Направихме всичко сами от начало до край и за мен беше вълнуващо да работя по нещо толкова голямо. Проектът ни, както и на другите завършващи тогава, се прие много добре. Имаше най-различни, интересни и креативни теми.

През 2019 г заедно с журналистката Силвия Златкова от Плевен започвате работа по най-големия Ви проект до момента, а именно “реВизията на Севера”. Как възникна идеята за него, какъв беше вашият принос и удоветворена ли сте от крайния резултат, който имаше сериозен отзвук?

Със Силвия се запознахме чрез един от синовете й. Първоначално ме потърси за лого на нейния проект “реВизията на Севера”, след което ми предложи да работя върху графичната част на таблата и рекламните материали за изложбата в Плевен. Инициативата ме грабна още като чух името и много се вълнувах да работя по този проект. Отначало не подозирах за мащаба на изложбата и съм възхитена от отдадеността на Силвия към проекта. Аз съм много удовлетворена от крайния резултат. Прибрах се за два дни за изложбата през октомври 2019 г и беше много вълнуващо. Експозицията „реВизията на Севера“ показа 100 от най-значимите инвестиционни проекти, които са реализирани през последните 20 години в Плевен. Радвам се, че проекта имаше сериозен отзвук, разпространи се така бързо и се прие много положително. Според мен България се нуждае от такива проекти и заслужават да се видят от повече хора.

Анита Рупова с журналистката Силвия Златкова след успешното приключване на проекта “реВизията на Севера”.

Паралелно с този ангажимент започвате практика във Виена в онлайн списание за гастрономия (Culinarius Media) и оставате там 10 месеца. С какво ще запомните този период?

За мен практиката е много важно нещо, през което исках да мина. Започнах лятото заедно с още една графична дизайнерка, след което и останахме двете там на работа за по-дълъг период. Ще запомня този период с това, че срещнах колежката ми и много си помогнахме по това време в работата и в личния живот.

От 3 месеца сте артист на свободна практика и работите само за себе си. Как избрахте тази формула, доволна ли сте от нея и кои са последните Ви дейности?

Това е било винаги нещото, към което съм се стремяла в професионален аспект. Корпоративната среда далеч не бе за мен, но ми беше важно да натрупам опит. Смятам, че има още много какво да науча и се надявам да не спирам да се уча всеки ден. Повече от доволна съм, че имам свобода и сама организирам времето и работата си. Харесва ми да работя директно с клиенти, да разбирам и решавам проблема им и този процес е много ценен за мен. Работя основно върху брандинг проекти (изготвяне на лого, брандинг стил, визитни картички) или върху това това как продуктът да пасне на мой клиент и най-важното – да презентира него. Но аз далеч не се ограничавам. От половин година развиваме марка на дрехи за неглижиран стил (тениски, суичъри) в България – основно в Плевен, с моята съдружничка и сега имам повече време, което отдавам на този проект.

Занимавате се също с калиграфия и книговез. Споделете повече по темата – кога започнахте, какво Ви носи това и мислите ли да направите изложба с произведенията си?

И двете ме грабнаха още в университета. Имахме няколко уъркшопа на тези теми и беше много интересно. Винаги съм харесвала да моделирам и правя някакви неща с ръцете, да се докосвам до хартията и това, което правя, да е физическо и да остава във времето. Обичам да си шия албуми за снимки и тефтери или да изработвам такива за подаръци. Калиграфията беше интересна стъпка да разбера, че винаги съм харесвала краснописа и буквите. Това за мен е начин да освободя мислите си и да ги подредя наново, да медитирам и да имам търпение. Не съм мислила за изложба, но се опитвам да вкарвам тези начинания и в работата си.

Калиграфия
Ръчно направени книжки

Сред хобитата Ви е фотографията. Кога се запалихте, какво снимате и защо предпочитате лентов апарат? Събрахте ли вече материал за изложба и къде бихте я представили?

Преди изобщо не ме е бивало да снимам и не мисля, че днес също го умея добре. Не ми харесваше да снимам от телефона си, когато пътувам, защото правя по 5 снимки на един пейзаж например, или след това са ми някак си неподредени. Лентовият апарат беше начинът ми да придобивам представа за пространство, без да виждам и да знам какво ще излезе след това от тази поза. Харесват ми и истинските цветове, които излизат от лентата. Далеч съм от изложба, аз просто колекционирам моменти и ми харесва да ги имам на хартиен носител.

Мюнхен, Германия – лентов фотоапарат
До гр. Грац, Австрия – лентов фотоапарат

Поддържате ли контакти с българската общност във Виена?

Да, обкръжението ми до голяма степен е българско, не защото не искам да се интегрирам, а защото така се е случило и изобщо не съжалявам. Срещнах съм изключително талантливи и амбициозни хора и се радвам да ги имам до себе си.

Какво друго правите в свободното си време?
Чета. Напоследък чета психология, книги за личностно и духовно израстване. Също така и спортувам, вкъщи или навън, но е важно да има движение в ежедневието ми, като се има предвид, че до голяма степен прекарвам деня си пред компютър и затова конкретно йогата също много ми помага. Обичам да ходя и на концерти. Музиката е важна част от живота ми и я ценя.

Обичате ли да пътувате? Кои са предпочитаните Ви места?
Много. Обожавам Испания. Част от сърцето ми принадлежи на тази страна и все се връщам там. Засега съм пътувала основно из Европа, но планирам да посетя моя дългомечтана дестинация – Азия. Иска ми се да посещавам по-диви и тихи места, за да вкуся от културата на мястото.

Торемолинос, Испания – лентов фотоапарат
Михас, Испания – лентов фотоапарат

Връщате ли се често в България?

Почти постоянно и винаги при първа възможност.

Бихте ли се върнали да живеете в родината си в бъдеще, или Виена е Вашето място?

Да, бих се върнала и вече си мисля как това се случва. Надявам се да стане в близкото бъдеще. Определено мирогледът ми се е променил коренно, откакто живея в Австрия, но ми се иска да допринасям повече за родината си, защото чувствам, че мога и има с какво. Обичам България!

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here