Представянето на новата книга с разкази „Ескизи от един живот“ на архитект Иван Стефанов събра негови почитатели, приятели и близки в зеления и уютен двор на Творителница „О’Писменехъ!“ в Плевен снощи. Домакинът и инициатор на събитието Диян Павлов – Джими, преобразен с подходящи за случая одежди, подготви аудиторията за предстоящото със своя любим увод от вечната книга – Библията, „В началото бе Словото…“. Много артистично и въздействащо поведе присъстващите назад във времето, когато великите предводители на българите съграждат държава на Балканите и я бранят с меч и слово, за да я има и до днес.
Изложението му плавно преля към съвременните строители на страната ни, тези, които с камък създават сгради – архитектите. Такъв е и Иван Стефанов. Повече от 50 години той практикува професията си и създава образци в българската архитектура, които влизат в учебниците не само на наши, но и на чужди студенти. Честта да представи твореца се падна на Даниела Дочева, журналист и представител на Сдружение „Духът на Плевен“, което беше съорганизатор на събитието.
Жизненият път на Иван Стефанов започва на 29 септември 1939 г. в едно селце между Карлово и Калофер, носещо името на Васил Левски, а гарата му носи името на Ботев. Насочва се към архитектурата и през 1965 г. завършва Архитектурния факултет в столицата. Участва в десетки изложби с архитектура, живопис, скулптура и графика, както и в повече от 150 наши и международни конкурса. Стотици са проектираните и изградените по негови проекти сгради. Проектът му на хижа „Плевен“ променя характера на високопланинската архитектура в България. Друг негов емблематичен проект е на Художествена галерия „Илия Бешков“, който печели конкурс и е наречен от един от най-големите български архитекти проф. Вълчанов не просто проект, а песен.
Авторът решава да постави името си с бронзови буквички, хванати с винтчета на първия етаж на сградата. На третия ден те изчезват – партията наредила да бъдат премахнати. „Останаха само дупките от винтовете, които поразяващо ми напомняха на дупки от куршуми. Но не се разстроих, а тъкмо напротив – казах си: „Значи съм личност“, защото в България е традиция личностите да се убиват“, спомня си арх. Стефанов по този повод.
Той е създател и на комплекса пред Скобелев парк – ансамбъла „Плевенска епопея“, както и на проекта на Панорама „Плевенска епопея 1877“. За всички перипетии, огорчения и абсурдни ситуации около изграждането на тези обекти той разказва подробно в новелата „Рапсодия в червено“, с която приключва новата му книга с разкази „Ескизи от един живот“.
Над 50 негови проекта са публикувани у нас и в чужбина, а някои от тях са в учебните програми на много институти по света. Не са малко и поканите от ръководствата на чужди висши училища да преподава на техните студенти, но по различни причини това не се случва никога.
Близо 50-годишна е дейността на Иван Стефанов като архитект, а за този период е направил над 1300 проекта. Успява да запази доста от тях, но и голяма част са пръснати на различни места или са иззети от хора с властови позиции в онова време. В крайна сметка събира и предава на плевенския Държавен архив около 120 проекта. През 2016 г е открита изложба, включваща негови архитектурни проекти и макети за изграждане на културни здания, административни и жилищни сгради.
Показаните в интересната експозиция макети и проекти са уникални и впечатляващи, като сред тях е т.нар. Музикален център в Плевен. Посетителите се дивят на проект за Дом на БЗНС в Плевен, спрян с аргумента, че не може земеделците да имат по-хубава сграда от Партийния дом – днес Областна администрация. Интерес предизвикват и проектите за Музикален център във Варна, овалната Ритуална зала в Белене, уникалният по своята архитектура Катедрален храм в Силистра, Панорама „Плевенска епопея“ – тогава е представен нейният истински проект, който в последствие е видоизменен от други автори и така е реализиран; сградата на Българската народна банка в София, представителен хотел на Министерството на отбраната в Плевен, паметникът „Създатели на българската държава“ в Шумен и, разбира се, първият проект на Иван Стефанов – този за хижа „Плевен“ от 1965 г. Тогава той е само на 25 години, а мястото за хижата избира, вдъхновен от приказните гледки, които се разкриват в резервата „Джендема“ в Национален парк „Централен Балкан“.
Архитект Иван Стефанов е и прекрасен художник и всички присъстващи на събитието снощи за пореден път се убедиха в това, след като разгледаха изложбата с негови архитектурни проекти и макети, рисунки, акварели и карикатури, подредени в Артцентър „Творителница О`Писменехъ!“.
Многоизмерният творец винаги е обичал и литературата, а с писане се занимава отдавна, но едва преди няколко години сериозно решава да издаде своите разкази в книги. Автор е на сборниците „Песента на авлигата”, „Ескизи с въглен”, “Силуети” и „Ерозия“, както и на албума със сатирични рисунки „Рапсодия в черно”. Перото му е остро и безпощадно, но и много вълнуващо вае словесни картини, състояния, емоции, преживелици, в които детайлът има специално място. Творбите му са кратки, но наситени, релефни и многоцветни, действието на моменти е задъхано, а в други плува в лежерното безвремие на спомена. С нестандартния си подход към съграждането на произведения на изкуството не от камък, а от думи арх. Иван Стефанов си спечелва заслуженото определение „майстор на късия разказ“.
Такъв е той и в новата си книга, наречена удачно „Ескизи от един живот“, която е издадена с подкрепата на Сдружение „Духът на Плевен“ и „Ивко дизайн“ и по инициатива на домакина на събитието Диян Павлов – Джими. Защо ескизи? Защото са родени от интензивния огнен ритъм и краските на мисълта, дълбаеща съзнанието с въпроси, отговори, изпитания, болки, радости, несгоди, разочарования и какво ли още не. Четивото е събрало истински истории за изкуството и стремежите към съвършенство на твореца, за съмненията, които го съпътстват по пътя, за признанието и непризнаването на таланта, за полета на порива с крилете на вдъхновението и ампутирането на тези криле от проявленията на тъмната човешка природа.
Но това е и книга за надеждата, за светлината, която винаги е претворена в истинското изкуство, за устойчовостта и вярата в себе си и Бог, който ни напътства, за да не загубим вярната пътека. За прошката, смисъла и огромната значимост на малките неща. В нея отново е възпято българското село с красотата на къщите си, с природата и мъдростта и щедростта на хората си, трудещи се неуморно и пазещи в душите си истинските духовни богатства. Авторът разказва съкровени човешки истории, описани в характерния му магичен и магнетичен стил.
В сборника „Ескизи от един живот“ няма имена, с едно изключение – това е големият български художник Златю Бояджиев. Иван Стефанов не крие, че много от героите в неговите истории, в които и той е пряк участник, са известни творци или популярни личности от високите етажи на властта в Плевен и страната по онова „червено време“. Но те не са назовани, не са изобличени или възхвалени, а това придава на случките универсалност – героите биха могли и да са други, те са типажи и представители не само на онова време, а и на всяко друго, защото спектърът на проявления на човешката природа е сходен винаги – и със знак плюс, и със знак минус.
В предговора на книгата българският драматург, поет и писател Стефан Цанев нарича разказите „стихийна проза, заредена със свръхемоционалност още от първия ред, почти винаги споходен накрая с удивителна – т.е.: внимание, ще става дума за нещо извънредно, необичайно!“
Публиката се наслади на три от разказите в книгата, представени от Даниела Дочева, поетесата Весела Димова и самият автор. Изненадата на вечерта беше връчването на годишната награда за цялостно творчество „О’Писменехъ!“ на арх. Иван Стефанов. Тя беше поднесена от миналогодишния носител на приза Весела Димова, която му пожела здраве и да сбъдва още много нови творчески вдъхновения, с които вълнува толкова силно читателите си. Специален музикален поздрав към арх. Иван Стефанов поднесе певицата Боряна Бешева с изпълнения на песните Je T’aime и What a wonderful world.
