Елизабет Захариева е на 13 години и е от Плевен. Учи в ОУ „Валери Петров“. Още в детската градина открива красотата на българската народна песен и започва да се явява по конкурси, на които бързо е забелязана. На 4-годишна възраст участва в телевизионното състезание „Кой е по-по-най“ и го печели. През последните 6 години учи поп и джаз пеене при вокалния педагог Доротея Люцканова. Известно време се усъвършенства и в народното пеене при Елка Недялкова, а това й помага да представя достойно българския фолклор на международните конкурси, в които участва. Работи прецизно върху сценичното си поведение, защото знае, че то е много важно за всеки артист. Елизабет Захариева е член на фондация „Димитър Бербатов“. Голямата й мечта е да се реализира на световната музикална сцена.
Елизабет, какво се стремиш винаги да покажеш на сцената?
Емоция, сценично поведение, пеене с динамики, с вибрато, с изработени фрази, дишането също е много важно, както и гръдният и главов регистри.
Гласът ти в тази възраст се променя.
Да, но при мен още не е настъпила тази промяна. Нямам намерение да спирам да се явявам на конкурси, обаче ще внимавам с репертоара, с който се явявам, тъй като понякога прекалените височина могат да навредят на гласа.
Разкажи за успехите си от тази година. Да започнем от последния – той беше огромен.
Участвах в Международния фестивал „Stars of the world“, който се проведе в КК „Албена“ в края на август 2019 г. Председател на международното жури беше бащата на Филип Киркоров и народен артист на Русия – Бедрос Киркоров. Спечелих Супер гран при на конкурса – статуетка и парична награда от 1000 лв. Бях удостоена и с две първи награди в направления „Световен хит“ и „С песните на Филип Киркоров“, като Бедрос Киркоров ме обяви за Гран при в това направление.
Тези признания отвориха ли ти нови врати?
О, да. Получих покани за участие в Международен конкурс в Охрид, Македония, през 2020, където това лято участвах и спечелих Супер гран при – най-голямата награда.
Какво се случи за теб след това голяма признание от конкурса в КК „Албена“?
Много щастливи мигове последваха! Бедрос Киркоров каза, че имам прекрасен глас, както и вокални качества и артистичност и че имам всички данни, за да бъда световна звезда.
Това е огромно признание от човек, като него. Кой е най-близкият ти предстоящ конкурс?
Готвя се за Малта, където ще се проведе конкурс в края на септември и началото на октомври. Имам финансирана покана за там. Тя дойде след мое участие на конкурс в Италия, от където се върнах с 4 купи и 4 медала – в началото на юли месец беше това.
Какво готвиш за Малта?
Две песни. Едната ще е „Устрем“ на Маргарита Хранова, а другата не съм решила още коя ще е.
За цялото това време, през което пееш, си натрупала толкова награди, че вероятно и ти самата не знаеш колко са. Но все пак, грубо, колко са те?
Около 70 медала имам, около 30 купи и други награди.
Това е сериозно число. Как те карат да се чувстваш всички тези признания?
Отлично!
Динамиката при теб е сериозна. Как се справяш?
Тази учебна година смятам да намаля конкурсите малко, защото трябва да се подготвя за матурите след 7-ми клас, да съм на ниво. Обаче се оказва, че годината ще е много напрегната, защото имам над 3 финансирани участия и няма как да ги пропусна, това е голям шанс. Те са в Малта, Молдова – две участия, Казахстан.
Всъщност тези финансирани участия са част от твои награди от предходни конкурси?
Да. Отделно имам и покани за участия в конкурси в Ню Йорк, Санкт Петербург, Холивуд – доста са.
За какво мечтаеш?
Мечтите ми са свързани с музиката. Искам да спечеля някой от най-елитните конкурси. В бъдеще искам да се реализирам на световните музикални сцени.
Как се чувстваш на сцената?
Вълшебно!
Имаш ли сценична треска преди изява?
Преди имах, но я овладях някак си и сега почти нямам.
В къщи пееш ли, или само по време на урок?
О, аз постоянно пея. Всяко свободно време го използвам за това. И така си изработвам нещата.
Има ли песен, която много да искаш да направиш?
В момента работя върху една песен – „La forza“, представяща Естония на „Евровизия“. Тя е с оперно пеене. Опитвам се да я направя – мисля, че успявам.
Ти се занимаваш и с народно пеене. Интересни ли са ти българските традиции, запозната ли си с някои от тях?
Да, много ми е интересно всичко. Дядо ми свири на акордеон и много обича народната музика, което се е предало и на мен.
Навсякъде в международни конкурси афишираш, че си българка, нали?
Да, националният ни флаг винаги е с мен на сцената. Това е много важно.
С какво друго се занимаваш?
Ходя на уроци по английски език, по пиано от 4 години, по солфеж също, уча и ударни инструменти.
Защо и ударни инструменти?
За да развивам чувството си за ритъм, а и в бъдеще искам да изпълня някое парче с барабани.
Съседите как реагират?
Не толкова добре, но свикват вече.
Как успяваш да съвместиш всичките си ангажименти?
Трудно. Налага се да съм много организирана, но се справям добре. Понякога се налага да уча в самолета.
А с училището справяш ли се?
Да, успявам.
Какво обичаш да
правиш още?
Да излизам с приятели, да се разхождам. Приятелите и
учителите ми ме подкрепят във всичко, което правя. Родителите и по-големият ми
брат също винаги са до мен.
Обичаш ли животни?
Да, имах зайче, а сега имам две кученца.
