Васил Тосев

Васил Тосев е първият български дервиш, който наскоро представи пред плевенска публика магичния дервишки танц сема. Изявата беше част от културния форум Плевенска артсцена „Измерения“, организиран от Сдружение „Духът на Плевен“. Енергията от свещения ритуал се сля с прекрасните стихове от новата книга „Водните лилии на паметта“ на Хайри Хамдан, както и с мъдрите и красиви строфи на персийския поет и мистик Руми.

Публиката беше заинтригувана и от вдъхновяващата лична история на Тосев, която разказва за изцеление, духовно извисяване и подадена ръка на стотици хора в техния път към себе си. Той е роден в Пловдив, където завършва средното училище „Антон Иванов“ за стругар и няколко години работи по специалността си, а след това 12 години е управител на оръжеен магазин. Вече е на 50 години, но има младежка фигура и никой не може да допусне, че едва 30-годишен е тежал над 100 кг, а болестите му са били многобройни. Днес теглото му е около 58 кг и преподава йога в собствено студио в Пловдив.

Казва, че това, от което човек има нужда, не е воля, а разбиране. Да разбираш себе си, да се обичаш и да работиш за себе си. Тосев е единственият българин, посветен за дервиш в най-важния център на суфите – турския град Коня, където 700 години пребивават танцуващите от ордена Мевлеви. Там той получава дервишкото име Вели, което в превод означава „светец“ и фигурира под номер 301 в списъка на посветените.

В книгата си „Поддръжка на човешкото тяло“ той дава прости, ясни и кратки рецепти за това как да изчистим организма си от токсини, как да се храним, как да засилим имунитета си. Винаги уточнява, че дервишът не се върти за себе си, а за другите хора, а мистичният танц сема е лечебен.

В откровен разговор за „Духът на Плевен“ Васил Тосев споделя мисли за поддържането на човешкото здраве, за възпитанието на децата, за пълноценното пребиваване на човека във всеки миг, както и за културата на хапчето, която е единствено познатата за хиляди хора.  

Как започва един Ваш ден?

Със ставане в 5 часа сутринта. Започвам с изчиствания на носа, небцето, зъбите и езика, в подходящи дни – и на стомаха. Следва Крия йога. Това ми отнема около час и половина-два. След това правя упражнения за мускулите – лицеви опори, коремни преси, гирички. Завършвам с дервишкото въртене, което е и дихателна практика. То трае от 15 до 30 минути. До 8 часа съм приключил с всички изброени занимания и съм готов за деня, в който имам още 3 занимания по йога в моето студио в Пловдив, в което преподавам. Те са в 9, в 15 и 18 часа.

Може ли да се прекали с йога?

Зависи. Ако се правят дихателни техники и ментални практики, каквито аз практикувам, няма как да се прекали, но ако се набляга много на асани – виждал съм такива хора, могат да се получат тежки разтяжения, скъсвания и т. н. 

Колко години вече сте в този ритъм?

20 години.

За това време как се промениха тялото и съзнанието Ви? През какви етапи преминахте?

Винаги има трансформации на тялото и на психиката през различните години.

А ставате ли с времето по-издръжлив, по-концентриран?

Да – все повече, и все повече, вместо да е обратното. Вече съм над 50-годишен, а виждам, че тялото ми става все по-здраво, все по-силно, по-издръжливо и имам повече енергия, което за някои хора е доста странно.  

С какво си обяснявате тези факти?

С йога – няма с какво друго.

Но тези резултати се постигат с постоянство, предполагам.

Да, всичко това е свързано с много работа. Човек трябва да полага усилия ежедневно и да има търпение, а това означава да върши нещо, без да очаква определен резултат. Ако има очакване на резултат, това те дърпа назад. Няма ли очаквания, нещата сами се случват.

Ако има очаквания, има и разочарования.

Всеки човек тръгва от различна степен и затова е много трудно да се каже при всеки кога ще започне да се отключва нещо. При едни трябват месеци, при други – години, а при трети – десетилетия. Всичко е индивидуално и очакванията само поставят препятствия. Очакванията са свързани с това винаги да мислиш, че има нещо след това, а реално нещата са тук и сега. За съжаление, никой не ни учи още от деца да обичаме това, което правим, а не резултата от това, което правим.

Това е много ключов момент, като се замисли човек.

Всички сме чували приказката: „Учи, мамо, за да не работиш.“ Защо работата трябва да е нещо лошо? В крайна сметка все някой трябва да работи.

Да се научи човек да живее „тук и сега“ е ключов фактор за това да е щастлив и удовлетворен.

На първо място е важно човек да спре да иска, тъй като искането, желанието е това, което те отдалечава от това „тук и сега“. Желанието винаги е проектирано някъде напред в бъдещето, а бъдещето го няма – имаме сегашния момент. Стотици пъти съм виждал хора, които се мотивират от резултатите, които съм постигнал, и казват, че и те ще започнат да практикуват, но от понеделник, от другия месец, от Нова година. Същите тези хора, обаче, всеки ден сядат на софрата и се наяждат – това не го отлагат.

Може би е добре да си повтаряме по-често, че всеки миг е безценен.

Да, всеки миг е безценен. Той никога няма да се върне и не трябва да пропиляваме времето, което имаме. Едно от най-глупавите неща е човек да легне да си почине, след като движението е това, което дава енергия. Колкото повече се движим, толкова повече енергия имаме. Това се вижда и при малките деца – те не спират по цял ден и имат постоянно енергия.

При тийнейджърите вече идва проблемът с липсата на енергия и обездвижването в резултат на престоя им пред различните електронни средства.

Това започва на все по-ранна възраст да се проявява. Преди много години видях група норвежки деца в Сарафово, които стояха пред таблетите и телефоните като зомбита, без да говорят помежду си и без да отидат един ден да се изкъпят в морето – стояха само до басейна на почивната станция, защото там имаше Wi-fi. Тогава си дадох сметка, че това очаква и българските деца. И то вече е факт.

Кое е решението? Как бихте накарали такива деца да вдигнат поглед от телефона, да видят какво се случва около тях и да общуват реално?

Децата трябва от малки да се възпитават в духа и в традициите на България. Да знаят своите обичаи, родителите им да ги извеждат по-често сред природата, да знаят как да функционират в този свят – как работи тяхната психика, как функционира тяхното тяло, как да поддържат и двете, за да са винаги в изправност. Ние друг инструмент, освен това тяло, нямаме. И трябва да се отнасяме с голяма грижа към него. Не можем да говорим за културен човек, ако той не знае как да поддържа тялото и психиката си, които са едно цяло. Ако това се учи от ранна възраст, с времето ще се надгражда. Децата, които идват в моето студио и на походите, които организирам всяка неделя, постепенно започват да се отдалечават от тези електронни устройства, които ги заливат с информация, а тя е най-големият наркотик в момента.

И това изтощава мозъка, защото той е най-големият консуматор на енергия.

90% от енергията дърпа той и за физически активности не остава енергия у децата. Наблюдавал съм го многократно вече. Проблемът е, че никой не взема мерки. За самите управляващи това е много изгодно, тъй като те са свързани с фармацията, а това е най-печелившият бизнес в света. Фармацията е една законна дрога – не случайно на лекарствата се казва дрога. И децата от малки ги учат да пият хапчета, вместо наистина да се учат да бъдат здрави. Това е голяма трагедия. Има общества, в които нещата не са така. Например в свещения за дервишите град Коня в Турция. Там традицията е на почит, младите се отнасят много добре и с възрастните, и с учителите, докато при нас това нещо се загуби.

И как са решили проблема с телефоните?

Намират им други занимания – да рисуват, учат ги на стари занаяти.

А смятате ли, че все повече хора се завръщат към традиционните ценности?

Има хора, които осъзнават това, но масата, огромната част, не го осъзнава въобще. Културата запада тотално, нещата стават все по-зле – като лавина.

Във Вашето йога студио идват хора на различни възрасти.

Да, но младите хора са много малко. По-голямата част са на средна възраст и нагоре. Това са хора, които вече са се убедили, че здравето е въпрос на работа, а не на пиене на лекарства. Ние сме една култура на хапчето – заболи те глава – пиеш хапче, заболи те ръка – пиеш хапче. Да, обаче човекът не е съставен от глава, ръка, крак, а всичко е едно цяло. Парадоксално е, че голяма част от лекарите изглеждат зле и е странно, че хората очакват от един болен човек да ги направи тях здрави. Той себе си не може да направи здрав, камо ли другите. Въпросът е: какво разбират лекарите от здраве? А пък парите са насочени към тях. Всеки човек трябва да плаща здравни осигуровки, които отиват във фармацията и лекарите. На човек не се дава шанс с тези пари, които дава, да отиде, например, на йога, или на фитнес дори. Аз за 20 години съм ходил 2 пъти на лекар – в единия случай след инцидент, а в другия – заради алергична реакция.

Мислите ли, че са нужни и средства, които да бъдат насочени за здравословно хранене на учениците в училище?

Да, необходимо е да се обърне много сериозно внимание на обучението на тази тема. Да се спрат тези бързи храни, чипсове, вафли, пълни с палмови масла, химия и какво ли не. 

В България нямаме Джейми Оливър, който осъди веригата за бързо хранене Макдоналдс. Освен това насочи огромни усилия към въпроса със здравословното хранене на учениците в САЩ. Един човек успя да направи толкова много, а цели държави нямат последователна политика в това отношение.

Е, естествено. Мога да дам пример със себе си, че аз не съм се разболявал 20 години от грип. Ами ако всеки започне да прави това, което аз правя, от тези болници няма да има нужда, 99% от тях трябва да затворят. Държавата от това започва да губи, въпреки че от друга страна печели, тъй като има здрави хора, а те могат да работят. Всяка година се губят много милиони от ползването на болнични – в световен мащаб са трилиони.

Т. е. изгодно би било за държавата средства да се дават за превенция на заболявания – за спорт, за здравословно хранене, за образование в сферата на здравословния начин на живот, за профилактични прегледи.

Трябва да има здравомислещи хора в правителството – това е на първо място. Не само да преследват собствените си интереси, а да защитават интересите на държавата и хората. Ердоган е много критикуван, но той постанови всяка жена, която роди 3 деца, да може да се пенсионира. По този начин едновременно се увеличават населението и благоденствието на хората.

Това е социална политика. Да се върнем на Вашите занимания. Освен че преподавате йога, всяка неделя организирате походи в природата, към които все повече хора проявяват интерес.

Контактът с природата е нещо незаменимо. Ние сме се отдалечили от нея, а тя е нашата естествено среда на съществуване. Природата затова се нарича така, защото означава „при родата“, там, където ни е мястото. Противоположното на нея е град – „гради ад“. Изграждаме един ад, живеем в него и се чудим защо ни е зле. Няма как да ни е добре сред всичкия този бетон. Всеки се е втурнал да печели пари и няма време да обърне внимание дори на децата си, какво ли остава на нещо друго. С директора на едно училище в Пловдив решихме да направим един експеримент. Всяка седмица вземах няколко деца – всички с проблеми, преподавах им йога, след което ги връщах в училището. Два месеца продължи това, като им направихме изследвания преди заниманията и след два месеца. Децата имаха огромно подобрение. Споделихме всичко това с родителите им и им предложихме те да водят децата си на йога, като ги уверих, че ще им преподавам безплатно. Само родителите на 2 дечица ги докараха 5-6 пъти и всичко приключи.

На поход до Ореховските водопади със съмишленици от йога клуба.

Това как си го обяснявате – с липса на култура, на съзнание, начин на мислене?

С всичко това. Виждат, че има ефект, но приключват заниманията. Инерцията е много силна. Не случайно учението на йога казва, че умът има пет съставни части, от които три водят до страдание, а две не водят. Най-страшната от тези, които оформят страданието, е точно инертността. Инертността е нашето ежедневие, което ни завлича и много трудно излизаме от него. Създаваме си едни комфортни зони и не смеем да излизаме от тях. Много хора се страхуват да направят нещо различно, това им носи огромен стрес. Нямат никаква адаптивност. Затова през март месец 2020 година, когато хората бяха затворени по домовете си, казах, че не знам коронавирусът какви поражения ще нанесе, но най-страшно ще бъде за психиката на хората. И то се случи. Не случайно броят на самоубийствата за този период е 3 пъти по-голям от броя на починалите от коронавирус.

В световен мащаб ли говорите?

Говоря за България, но в световен мащаб не вярвам да е по-различно, с изключение на тези държави, в които нямаше такова затваряне на хората – Швеция, Беларус. Наскоро шведите отчетоха рекорд – две седмици без заразен или починал. В крайна сметка се оказа, че тяхното решение е по-добро, без да съсипват психиката на хората и икономиката на страната си. А в България има над 100 000 нови безработни. В световен мащаб е нещо огромно. В Индия десетки милиони си загубиха работата, много бизнеси фалираха.

Какво е решението в тази ситуация, според Вас?

Никой не обясни, че човек, който е здрав, със силен имунитет, няма нужда да се притеснява от никакви вируси. В крайна сметка, във всяко тяло има многобройни вируси. Вирусът започва да се развива, когато отслабне имунитетът и вибрационната честота на клетката се срине. И тогава следва атака от страна на вируса. А тази вибрационна честота много бързо пада точно от стрес – говорим за страх, който се насажда отвън. Някои хора продължават да живеят в този страх и не излизат от домовете си. Това е непоправимо зло – да не можеш да излезеш в природата, да дишаш чист, въздух, да те напече слънце. Тази имунна система загива. А да затвориш вкъщи хора с психични проблеми, това е направо престъпление. На хората в големите градове им отрязаха достъпа до планината.

Както и до парковете в рамките на градовете.

Да, и до парковете. В Бургас се стигна до безумието да демонтират пейки от центъра. И всичко това беше поднесено в опаковката на загриженост за човек. Но ако я имаше тази загриженост, България нямаше да е в челните места по смъртност от инфаркти и инсулти, а възрастните хора да ги държат с по 200 лв пенсии. Това ли е загрижеността на управляващите за хората? Не, няма загриженост, а се преследват някакви интереси.

Вие сте били в различни държави по света. Има ли някое общество, което да Ви е впечатлило – с морални ценности и традиции?

Както споменах, от Коня съм много впечатлен. В повечето други държави повечето проблеми са като нашите. Преподавал съм известно време във Филипините. Там беше изключително интересно да наблюдавам, че най-бедните хора са най-щастливи и се хранят най-здравословно, а богатите консумират вредни храни. Бедните пържат прясно хваната риба от морето с кокосова масло, защото то е най-евтино при тях. Богатият човек отива и си купува рафинирано олио и си пържи пилета, които са гледани с химия, антибиотици и т.н. Освен това да пържиш с рафинирано олио си е жива отрова.

С годините разбирането за лукс и успех се промени за мислещия и интелигентен човек. Все повече хора смятат, че те се отъждествяват с това да си здрав, да разполагаш със свободно време, да имаш постоянен досег с природата и с чиста екологична храна, да живееш на чисто място, да дишаш чист въздух и да пиеш чиста вода.

Така е, но малко хора го осъзнават, включително лекари.

Може ли да споделите някаква лесна дихателна техника, която всеки да е в състояние да прави сутрин – било за тонус или настроение.

Най-добре е да се прави на отворени прозорец и врата, сяда се, краката се кръстосват, тъй като има два енергийни кръга в тялото и когато седнем в тази поза, затваряме долния, а енергията циркулира към мозъка. Т.е. позата е важна. Очите трябва да са затворени и да се концентрираме върху дишането. Може да си броим, за да изравним като време вдишването с издишването. Това е най-важното нещо – например, 5 секунди вдишваме и 5 секунди издишваме. След време това число расте на 6, 7, 8, 10 секунди. Това изравняване на вдишването и издишването създава ритъм, а той води до хармония. Много е важно в живота да има ритъм, суфите са го забелязали това нещо. Те казват, че ако при разходка на равен брой крачки вдишваш и издишваш, си хармоничен човек и привличаш само хармонични неща към себе си. Една история по този повод. Един суфи учител пратил своя ученик да се разходи в града и да му каже какво става. Ученикът се връща и казва, че навсякъде видял само побои, кражби, убийства – само лоши неща. Тогава учителят решил той да отиде да види. Върнал се и казал: „Няма такова нещо. Навсякъде видях любов, мир, щастие“. Така показал на ученика си, че каквото имаш в себе си, това виждаш и отсреща. Ритмичното дишане успокоява психиката, изпълва с енергия и създава хармония, която привлича само хубави неща. Дано повече хора опитат.

Упражнението е много лесно и предполагам, че ще заинтригува доста хора.

Интерес винаги се предизвиква, но хората очакват бързи резултати. Мен много пъти са ме питали дали не се притеснявам да говоря всичко това, защото преча на бизнеса на фармацията и мога да си имам неприятности. Винаги отговарям, че въобще не се притеснявам, защото те знаят много добре, че дори целият свят да научи за тези лесни методи за поддържане на здравето, не повече от 1% от хората ще започнат да правят това, а този 1% няма да повлия на успеха на техния бизнес. Но дори и този нищожен процент да промени съдбата си, пак е нещо.

Какво Ви носи дервишкото въртене сема? Как Ви кара да се чувствате?

При него една от целите е да се получи пауза в мислите, тъй като те изразходват огромно количество енергия – около 90%. Ако направим пауза между мислите за 1 секунда, представете си как при вас идва 9 пъти повече енергия от тази, с която разполагате в момента. Това е нещо огромно.

Звучи прекрасно.

Да, това е целта на йога техниките, както и на въртенето. Чрез тях можем да разредим менталната активност и, дай Боже, да са случи таза пауза в мислите. Основателят на йога е казал точно това: „Паузата между мислите е йога.“ Оттам нататък тялото навлиза в своето естествено състояние на съществуване, т. е. има предизвикателство – има отговор. Умът се включва, дава адекватен отговор и притихва. И човек разполага с много, много енергия. Така винаги си свеж, сутрин скачаш от леглото, изпълнен с енергия, и можеш да правиш, каквото искаш. Човек, който има енергия, може да прави всичко. Когато няма енергия, колкото и добри идеи да има, той не може да ги осъществи. Виждам много такива млади хора – без енергия.

По колко часа на нощ е добре да се спи?

Аз спя 8-9 часа. Най-важните часове, в които трябва да се спи, са от 22 до 3 часа. Ако тези 5 часа спим, реално друг сън не ни е необходим. Аз години наред ставах в 3 часа и си правех практиките до 4 часа. А най-вредният сън е, след като слънцето е изгряло. Тогава просто е безсмислено да се спи. Но масово хората стоят пред компютрите до полунощ и после спят до късно на другия ден.

В Плевен имате много почитатели – може би тук има повече будни хора.

Винаги, когато съм идвал в Плевен, за да изнасям лекции, е имало огромна аудитория.

Сдружение „Дъхът на Плевен“ имаше удоволствието да сте част от събитието му „Водните лилии на паметта“, в което беше представена и най-новата стихосбирка на поета Хайри Хамдан. Публиката дълго след това споделяше възхищението си от подарените й магични моменти. Как се чувствахте Вие?

Беше уникално събитие! Хората, които видях, енергията, която почувствах, стиховете, които чух – всичко беше прекрасно! Всяко нещо, което излиза от душата, носи определен заряд. А в тази проява се комбинираха хармонично поезията на Хайри Хамдан, танц, музика, стиховете на Руми. Организацията беше перфектна. Хубавата енергия привлича хората и те не се разсейват. Това не е някоя скучна лекция, на която на 15-тата минута да ти омръзне. Получи се точно обратното – публиката беше привлечена, като от магнит.

Благодарим за оценката! Какво Ви предстои в най-скоро време?

Имам един ретрийд в Калофер, започвам и всяка събота лекции на тема йога в моето студио, като входът е свободен.

Прекрасно, хубаво е, че Пловдив Ви има, а и всички градове на страната ни, защото Вие много пътувате. Продължавайте да вдъхновявате, винаги сте добре дошли в Плевен!

Благодаря, винаги идвам в Плевен с голямо удоволствие!

Водните лилии на паметта

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here