Цветелина Илиева е на 32 години и е родом от Долни Дъбник. Завършила е средно училище в родното си място, а след това „Икономика на търговията“ в Стопанската академия „Димитър Ценов“ в Свищов, но не желае да практикува тази професия и работи като сервитьорка в кафене в центъра на Плевен. Интересите й обаче се простират много отвъд това занимание, разнопосочни са и са ориентирани към екологията, към намаляване на консуматорството, развиване на биоземеделие и на стойностни социални връзки между хората, за да общуват все повече без посредничеството на социалните мрежи и електронните устройства. Цвети, както я наричат всички, отглежда над 100 вида цветя в личния си двор на площ от един декар. За вдъхновяващата им красота разказва в профила си в Инстаграм – @tsvetinthegarden, където има близо 2 000 последователи. За да запали много други хора да създадат свои градини, тази пролет подарява цветя на желаещите. 

Държи да отглежда сама храната си, затова сади сезонни зеленчуци и плодни дървета. За да не тежи на планетата, се е включила в световното движение No buy challenge и си е поставила за цел тази година да не си купува нищо, с изключение на книги, защото те са друга нейна страст, но се е ограничила до една на месец. Нейна е и инициативата да възроди интереса към писането на писма на хартия. Проектът се нарича Penpalbulgaria, профилът му в Инстаграм е @penpalbulgaria и е създаден по подобие на световното движение Postcrossing за изпращане на картички от всяка точка на света.

Какво й дава близостта със земята, защо обича тишината на малкото селище и неповторимото си цветно пространство, как вдъхновява хората да последват примерите й да се грижат за планетата и какви са плановете й за бъдещето, разказва Цветелина Илиева.

Цветелина Илиева

Завършила сте „Икономика на търговията“ в Стопанската академия „Димитър Ценов“, а никога не сте практикували тази професия. Защо?

Реших, че не искам да търгувам. Консуматорството не ме влече и не искам да карам хората да си купуват нещо, или да се чувстват длъжни да го правят. По-скоро съм насочена към намаляване на консумацията, изповядвам минимализъм, намаляване на отпадъците, които хората оставят след себе си. Има едно глобално движение „Zero waste“, което провокира всички да заменят пластмасовите бутилки с метални за многократна употреба, пластмасовите четки – с бамбукови и т. н.

И Вие сте привърженичка на този начин на мислене и на тази култура. Кога се породи у Вас това мислене?

Като гледам колко е замърсено навсякъде, просто няма как да подмина този глобален проблем. Опитвам се да провокирам и другите хора да се замислят. И профилът ми в социалните мрежи е с такава насоченост.

Създали сте прекрасна градина в двора на къщата си в Долни Дъбник.

Да, първоначално исках да си направя ботаническа градина. Инвестирах доста пари за цветя. Всички ми казваха, че съм луда, че за тези средства е могло да си купя лек автомобил, но на мен ми харесва това занимание. Обичам да докосвам пръстта и имам чувството, че като работя с ръцете си, това ме успокоява и цялото напрежение от работния ми ден изтича в земята. Дори има такава терапия. Всичко започна преди 3 години. Градината ми е 1 декар и в нея има поне 100 вида цветя – луковични, храсти, екзотични. За всяко цвете публикувам информация как се отглежда в профила си в Инстаграм – @tsvetinthegarden. Всички 1 900 последователи, които имам към момента, харесват много това, което правя. Даже промотирам български брандове на козметика, производители на метални бутилки за вода, на восъчни кърпи за опаковане на сандвичи, които са алтернатива на найлоновите пликчета, и др.

Това занимание Ви свързва с много хора, предполагам.

Да, и в момента искам да привлека още повече съмишленици, с които да организираме лекция в Плевен на тема намаляването на отпадъците и влияние върху околната среда. Надявам се за една година да привлека хора, които разсъждават по сходен начин и произвеждат продукти, щадящи природата. Ще е хубаво всеки от тях лично да разкаже за собствения си опит по пътя, по който върви, както и да предложи продуктите си. Другият вариант е да направим такава лекция в училищата, защото младите хора са по-отворени към тези идеи.

В Плевен контактувате ли с хора със сходни интереси?

Много малко хора познавам с такива виждания в Плевен. Надявам се, че предстои да срещна много повече и да се доразвие идеята.

В каква посока?

Например, да организираме събития, подобни на инициативата „Да изчистим България за един ден“, само че да се случват регулярно, няколко пъти годишно. Ще се родят и още добри идеи, когато има групова енергия, защото в момента се чувствам сама, честно казано.

Ще се случи, просто е въпрос на време. Разкажете повече за реализирания си проект – градината си. Какво друго отглеждате в нея?

Има и зеленчуци. В момента имам салата, лук, репички, разсад за домати, краставици, чушки, ягодки, малини – обичайните неща. Стремим се да си гледаме сами храната с майка ми, с която живея. Не използваме препарати – само за насекоми. Нямам оранжерия, въпреки че много ми се иска, но няма място, защото съм си разграфила пространството с пътечки и участъци с различни цветя. Имаме и много плодни дървета – мушмула, дюля, кайсии, череша, слива, ябълки. Има всичко! Като настъпи лятото, не пазарувам храна – просто влизам в градината и си хапвам.

Какво друго се опитвате да прилагате в ежедневието си, така че да облекчите планетата?

В момента съм пуснала една кампания в Инстаграм – подарявам цветя на тези, които искат да си облагородят градините около жилищните блокове, или в дворовете на къщите си.

Чудесна инициатива! И аз ще се възползвам, за да обогатя своята градина, която създадох зад жилищния ни блок.

Чудесно!

Вие имате и друга набираща скорост инициатива – да възродите очарованието на това човек да пише писма на хартия и да ги изпраща по пощата.

Това пак е една глобална инициатива, която аз реших да популяризирам в България – и други хора, които правят същото. Имам и такава страница в Инстаграм – @penpalbulgaria, вече сме 300 човека за два месеца.

До това как стигнахте?

Винаги съм харесвала писането на писма. Като малка пишех за един вестник, в който имаше колонка „Запознайте се“ и си разменяхме писма. Инициативата се казва Postcrossing, която е за изпращане на картички от целия свят. Аз исках, не само да си обменяме картички, зад които не знаеш кой стои, а да опознавам хората. Затова реших да си разменяме писма и създадох Penpalbulgaria. Проектът беше за България първоначално, но вече получих писмо от момиче от Германия, друго от Щатите иска да си пишем и, може би, ще стане глобална идея. Още сме в началото и не знам до къде може да се разпространи. Има интерес от София, Варна, Бургас, Хасково, Сливен, Петрич – отвсякъде.

Тези хора на каква възраст са?

Между 20 и 30 години, има и по-малки. Едно момиче ми сподели, че майка й иска да се включи. Има и момичета на 14 години. Някои хора дори ми споделят, че това е първото писмо, което са писали в живота си.

Защо им е толкова интересно?

Не знам. Предполагам, че много хора искат да опитат нещо ново. По този начин ще намалим влиянието на социалните мрежи, ще се откъснем от телефоните и ще прекараме малко време offline.

Пък и има очарование в това да си чакаш писмото.

О, да, и всеки ден да те питат: „Пристигна ли писмото ми?“.

Чудесно е, всичко което правите. Кога намирате време?

Трудно е, наистина. Ставам в 5 или в 6 часа, ако мога, пиша писмо, ако не, подготвям се за работа. Отивам първа смяна, прибирам се в 16 часа и мога да се заема с градината и писмата. Осен това си купих къща наскоро – пак в Долни Дъбник, и тя има 1 декар градина и искам да си я направя като тази. Изрязахме дръвченцата, сега ще изорем и започваме да действаме. Има си геран, което е хубаво. Тепърва ще събирам парички, за да я обзаведа. Аз обичам да живея в къща, в апартамент не мога да се затворя. Обичам въздух, простор и спокойствие. Предстои ми да стартирам и блог, в който да пиша по-обстойно за всички неща, с които съм се заела. Ще правя и видеа.

Защо работите като сервитьорка?

За момента работното време и заплащането ме удовлетворяват. Но в бъдеще бих искала да работя от вкъщи. Все още обаче не съм установила как да завъртя всички тези неща в своя полза.

Разбирам. Ежедневието Ви не включва разходки из Плевен.

Не, няма време за това. Прибирам се, паля си печката, приготвям си храната, на което държа – не искам да си купувам храна от Плевен. Планувам да си взема и кокошчици по-нататък. Предпочитам да затворя цикъла с храненето и да са ми необходими финансови средства само за интернет, телефон и ток.

Сигурно имате и друго интересно занимание?

Много обичам книгите. Купувам си постоянно и си правя лична библиотека. Нали казват, че който има библиотека и градина, има всичко. Започнах от една книга и реших, че искам да имам още и още. Стоя в книжарницата по един час, докато си избирам. Баба ми, която е била учителка, също има много книги. Смятам тези от тях, които се повтарят, да ги да даря на местното читалище в Долни Дъбник.

Разбрах и за друга Ваша инициатива – да създадете библиотека с детски книжки на открито в Градската градина на Плевен.

Да, много ми се иска да стане. Ще се свържа с Община Плевен, за да получим разрешение. След това ще изработим самият шкаф за книги. Позната ми предложи в него да има федербал и други игри, подходящи за деца. Трябва да обмислим обаче как да бъдат съхранени книгите, защото има много недобросъвестни хора.

Вие самата как решавате въпроса със свръхконсумацията на обществото ни?

Тази година съм си наложила предизвикателството да не купувам нищо – световната инициатива се казва No buy challenge. Малко с книгите прегрешавам, но съм се ограничила до една месечно, за да не прекалявам. Реших да не си купувам дрехи, обувки, имам една чанта, грим не използвам – само спирала за мигли, лек руж и балсам за устни.

Успех във всичко и нови последователи на идеите Ви!

Благодаря Ви!

Кучето й Дарси, което спасява от лоши стопани.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here