Цигуларката Яна Дешкова: Търся радостта отново

0
443
Яна Дешкова

Яна Дешкова е родена в Плевен, България през 1977 г. Има късмет да започне музикалното си образование в класа на Благородна Танева, с която работи до завършване на Музикалното училище “Панайот Пипков” в Плевен. Следващи учители и вдъхновители за нея са Ифра Нийман, Минчо Минчев, както и Мелос квартет. Яна започва с концертни изяви още на 7-годишна възраст, отличена е с множество награди от национални и международни конкурси, сред които първа награда на “Родолфо Липицер” в Италия.

Има записи в архивите на БНР, RAI-3, Радио Франкфурт, както и дискове за датската звукозаписна компания DaCapo. Носителка е на наградата за изключителен принос в музиката на регион Северна Ютландия – Дания. Яна е многостранен музикант с интерес към различните стилове в музиката. Свирила е в бароковия ансамбъл “Нов Консорт” – Лондон, както и с музиканти като Лорънс Пауър, Франсоа Льольо, Ромен Гариу, Михала Петри.

Неотдавна Датската телевизия ТВ 2 избра Яна Дешкова за участник в предаването “Животът ти е песен”, където в един от 11-те епизода зрителите могат да се запознаят с нея като интересна личност в културния живот на региона. Във филма е включена и песента-портрет, написана специално за нея от известния датски певец Михаел К. От септември 2004 г. Яна Дешкова е първи концертмайстор на Симфоничния оркестър в Олборг в Дания и е основател на ансамбъл ContiNEO.

Изтъкнатата цигуларка с международно признание даде специално интервю за “Духът на Плевен”, в което споделя интересни факти от творческия си път и лични преживявания през последните две години.

Здравейте, Яна! Наскоро триумфирахте на сцената като солист на Концерт за цигулка от А. Глазунов, изпълнен със Симфоничния оркестър в Олборг, Дания, на който Вие сте концертмайстор. Разкажете повече за тази емоция.

Винаги е удоволствие, признание и напрежение да свириш със собствения си оркестър. Този концерт беше по идея на Франсоа Льольо и трябваше да се случи преди една година. Въпреки неприятната причина за отлагането му, трябва да призная, че съм благодарна за допълнителните месеци. Те ми дадоха възможност да преодолея не само техническите трудности на този виртуозен концерт, но и да го направя мой собствен в музикалния му израз. Глазунов беше премиера за мен и се гордея с резултата.

Музикалната критика в Дания Ви нарече “Дар за оркестъра”, а толкова много ценители на класическата музика останаха очаровани след Вашето соло. Имате ли вече планове и за други солистични изяви?

Планове за други конкретни солистични изяви нямам. Днес аз съм предимно концертмайстор, въпреки че в миналото често съм била солист на различни оркестри. Радвам се на планове за прекрасни камерни ансамбли и интересни програми, както и на срещата ми с фантастични солисти, които скоро ще гостуват на моя оркестър.

Концертът на Глазунов, който не се изпълнява често, е предизвикателство за всеки солист – не само технически, но и емоционално. Критиците споделиха, че това произведение сякаш е писано за Вас – това е много висока оценка. Как подходихте към нотния текст, какво беше важно за Вас като внушение, което да предадете от сцената?

Концертът на Глазунов е невероятно красив и виртуозен. Когато започнах да го уча, установих, че процесът и подходът ще са много различни от всички други пиеси, които познавам и съм изпълнявала. Аз обикновено първо знам със сигурност какво искам да изразя с музиката, а после намирам техническите инструменти да го постигна. При този концерт трябваше първо да го усвоя технически, да постигна известна лекота и надмощие над трудностите му, преди да се чувствам свободна и в състояние да експериментирам с цветове, израз – историята започна да пише сама себе си, чак след като знаех думите наизуст.

Какви ангажименти Ви предстоят през тази година?

Първо ще изчакам да оздравея от Ковид, после се впускам в един проект със солисти от Берлинската филхармония. Концертът ще бъде записан на живо и в едното произведение – на Ролоф, което е и световна премиера, има една огромна каденца за концертмайстора. След това имам вълнуващи програми с оркестъра, включващи концерт за бас китара и оркестър, написан от Лаури Пораа, внук на Сибелиус и бас китарист на “Стратовариус” (почитателите на хевиметъла знаят за кого говоря).
Планирам изяви с някои от прекрасните ми колеги-гости Роман Гариу и Богдан Божович. Говорим с оркестъра кой ще е следващият голям соло концерт… Ковид имаше доста голямо влияние върху плановете на всички и за момента съм щастлива, че можем да сме на сцената с истинска публика на живо.

Основател сте на ансамбъл ContiNEO. Какви проекти имате с него?

Ансамбъл “Континео” е една рядко прекрасна сбирка от хора, с които свирим във вълшебната зала на Музея “Кирстен Кйерс”. Дълга е историята какво е това място и защо е специално, но мога да спомена, че залата, в която творим, е издигната с дървета, които собствениците сами са посадили преди 60-70 години. Имат колекция с всички броеве на авторитетното лондонско списание “Страд” (първите са от около 1900 година) и собствениците са били лични приятели на Жаклин дьо Пре. Мястото наистина е вълшебно! За съжаление, ансамбълът беше временно деактивиран през последните няколко години, по различни причини. Всички станахме родители, после загубихме нашата приятелка и колежка, Ковид… Но усещам, че скоро е време пак да се мобилизираме и да намерим програми, които с удоволствие искаме да представим на публиката там.

На какъв творчески етап сте в момента – какво Ви вълнува и привлича вниманието Ви?

Творческият етап е припомняне какво е да си активен музикант. Ковид беше доста зловещо преживяване за хората на изкуството. Мотивацията, рутината да свириш пред публика, нуждата да споделяш емоции с други, трепетът да чувстваш цялата палитра от емоции, за да можеш да намериш всички тях в едно произведение – всичко това беше притъпено. Аз поне имам чувството, че се уча наново какво искам и какво не искам с музиката, концертите, шума около тях. Търся вдъхновение от други фантастични музиканти, които имат нови идеи, които пленяват, ходя на концерти. Търся радостта отново.

Кога за последно бяхте в Плевен, как го намирате и с какво го свързвате най-вече?

В Плевен не съм била от вече над 2 години, надявам се това скоро да се промени. Свързвам го най-вече с родителите си, с Музикалното училище, с Плевенската филхармония, с “Верея” и старите другари, с бесните години в гимназията, с възхищението колко много разкошни музиканти свирят по света днес, които са създадени, или поне са проходили в Плевен.

С Камерен оркестър „Студио Примо“ в специален концерт в подкрепа на млади таланти от НУИ „Панайот Пипков“ – 2010 г., зала „Катя Попова“, Плевен

Поддържате ли контакт с Вашата първа учителка Благородна Танева? Подкрепя ли Ви тя в изявите Ви?

Благородна Танева е човекът, с когото аз съм проходила. И не само това. Тя ме научи на много неща – с и без цигулка в ръка. Не мога да не спомена и проф. Нийман, който пък отвори очите ми за един друг свят на музиката, който до тогава не познавах. Поддържаме контакт, разбира се, виждаме се, когато съм в България. Дали ме поддържа в сегашните ми изяви, не знам. Аз съм на 43 г. и съм оркестрант. Шума около изявите ми е голям, защото са редки – затова пък още по-специални и прекрасни за мен. Надявам се да не спират.

Защо избрахте цигулката за своя съдба?

Цигулката избра мен. Избор не си спомням да съм имала.

На каква цигулка свирите и от колко време сте с нея?

Свиря на “Стефан фон Беар”, разкошен инструмент, направен лично за мен преди 6 години, когато откриха новата ни концертна зала в Олборг. Инструментът е притежание на оркестъра.

Има ли друг музикален инструмент, който много Ви импонира?

Винаги са ме привличали ударните инструменти, но никога не съм опитвала да се науча да свиря на някои от тях. След пенсия може би ще се отдам на това.

Какво Ви дава работата в Симфоничния оркестър в Олборг, Дания, на който сте концертмайстор?

Работата ми дава спокойствие и прекрасен личен живот, разкошна концертна зала, с която разполагаме за репетиции и концерти, срещи, запознанства, а понякога и приятелства с артисти, които иначе няма как да се случат; възможността да свиря като солист, удовлеторението да съм част от едно видимо развитие и промяна, които се случват с нашата институция.
17 години са дълго време да работиш за нещо. Много научих, много се промених, много си припомних и се надявам никога да не ми стане скучно. Засега няма такава опасност.

Със Софийска филхармония, диригент – Найден Тодоров.
Яна Дешкова с брат си – Ивайло Дешков, също цигулар и възпитаник на Музикалното училище „П. Пипков“ в Плевен.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here