Българският поет, драматург и журналист Иван Радоев е роден на 30 март

0
198
Иван Радоев
Иван Радоев

Българският поет, драматург и журналист Иван Радоев е роден на 30 март 1927 г. в плевенското село Пордим. Учи право и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, а след това работи като редактор във в. „Стършел”, главен редактор на БНТ, драматург е на театрите „Сълза и мях”, „София” и на трупата в Перник. В наследство оставя много стихове и 25 пиеси, повечето от които са подлагани на унищожителна критика от тоталитарната власт в България, но пък са обичани от публиката и се радват на дълъг живот – само „Човекоядката”, режисирана от Младен Киселов в Театър „София” в средата на 80-те, е играна повече от 400 пъти.

Въпреки безкрайните трудности, с които е осеян творческият му път, големият български творец запазва достойнството си и остава верен на високите си нравствени и художествени критерии за творчество. Не изневерява на моралните си устои и не спира да разобличава смело и категорично абсурдите на обществото. Голямата му награда е огромната любов на публиката. Пиесите на Иван Радоев се поставят до днес на български и чуждестранни сцени, а поезията му продължава да вълнува.

Неговото име носи Плевенският драматично-куклен театър.

Мисли и стихове на Иван Радоев:

„Театърът се учи от живия език, първоизточникът е животът… А живота не можеш да го оспорваш, с живота можеш само да се бориш. Оспорването още нищо не значи.”

„Човек е длъжен да остави добър спомен за себе си. Защото какво е човекът? Човекът е един спомен, в края на краищата. Нищо друго...”

“Творчеството е своеобразна мечта по свободата. Своеобразна победа над абсурдите на живота, над тежненията на живота.”

***

„Слепецът вижда чрез тоягата си.
Потисникът чрез страха ни.
Хитрият си отваря очите и живее.
Борещият се вижда и умира.
Колко бавно проглежда народът!“

***

„Ако поезията не остарее,
тя не може да стане вечна.
Иначе умира млада.“

***

„Нещата трябва да ги променим
така,
че след като останат
същите,
да не смеем повече да мислим
за промяна!“

* * *

„Свободата е за начинающи.
Робството – за напреднали.“

* * *

„Най-ценното у българина?
Търпението!
Най-отвратителното?
Търпението!“

* * *

ГРАД НА СПАСЕНИЕТО

Една вечер полъхна
от морето на миди.
И докато въздъхна,
младостта си отиде.

Младостта си отиде
само в пет-шест секунди.
Младостта си отиде
като „глория мунди“.

Ах, в небесната карта
фарът мига и стене.
Той упътва инфаркта
къмто моите вени.

Мен животът обаче
със въпрос ще ме гледа.
Аз бях бунт неудачен –
победих без победа.

1959

* * *

СВЯТ МОЙ

Откъде идвам?
Накъде отивам?

Обременен от формули и заключения,
прошнурован, подпечатан,
и… неодобрен –
роден от загадъчни смърти и звездовалежи,
топлен от снежни виелици
мръзнал в сърцето на слънцето,
изострил слуха си
върху удар на конски копита,
в кръвта на робски въстания
избистрил очите си,
разнасял тайни писмени знаци
между варварства и цивилизации,
целувал момиче по най-простия начин,
разрешил галактични проблеми – без моя –
незасегнат от преходни слави и почести,
вървящ по ръба между срама и достойнството –
с едно сърце голямо,
колкото птица с прибрани криле…

Откъде идвам?
Накъде отивам?

1965

* * *

МРАВКИТЕ

За къде бързате? Към своята администрация бързаме!
Хиляди сухи лета – мравка по мравка – обмисляхме.
И решихме да тръгнем. И заедно да отидем и да се върнем.
И само и само да отнесем едно камъче да ни е общо.

И откъде тоя страх да бъдем сами? Щом сме хубави поотделно?
И щом всеки сам мъкне сърцето си, тежко като Сизиф?
Като Сизиф… всеки ден вечност… всеки ден.

А там – малко по-настрани от пространството –
от божията пукнатина една капка проглежда.

Тя е сама и от нея започваме сълза по сълза.

1990

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here