Първата професионална актриса от африкански произход в България – Бистра Окереке, ще изиграе ролята на Човекоядката в едноименната пиеса на големия български драматург и поет Иван Радоев. Репетициите на легендарната пиеса започнаха вчера, постановката е на плевенския Драматично-куклен театър “Иван Радоев” и се посвещава на 30 години от кончината на автора на заглавието. Премиерата ще се състои на 9 февруари 2024 г., от 19 ч.
Режисьор е Орхан Таир, сценограф – Лариса Нагорская, а музиката е на Асен Антонов. Участват актьорите Бистра Окереке, Валентин Василев, Генадий Николов, Дориана Гълъбова, Екатерина Стоянова, Ирена Ненчева, Красимира Кузманова, Ленко Гурков, Мариян Стефанов, Нина Горановски, Орхан Таир, Петьо Кръстев.
“Моята “Човекоядка“ няма нужда да бъде осъвременявана, умишлено да я модернизираме. След почти 50 години тя отново е актуална, затова тя ще е във времето, в което е създадена. А голямата тема, която ме вълнува, е, че както тогава, така и днес, старите хората, по принудата на времето, в което живеем, остават сами – далеч от децата си, от близките“, коментира режисьорът.
Ако през последните 30 години тази сатирична комедия, втъкала трагическата история на социалистическия човек, се възприемаше единствено като критика на тоталитаризма, то спектакълът на Плевенския театър под режисурата на Орхан Таир има за цел да надскочи тези рамки и да разкрие онази гениалност на текста на Иван Радоев, която го превърна в универсален за българската ситуация, поясняват от творческия екип.
“Затова и в този изпълнен с комедийност и жизнеродостност спектакъл за едни познати обитатели на старчески дом ще огледаме по неочакван начин темите, които неумолимо преследват нашето съвремие – за човека и властта, за механизмите чрез които функционира едно общество, вечно придружено от „журналисти, футболисти, оптимисти, кариеристи…“, и за онзи винаги вкопчен в живота изоставен малък човек, който ще възкликне: „Смеейки се, старият човек се надсмива над бъдещето си“. А можем ли да се надсмеем над смъртта? Можем, пише Иван Радоев, но не в очите, защото тя е безогледна!“, споделят още от творческия екип на постановката.
И за да убедят публиката във вечната актуалност на текста на Иван Радоев, припомнят прословутата “реч“ на нямата Йота:
„Кариеристи! Под път и над път! Под бюро и зад бюро! Пълзят, пълзят охлювите и се изкачват по държавните клони. А държавата им пише басни, за да ги превъзпитава. Те пълзят и се подсмиват наум, а подире им мирише на гнусотия. Изкачи я охлювът на върха на клона, разпери криле и се понесе над учреждението. А учреждението трепери като заек, наострил уши и си гризе моркова. Не за живота си трепери, а за един морков… Крадат от тая държава! Чия е тая държава?… Чия е тая държава?… Да не е на комшията?“
Снимки: ДКТ „Иван Радоев“
