Театралната изповед „Цигуларката на Бога“ на Стефан Цанев и Доротея Тончева оставя без дъх публиката за час и половина. „Тази пиеса не може да бъде разказана. Тя трябва да се гледа, за да се усети. В нея няма действие, няма добри и лоши герои. Тази пиеса е изстраданата изповед за изкуството „като съпротива срещу смъртта“. За музиката, която извира от сърцето и спира на върха на пръстите. За думите, които заместват музиката и трябва да бъдат споделени. За цигулката, на която някой трябва да вдъхне живот. За мълчанието, в което избухва „вкаменяващата тишина“, а ти трябва да свириш… дори на хладилника“, разказва анонсът към събитието.
На сцената са двама – цигуларката на Бога Доротея Тончева и безмълвният художник, който ѝ рисува портрет – в тази роля влиза блестящо младият актьор Петър Петров. Режисьор е Мартин Киселов, който поставя заглавието в Казанлъшкия театър „Любомир Кабакчиев”. Новелата на Стефан Цанев е написана специално за Доротея Тончева, която за пореден път се завръща на театрална сцена. Шест месеца, по 5-6 часа на ден, актрисата учи наизуст 30-те страници от философския текст на поета, докато той стане неин, а в последствие го пресъздаде с ненадминатото си майсторство на сцената.
„Цялата философия, която влагам в пиесата, е, че изкуството не е отражение на действителността. Може би Бог нарочно не е създал изкуството, за да даде шанс на човека да прояви заложената в него божествена способност да създава нови светове – световете на музиката, на поезията, на театъра и прочие – и Бог сам избира онези, които да довършат неговото дело на Земята. В този смисъл хората на изкуството са целунати от Бога, но същевременно те са и обречени до смърт да създават това красиво и безполезно нещо, наречено изкуство, и тази обреченост се превръща в проклятие“, споделя убежденията си Стефан Цанев.
Завладяващата постановка гостува на сцената на читалище „Съгласие 1869“ в Плевен на 31 октомври от 19 часа.
