Впечатляваща биография на големия български художник от Плевенския край Илия Бешков радва почитателите му. Формалният повод за издаването й от „Книгомания“ са 120 години от рождението му, които се навършиха година.
Книгата е истинско съкровище – с твърди корици, богато илюстрирано със снимков материал и произведения от фондовете на Художесствената галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Националната галерия, Музейя „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, лични, обществени архиви и колекции. Благодарение на достъпа до непубликувания архив на Илия Бешков, осигурен от Савка Чолакова, авторът на четивото Иво Милев и издателство „Книгомания“ успяват да създадат тази ценна творба.
Изданието е част от политиката на издателството за създаване на биографични книги на значими личности от артистичния и културния ни живот. „Биографията е жанр, предпочитан от четящата публика, и е странно, че в България почти липсват негови автори. Животът на Бешков е достоен за подобен разказ, защото е цялостен и завършен, с много драма и с много обрати. Писал съм за широката публика, не за специалисти и се надявам да съм се справил. Бешков заслужава вниманието на всички ни”, казва авторът на книгата.
Поглед към Илия Бешков:
Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Известни негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.
Роден е на 24 юли 1901 г. в село Долни Дъбник, Плевенско. В периода 1918–1920 г. учи в Юридическия факултет на Софийския университет. Завръща се за кратко в родния Долни Дъбник като учител. През 1921 г. постъпва в Художествената академия, където следва живопис в класа на проф. Никола Маринов. Още като студент публикува карикатури в сп. „Маскарад“, „Див дядо“, „Българан“, „Стършел“, „Вик“; сътрудничи с илюстрации на издателствата „Т. Ф. Чипев“ и „Хемус“. През 20-те г. на ХХ в. на два пъти е арестуван: през 1923 г. за участие в юнското въстание и след априлските събития през 1925 г. От 1930 г. е член на дружеството „Родно изкуство“. От 1945 г. преподава в Художествената академия „Вечерен акт“, „Рисуване“, „Илюстрация и оформление на книгата“, където е редовен професор и завеждащ катедра „Графика“ от 1953 г. до края на живота си.
Цяло поколение графици и илюстратори са повлияни от страстното преподаване на професора по илюстрация и композиция. А самите лекции, в повечето случаи импровизирани като решения на верига въпроси, възникващи един от друг, са били непрекъсващ извор от мисли, оригиналността на които е добре известна. По-малко известно е, че Бешков е придружавал своите лекции с демонстрации, като чертаел и рисувал пред студентите, за да илюстрира своята мисъл. Хиляди са запазените рисунки, но повечето, както и незаписаните мисли на този рядък импровизатор, са изчезнали завинаги.
Бешков оставя и изключително оригинално публицистично творчество. Умира в София на 23 януари 1958 г.
Другите за него:
„Фигура като него не съм срещал в живота, а само в житийната литература: измъчен от грях, не само неговия, а и на всички. Потопен в страданието, не само неговото, а и на всички. С твърдата вяра да мине през Изкуплението към Спасението – като софийските светци, които го изпълваха с упование.“
Владимир Свинтила
***
След тежката, отрупана с успехи, възторзи и болестни мъки съдба, той накрая се превърна в скръбно, самотно дете. – Георги Томалевски
***
Той се пребори като светец с демоните и победите. Рядко е имало толкова категорична победа в името на Христа. Това е една радост за ангелите в небето. – Константин Петканов
