Зам.-областният управител на Плевен Виолета Иеремиева обяви в публичното пространство, че ще подеме инициатива името на архитект Иван Стефанов да бъде възстановено на фасадата на Художествена галерия „Илия Бешков“, която е негово дело. Новината идва непосредствено, след като изявеният творец припомни в социалните мрежи историята с премахнатата табелка с името му от сградата – от силните на деня преди десетилетия.
Виолета Иеремиева добавя, че арх. Иван Стефанов е автор не само на споменатата емблематична за творчеството му, Плевен и България художествена галерия, но и на целия архитектурен комплекс „Плевенска епопея“ в непосредствена близост. Негово дело са много други сгради в града, както и хижа „Плевен“.
“Гордея се, че е мой приятел и че имам възможността да се наслаждавам на таланта: архитект, писател, художник – енциклопедична личност. Докоснат сте от Бог, архитект Иван Стефанов! Искрено Ви се възхищавам! Крайно време е да предложим арх. Иван Стефанов за почетен гражданин на Община Плевен, има неоспорими творчески заслуги в своя жизнен път. На 29 септември 2024 година архитект Иван Стефанов ще навърши 85 години, нека засвидетелстваме почитта и уважението си към съвременните ни творци!”, призовава Виолета Иеремиева.
Арх. Иван Стефанов практикува повече от 50 години професията си и създава образци в българската архитектура, които влизат в учебниците не само на наши, но и на чужди студенти.
Жизненият му път започва на 29 септември 1939 г. в едно селце между Карлово и Калофер, носещо името на Васил Левски, а гарата му е кръстена на Ботев. През 1965 г. завършва Архитектурния факултет в столицата. Участва в десетки изложби с архитектура, живопис, скулптура и графика, както и в повече от 150 наши и международни конкурса. Стотици са проектираните и изградените по негови проекти сгради. Проектът му на хижа „Плевен“ променя характера на високопланинската архитектура в България. Друг негов емблематичен проект е на Художествена галерия „Илия Бешков“, който печели конкурс и е наречен от един от най-големите български архитекти проф. Вълчанов „не просто проект, а песен“.
Авторът решава да постави името си с бронзови буквички, хванати с винтчета на първия етаж на сградата. На третия ден те изчезват – партията наредила да бъдат премахнати. „Останаха само дупките от винтовете, които поразяващо ми напомняха на дупки от куршуми. Но не се разстроих, а тъкмо напротив – казах си: „Значи съм личност“, защото в България е традиция личностите да се убиват“, спомня си арх. Стефанов по този повод.
Той е създател и на комплекса пред Скобелев парк – ансамбъла „Плевенска епопея“, както и на проекта на Панорама „Плевенска епопея 1877“. За всички перипетии, огорчения и абсурдни ситуации около изграждането на тези обекти той разказва подробно в новелата „Рапсодия в червено“, с която приключва книгата му с разкази „Ескизи от един живот“, издадена с подкрепата на МЦ КИРМ “Св. Елисавета” – Плевен, с управител доц. д-р Емилияна Конова.
Над 50 негови проекта са публикувани у нас и в чужбина, а някои от тях са в учебните програми на много институти по света. Не са малко и поканите от ръководствата на чужди висши училища да преподава на техните студенти, но по различни причини това не се случва никога.
Над 50-годишна е дейността на Иван Стефанов като архитект, а за този период е направил над 1300 проекта. Успява да запази доста от тях, но и голяма част са пръснати на различни места или са иззети от хора с властови позиции в онова време. В крайна сметка събира и предава на плевенския Държавен архив около 120 проекта. През 2016 г. е открита изложба, включваща негови архитектурни проекти и макети за изграждане на културни здания, административни и жилищни сгради.
Показаните тогава макети и проекти са уникални и впечатляващи, като сред тях е т.нар. Музикален център в Плевен. Посетителите се дивят на проект за Дом на БЗНС в Плевен, спрян с аргумента, че не може земеделците да имат по-хубава сграда от Партийния дом – днес Областна администрация. Интерес предизвикват и проектите за Музикален център във Варна, овалната Ритуална зала в Белене, уникалният по своята архитектура Катедрален храм в Силистра, Панорама „Плевенска епопея“ – тогава е представен нейният истински проект, който в последствие е видоизменен от други автори и така е реализиран; сградата на Българската народна банка в София, представителен хотел на Министерството на отбраната в Плевен, паметникът „Създатели на българската държава“ в Шумен и, разбира се, първият проект на Иван Стефанов – този за хижа „Плевен“ от 1965 г. Тогава той е само на 25 години, а мястото за хижата избира, вдъхновен от приказните гледки, които се разкриват в резервата „Джендема“ в Национален парк „Централен Балкан“.
Архитект Иван Стефанов е и прекрасен художник. Неговите почитатели имаха възможност да се насладят на експозиция с негови архитектурни проекти и макети, рисунки, акварели и карикатури, подредени в Артцентър „Творителница О`Писменехъ!“ през 2021 г. Тогава беше представена пред публика и книгата му с разкази “Ескизи от един живот” с партньорството на Сдружение “Духът на Плевен”. В предговора й българският драматург, поет и писател Стефан Цанев нарича разказите „стихийна проза, заредена със свръхемоционалност още от първия ред, почти винаги споходен накрая с удивителна – т.е.: внимание, ще става дума за нещо извънредно, необичайно!“
Многоизмерният творец Иван Стефанов винаги е обичал и литературата, а с писане се занимава отдавна, но едва преди няколко години сериозно решава да издаде своите разкази в книги. Автор е на сборниците „Песента на авлигата”, „Ескизи с въглен”, “Силуети”, „Ерозия“ и “Ескизи от един живот”, както и на албума със сатирични рисунки „Рапсодия в черно”. Перото му е остро и безпощадно, но и много вълнуващо вае словесни картини, състояния, емоции, преживелици, в които детайлът има специално място. Творбите му са кратки, но наситени, релефни и многоцветни, действието на моменти е задъхано, а в други плува в лежерното безвремие на спомена. С нестандартния си подход към съграждането на произведения на изкуството не от камък, а от думи арх. Иван Стефанов си спечелва заслуженото определение „майстор на късия разказ“.
