Валентина Атанасова спечели XVII-я Национален анонимен поетичен конкурс на името на Пенчо Славейков

0
1347
Валентина Атанасова

Валентина Атанасова спечели XVII-я Национален анонимен поетичен конкурс на името на Пенчо Славейков. Плевенската поетеса впечатли журито с председател литературния критик Благовеста Касабова и членове поетесите Валя Василева и Кети Бозукова със стихотворението си „Приказка за дъжда“. Първата награда (грамота и 150 лв) й беше връчена от Станислава Карабелова, председател на софийското читалище „Пенчо Славейков-1921“, което е организатор на конкурса. Проявата отбелязва 155-та годишнина от рождението на поета Пенчо Славейков и 100-та годишнина от създаването на читалището.

Валентина Атанасова

Журито присъди още две втори награди (по 100 лв) – на Христина Борисова от Севлиево за стихотворението й „Дълголетие” и на Лозан Такев от София за „Славейкова песен”.

Трета награда (80 лв) спечели Таня Николова от Пловдив за стихотворението „Не отричам”, а наградите на читалище „Пенчо П. Славейков 1921” (по 50 лв) са за Димитър Златев от Чепеларе за „На читалищните ветерани”, за Никола Апостолов от София за „Реквием за баща ми” и за Николай Цанкарски от Ябланица за „Брунате”.

Поетът Георги Драмбозов поздрави всички присъстващи в зала „Пенчо Славейков” със „Звезда Вечерница”, а отличените получиха сувенири за спомен от 100-годишнината на читалище ”Пенчо П. Славейков”.

Приказка за дъжда

Аз съм дъждът,

                                който

с невидими пръсти почуква

                                        в стъклата,

който тихо, напевно

в нощта ти самотна проплаква.

Приеми ме под своята стряха! –

ще ти разказвам приказки –

чудни, прекрасни:

за това – как ме довея до тука

                               злокобният вятър,

за пустинята жарка и за луната,

за обелиска на слънцето,

                   привечер водещ на запад.

Аз съм дъждът.

                               Няма кой,

няма кой да ме стопли –

само нощем ще чуваш моите вопли.

И когато в стъклата се стичат

                                          бистрите капки,

ще усетиш как жално

                            за теб и за утрото плаках.

 Още плача.

                            Далече от мене,

   в друга планета

                                         от студ и самотност родена,

   по безлюдни пътеки във орбита крачиш…

   Много те моля, върни се!

                           Приюти ме под твоята стряха!

Автор: Валентина Атанасова

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here