Валентина Атанасова спечели XVII-я Национален анонимен поетичен конкурс на името на Пенчо Славейков. Плевенската поетеса впечатли журито с председател литературния критик Благовеста Касабова и членове поетесите Валя Василева и Кети Бозукова със стихотворението си „Приказка за дъжда“. Първата награда (грамота и 150 лв) й беше връчена от Станислава Карабелова, председател на софийското читалище „Пенчо Славейков-1921“, което е организатор на конкурса. Проявата отбелязва 155-та годишнина от рождението на поета Пенчо Славейков и 100-та годишнина от създаването на читалището.
Журито присъди още две втори награди (по 100 лв) – на Христина Борисова от Севлиево за стихотворението й „Дълголетие” и на Лозан Такев от София за „Славейкова песен”.
Трета награда (80 лв) спечели Таня Николова от Пловдив за стихотворението „Не отричам”, а наградите на читалище „Пенчо П. Славейков 1921” (по 50 лв) са за Димитър Златев от Чепеларе за „На читалищните ветерани”, за Никола Апостолов от София за „Реквием за баща ми” и за Николай Цанкарски от Ябланица за „Брунате”.
Поетът Георги Драмбозов поздрави всички присъстващи в зала „Пенчо Славейков” със „Звезда Вечерница”, а отличените получиха сувенири за спомен от 100-годишнината на читалище ”Пенчо П. Славейков”.
Приказка за дъжда
Аз съм дъждът,
който
с невидими пръсти почуква
в стъклата,
който тихо, напевно
в нощта ти самотна проплаква.
Приеми ме под своята стряха! –
ще ти разказвам приказки –
чудни, прекрасни:
за това – как ме довея до тука
злокобният вятър,
за пустинята жарка и за луната,
за обелиска на слънцето,
привечер водещ на запад.
Аз съм дъждът.
Няма кой,
няма кой да ме стопли –
само нощем ще чуваш моите вопли.
И когато в стъклата се стичат
бистрите капки,
ще усетиш как жално
за теб и за утрото плаках.
Още плача.
Далече от мене,
в друга планета
от студ и самотност родена,
по безлюдни пътеки във орбита крачиш…
Много те моля, върни се!
Приюти ме под твоята стряха!
Автор: Валентина Атанасова
