Провокиран от актрисата Екатерина Стоянова, актьорът Теодор Софрониев от Драматично-куклен театър – Враца, се включва в рубриката „Творци споделят изкуство“ на Сдружение „Духът на Плевен“ с част от писмо на поета Пейо Яворов до негова любима Мина Тодорова. „Преди четвърт час, в санаториума, предадох на прислужниците една малка роза за тебе. Една неразцъфнала бяла роза. Ако тя беше паднала от ръката ти, аз бих я грабна и отнесъл, мислейки я твоя душа. Аз бих я милвал и топлил в дланите си, за да се разцъфти с всичката си разкошна хубост. Моето око я отличи сред куп други цветя и аз ти я изпратих да се огледа в нея онази, която владее мечтите ми“ – така започва любовната изповед на големия български класик, превърнал бялата роза в посланик на своята вяра. Той се надява, че тя ще прелее и в неговата любима – Мина, която ще намери у себе си сили за изцеление, а общото им бъдеще ще е светло и безоблачно.
Поетът е убеден, че един истински мъж подчинява обстоятелствата на волята си, а не себе си на обстоятелствата. „Поне моят досегашен живот е бил непрекъсната борба с обстоятелствата и ред победи над невъзможности. И аз не вярвам звездата на моето щастие да угасне точно сега, когато ти прибавяш своите лъчи към нейните, сливайки се с нея“, признава поетът.
Във въздействащото писмо той излага свои мисли за взаимоотношенията между мъжа и жената, за сливането на душите им, за целта на семейното съчетание, за образованието на жената, за правата й и др. Яворов признава, че Мина е упражнила върху него „едно всесилно влияние“ и творбите, които създава той в периода на любовта им, се дължат на нея.
Интригуващата изповед е представена за читателите на „Духът на Плевен“ от талантливия актьор Теодор Софрониев, роден на 26 март 1992 г в град Монтана. Той завършва Театралния колеж „Любен Гройс“ в класа на професор Надежда Сейкова през 2017 г., а в момента е част е от трупата на Драматично-кукления театър във Враца, където се изявява в различни постановки. Играе ролята на Манякин в представлението „Летене“ от Олга Мухина с режисьор Възкресия Вихърова. В класическата пиеса „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир с режисьор Венцислав Асенов се изявява като Бенволио. В спектакъла „Красавицата и князът“ по повестта на Достоевски „Сънят на чичото“ се превъплъщава в ролята на Ана Николаевна – режисьор е Николай Поляков, а в заглавието „Ивкова слава“ от Стеван Стремац с режисьор Слободан Алексич играе ролята на Митанчо.
Публиката го аплодира още в постановките „За светлото, което бе“ с режисьор Маргарита Младенова и „Хиляда метра над морето 3“ (в ролята на Теодор Калафунски) с режисьор Владлен Александров.
На него е поверена главната роля на Радослав Райков – Екстрема, в пълнометражния филм „6 и 1 наум“ с режисьор Лъчезар Петров. Влиза и в образа на Изпълнителя от спектакъла „Последната жена на Дон Жуан“ от Леонид Жуховицкий, който се играе в Руския културно-информационен център в София. Режисьор на постановката е Александр Великовский.
Вижте видеото с Теодор Софрониев, на финала на което той пожелава „изкуството да е тази движеща сила, която ще промени света към по-добро.“
