Творческото завръщане „При българския корен“ събра снощи в ресторанта на хотел „Ростов“ в Плевен многобройна публика, жадна за цветовете на родното – песни, танци, носии, шевици, слово. В деня след уникалния празник Баба Марта и в навечерието на Освобождението на България от турско робство екипът на Сдружение „Духът на Плевен“ припомни откъде от векове извира същността ни на българи, мъдростта и уникалността ни на народ – древен и славен, и кои са вечните ценности, които са най-верният коректив на пътя ни напред.
Вечерта откри доц. д-р Емилияна Конова, управител на МЦ Клиничен институт за репродуктивна медицина „Св. Елисавета“, под чиято егида се провежда културният форум Плевенска артсцена „Измерения“, част от който беше и настоящото събитие. Тя представи автора на идеята и на сценария на вечерта Даниела Дочева, която въведе публиката в предстоящото преживяване и я запозна подробно с участниците в него.
Писна гайдата на изявения млад музикант от Плевен Христо Христов, който е част от ансамбъл Тракия, а обичаният народен певец Димитър Кермедчиев от родопското село Момчиловци, Смолянско, донесе магията на Родопите в залата с красивите си песни. В света на българския фолклор потопиха присъстващите и ритмите на танците „Северняшка китка“ и „Плевенска китка“, изпълнени от Танцов състав „Чародейка“ с художествен ръководител и хореограф Десислава Цветкова – Русева и оркестър в състав Йордан Лазаров (акордеон), Дарина Цекова, (гъдулка) и Валентин Бунов (тъпан).
В годината, в която България чества 170 години от рождението на народния поет Иван Вазов, авторите на събитието с вълнение са посегнали към прекрасните му стихове за Родината и нейните герои и към природните му описания, за да припомнят на публиката непреходните им свежест, красота и послания. В ролята на патриарха на българската литература влезе талантливият български актьор Адриан Филипов, чието развитие плевенската публика има щастието и привилегията да следи от неговото дипломиране в класа на проф. Надежда Сейкова в НАТФИЗ до днес, а много режисьори в страната държат да поверят определени роли единствено на него.
Чрез творческото му превъплъщение словото на Вазов оживя подобаващо, хвърли мост през вековете и влезе в творчески диалог със съвременната българска авторка Ивелина Радионова от Провадия. Подчинила произведенията си на българщината, патриотизма и възхищението от героичността, мъдростта и устойчивостта на народа ни, тя използва щедро красивите стари и позабравени български думи в творбите си, с което вълнува и печели многобройни почитатели.
Вдъхновяващата красота на народното творчество се прояви и чрез изложба на стари престилки от Плевенския край.
Наследници на неизчерпаемия гений на българката, учителките Димка Дилкова и Галя Йошовска от Плевен впечатлиха посетителите с уникални авторски мартеници, бродирани ризи с български шевици, бижута, несесери и други предмети на приложното изкуство.
По повод Националния празник на Р България на вниманието на публиката беше и интересна изложба за Руско-турската освободителна война със стари книги – първи издания, спомени на опълченци и книги за войната, ордени, снимки на опълченци и копие на Самарското знаме. Експонатите бяха предоставени за експозицията от личната колекция на проф. д-р Георги Байчев, който вече притежава над 400 книги от български автори – първи издания.
След силния финал на вечерта, когато Адриан Филипов и Ивелина Радионова станаха прави и прочетоха въздействащо „Молитва за България“ от авторката, зрителите наградиха с продължителни аплаузи всички артисти. Дългогодишният председател на Клуба на дейците на културата и заслужил гражданин на Плевен Никола Попов изрази възхищението си от различното и стойностно културно събитие, а писателката Ивелина Радионова раздаде десетки автографи на избралите нейните книги, за да стоплят душите си.
Всички участници в празника на българския дух и организаторите на събитието получиха искрени поздравления от зрителите и пожелания за бъдещи вдъхновяващи срещи.
Молитва за България
О, Боже, опази от зло България
от робски мрак и майчини сълзи,
от земетръс, порои и пожари,
от блясък на предателски ками!
Пази на Рила езерата, Боже,
на Добруджата златна песента,
на Казанлъка розовото ложе,
в Родопи – на Орфея любовта!
Със устни, Боже, Тракия целувай,
камбаните и наш`те писмена,
а после синята мечта на Дунав
и шипченските орлови гнезда!
Със сила и блага дари народа,
платил с кръвта си святата земя,
България да стигне пак възхода
и да застане гордо пред света!
Автор на стихотворението: Ивелина Радионова
