Светът празнува Международния ден на театъра – 27 март. Това изкуство винаги е вълнувало сърцата и умовете със своята вълшебна магия, родена в споделеността. Претворяването, преобразяването, изобличаването, възпитаването и изпращането на позитивни послания – всички тези компоненти са част от непреходната същност и стойност на това всепоглъщащо преживяване, което насища сетивата с пълнотата и многообразието на житейските смисли.
Плевенският Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ е един от най-старите професионални театри в България с изключително богата и любопитна история. Конституиран чрез Гражданско събрание на 22 декември, 1918 г., първата му премиера е на 6 февруари, 1919 г. с пиесата „Кин“ от Александър Дюма (режисьор Владимир Николов). Равносметката през 1937 г. се оказва повече от оптимистична: само за един сезон, 18 години след първата премиера, в театъра са изиграни 272 представления с 64,112 зрители. Не закъснява и първото представление за деца в Плевен – неговата премиера е през 1938 г., а заглавието е „Динко Мързелана“.
Този стремителен успех, включващ развиване на различни аудитории и представяне на сериозна българска и чуждестранна драматургия („Подвигът“ от Асен Разцветников,1944 г., режисьор Н.О. Масалитинов; „Платон Кречет“ от Корнейчук) нараства до одържавяването на театъра през 1946 г.
В новия строй е открит Плевенският народен театър, който отразява процесите, характерни за целия ни национален театър в периода. Няколко години след т.нар.„размразяване“ след Априлския пленум през 1956 г. започват да проблясват по-смели тенденции в развитието на плевенския театър с драматургия от Виктор Юго, Боян Болгар, Иван Пейчев, Николай Хайтов. Наред с преобладаващите български текстове за театъра в периода 1964 – 1979 г. впечатление правят и репертоарни избори като „Странната мисис Севъдж“ от Джон Патрик (реж. Слави Шкаров), „Любов под брястовете“ от Юджийн О‘Нийл и „Всичко в градината“ от Едуард Олби (реж. Елена Цикова). В периода 1965 – 1982 г. театърът е ръководен от Илия Чоджумов, последван от Милко Кулев, Георги Черкелов, Васил Попилиев и др.
През целия този противоречив, пъстър период, Плевенският театър заявява открито своя ангажимент и интерес към новата българска драматургия: на плевенска сцена са поставени за първи път 22 български текста за театър, сред които са „Опит за летене“ от Йордан Радичков (реж. Елена Цикова) и „Страшният съд“ от Стефан Цанев.
Днес Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ цели надграждане на стогодишната си история, възприемайки сцената като отправна точка за иновации в театралното изкуство. Ръководството му в лицето на директора Васил Василев и неговия екип акцентира върху разширяване на вече познатите театрални хоризонти и предприема рискове, като поставя текстове за театър за първи път, давайки ход на нови драматургични и режисьорски естетики. Освен това културният институт продуцира професионален театър на национално ниво, предназначен както за местната публика, така и за гастроли и фестивали в страната и в чужбина.
В трудното ни и противоречиво съвремие театралите не забравят мисията си, на която са се посветили, и с вяра и надежда за по-добро бъдеще за изкуството празнуват своя празник днес.
Но кога се ражда той? За първи път идеята за отбелязването му идва през 1961 г. от Международния театрален институт – организация, обединяваща театралите от цял свят. Институтът е част от системата на ЮНЕСКО и насърчава сътрудничеството между театралните артисти от всички държави. На 9-тия Световен конгрес на организацията във Виена президентът на съитието Армията Кивима предлага да се създаде Световен ден на театъра. Чрез публично одобрение предложението се приема. Празникът на 27 март се свързва още и с откриването на „Театъра на нациите” в Париж.
Още от 1962 г. специално избрана личност споделя своето послание с размисли за сценичното изкуство и мястото му актуалната международна обстановка. През годините известни личности като Жан Кокто, Артър Милър, Елън Стюарт, Ричард Бъртън и Джон Малкович са отправяли посланието, което отбелязва този ден. Тази година честта се пада на Хелън Мирън, театрална, филмова и телевизионна актриса от Великобритания.
Ето го и нейното послание в превод на д-р Сава Драгунчев:
„Измина една твърде тежка година за представленията на живо, за много творци, технически служби и създатели на театралното изкуство, сблъскани с трудностите в една професия, вече преизпълнена с несигурност.
Вероятно именно тази постоянна несигурност ги е приучила да оцеляват чрез духовитост и кураж и в тази пандемия.
В тези нови обстоятелства въображението им вече се преобразува в изобретателен, забавен и прочувствен начин за общуване, до голяма степен благодарение, разбира се, на Интернет.
Откакто са на тази земя, хората си разказват истории един на друг. И прекрасното ни единение чрез театъра винаги ще продължава да съществува, докато ни има нас.
Творческият импулс на писатели, художници, танцьори, певци, актьори, музиканти, режисьори никога не ще бъде задушен, а в най-близко бъдеще ще разцъфне пак с нова енергия и разбиране за света ни.
Нямам търпение това да се случи!“
Честит празник, театрали! Нека вдъхновението винаги е с вас!
