С премиерата на “Есенна соната” от Ингмар Бергман започва новия творчeски сезон в Драматично-куклен театър “Иван Радоев” в Плевен. Първите спектакли на постановката са на 15 и 29 септември, от 19 ч.
Заглавието е поставено от младата режисьорка от Плевен Детелина Станева. Сценографията, костюмите и визуалната среда са на Теодора Федя Цанова, а композитор е Петя Диманова. В ролите се изявяват актьорите Йоана Буковска (гост) – ЕВА, Мариета Калъпова – ШАРЛОТА, Камелия Хатиб – ХЕЛЕНА, и Адриан Филипов – ВИКТОР.
Авторът Ингмар Бергман изследва сложната връзка между майка и дъщеря. Шарлота – прочута пианистка, гостува за пръв път от 7 години на дъщеря си Ева. Докато Шарлота и Ева се опитват да бъдат любезни, става видно че помежду им зее огромна емоционална пропаст.
„Този текст е важен със своите универсалност и мащаб на темите, които изследва. Връзката майка-дете е нещо, което се простира до и отвъд границите на свръхестественото. Не вярвам, че нещо предопределя и белязва по-осезаемо човешките същност и битие от взаимоотношенията (или липсата на такива) с майката. Там категориите са винаги крайни. Крайна любов, крайна отдаденост, крайни нужда, зависимост, липса, страх и ненавист, обърканост. Историите, които разказва Бергман, са винаги лековити с това, че изискват преди всичко отдадено вглеждане в човешката природа. Така че смисълът тук е да преведем тази история на сценичен език. И ако някой се почувства видян, припознат и приет такъв, какъвто е – това е повече от достатъчно.“, сподели за „Духът на Плевен“ режисьорката Детелина Станева.
Авторът Ингмар Бергман пък споделя следното за своята пиеса: „В работната ми тетрадка стои една-единствена дума: чувствата. Търсех връзка, която има силен емоционален заряд и която нито за миг не се управлява от разум, или външна логика. Мисля, че я намерих във взаимоотношенията майка и дъщеря, свързани една с друга от омраза, обич, гузна съвест, неразгадаемо поведение. Нищо не е явно или очевидно, те се търсят пипнешком, удрят се, казват неистини, казват истини, надяват се и изпадат в отчаяние, накратко – държат се като човешки същества. Да станеш свидетел на такъв поток от душевни и телесни движения би трябвало да е изкушаващо. Или пък не?“
