С политическите карикатури на Илия Бешков едноименната галерия в Плевен ще чества 124 години от рождението на своя патрон. Събитието е на 24 юли, от 18 ч., а експозицията е наречена “Политическа карикатура”.
Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Известни негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.
Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 г. в село Долни Дъбник, Плевенско. В периода 1918–1920 г. учи в Юридическия факултет на Софийския университет. Завръща се за кратко в родния Долни Дъбник като учител, след което през 1921 г. постъпва в Художествената академия, където следва живопис в класа на проф. Никола Маринов. Още като студент публикува карикатури в сп. „Маскарад“, „Див дядо“, „Българан“, „Стършел“, „Вик“; сътрудничи с илюстрации на издателствата „Т. Ф. Чипев“ и „Хемус“.
През 20-те г. на ХХ в. на два пъти е арестуван: през 1923 г. за участие в Юнското въстание и след априлските събития през 1925 г. Годината 1925-та ще се окаже съдбоносна за Илия. През тази година не само завършва своето академично обучение, но преживява и ужаса от полицейската жестокост. Несправедливо обвинен, че е знаел предварително за атентата в църквата „Св. Неделя”, Бешков лежи месеци в Плевенския затвор. Политическите карикатури, които прави преди това, усложняват допълнително положението му. По-късно злокобните фигури на полицаите ще оживеят отново в множество рисунки. Карикатурите, които публикува в редица вестници и списания, не само му спечелват славата на талантлив карикатурист и брилянтен рисувач, но и много врагове. В редица карикатури присъства образа на цар Борис III, който не харесва това и отправя предупреждения към Бешков чрез други лица да изтегли карикатурите си. Но това се оказва невъзможно – рисунките се увеличават с всеки изминал ден.
Отпечатват се, разпространяват се, а своевременно Бешков бива поставен под постоянното наблюдение на Дирекция на полицията. Въпреки опитите за цензура и постоянната заплаха от затвор и дори смърт, която тегне над него, той продължава да рисува политически карикатури. Творецът е непримирим – не търпи несправедливостите и се бори с тях чрез туш и перо. Публикува в множество вестници и списания, сред които „Маскарад”, „Див дядо”, „Българан”, „Стършел”, „Вик”.
С идването на 9-ти септември 1944 г. животът на Бешков става още по-тежък. Брат му – Иван Бешков, министър на земеделието и държавните имоти в правителството на Добри Божилов (1943 – 1944), е осъден на смърт от т. нар. „Народен съд”. Екзекутиран е на 1 февруари 1945 г. Тази тежка загуба изпълва душата на Бешков с особена ненавист към новото управление на страната. Надеждата му, че краят на комунистическата партия е близо, той споделя в своите записки и пред свои приятели. Постоянният натиск, под който се намира, и непримиримата цензура задължава художника да рисува не по собствено желание карикатури, осмиващи западната политика и американската демокрация.
От 1930 г. Бешков е член на дружеството „Родно изкуство“. От 1945 г. преподава в Художествената академия „Вечерен акт“, „Рисуване“, „Илюстрация и оформление на книгата“, където е редовен професор и завеждащ катедра „Графика“ от 1953 г. до края на живота си.
Бешков е под постоянно наблюдението на Държавна сигурност. Приятели и студенти го следят, посещават го в дома му, провокират го на различни политически теми, а след това пишат доноси, в част от които се чете: „Бешков е силно религиозен.” Силата на характера му и вярата в Бог му помагат да понесе тежките удари върху личността му с търпение. Почти в края на живота си той записва свои мисли в дневник известен като „Черната тетрадка”. В нея художникът споделя мисли за политиката, вярата, обществото, изкуството. Известен е сред своите студенти с интересните беседи, които води на различни философски теми. Ателието му винаги е препълнено с хора. Обаятелен разказвач и мъдрец, художникът се запечатва в съзнанието на много свои студенти, които грижливо записват мислите му, споделени пред тях.
„Вие трябва да рисувате фигурата на един човек така, че като обърнете листа наопаки, да затежи и увисне като прилеп на таван! …Рисувайте, рисувайте докато сами се превърнете в рисунка…”
Цяло поколение графици и илюстратори са повлияни от страстното преподаване на професора по илюстрация и композиция. А самите лекции, в повечето случаи импровизирани като решения на верига въпроси, възникващи един от друг, са били непрекъсващ извор от мисли, оригиналността на които е добре известна. По-малко известно е, че Бешков е придружавал своите лекции с демонстрации, като чертаел и рисувал пред студентите, за да илюстрира своята мисъл. Хиляди са запазените рисунки, но повечето, както и незаписаните мисли на този рядък импровизатор, са изчезнали завинаги.
Бешков оставя и изключително оригинално публицистично творчество. Умира в София на 23 януари 1958 г.
***
През 2021 г. „Книгомания“ издаде впечатляваща биография на големия български художник от Плевенския край по повод 120 години от рождението му.
Книгата е истинско съкровище – с твърди корици, богато илюстрирано със снимков материал и произведения от фондовете на Художесствената галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Националната галерия, Музейя „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, лични, обществени архиви и колекции. Благодарение на достъпа до непубликувания архив на Илия Бешков, осигурен от Савка Чолакова, авторът на четивото Иво Милев и издателство „Книгомания“ успяват да създадат тази ценна творба.
Другите за него:
„Фигура като него не съм срещал в живота, а само в житийната литература: измъчен от грях, не само неговия, а и на всички. Потопен в страданието, не само неговото, а и на всички. С твърдата вяра да мине през Изкуплението към Спасението – като софийските светци, които го изпълваха с упование.“ – Владимир Свинтила
***
След тежката, отрупана с успехи, възторзи и болестни мъки съдба, той накрая се превърна в скръбно, самотно дете. – Георги Томалевски
***
Той се пребори като светец с демоните и победите. Рядко е имало толкова категорична победа в името на Христа. Това е една радост за ангелите в небето. – Константин Петканов
