С поетичния пърформънс „Един бял лист“ Плевенският театър отбелязва 97 години от рождението на Иван Радоев

0
141
Иван Радоев - Един бял лист

С поетичния пърформънс „Един бял лист“ Плевенският театър ще отбележи 97 години от рождението на своя патрон – големият български драматург, поет и журналист Иван Радоев. Представлението ще е на 30 март, от 19 ч. В събитието участват Иван Радоев – син, Антъни Пенев – актьор в плевенския ДКТ „Иван Радоев“, Димитър Николов, Иван Станчев, Йордан Върбанов и Пламен Петков. Спектакълът е създаден по идея на внука на поета – Калоян Радоев, и на режисьора Йордан Славейков. Първата му среща с публиката се състоя на 29 август 2022 г., в двора на софийската Casa Libri на ул. „Цар Асен“ 64.

Екипът от артисти е воден от мисълта, че мястото на поезията е сред хората, затова показват пърформанса на открито и представят поезията на Иван Радоев такава, каквато е: „Без маски, без грим, оголена и мощна“.  

„Един бял лист“ изследва отношението на Артиста към самия себе си, към любовта и трансформациите й, към обществото, в което живее, приканва публиката към диалог по тези теми. Поетичният пърформанс представлява подбор от най-емблематичните любовни и социални стихотворения на Иван Радоев.

Заглавието на поетичния пърформанс е по едноименната стихосбирка на Иван Радоев „Един бял лист“ (1975 г.), издадена след 15-годишното му принудително поетично мълчание. „Днес не се говори много за него и това много напомня на онези години. А нашето желание е все по-често да се чува името му.“, казва Калоян Радоев.

От 1997 г. Плевенският театър носи името на Иван Радоев и на всеки две години се провежда Национален конкурс за драматургия на неговото име.

Специален гост на представлението в Плевен ще е съпругата на Иван Радоев – Весела Радоева.

За Иван Радоев

Българският поет, драматург и журналист Иван Радоев е роден на 30 март 1927 г. в плевенското село Пордим. Учи право и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, а след това работи като редактор във в. „Стършел”, главен редактор на БНТ, драматург е на театрите „Сълза и смях”, „София” и на трупата в Перник. В наследство оставя много стихове и 25 пиеси, повечето от които са подлагани на унищожителна критика от тоталитарната власт в България, но пък са обичани от публиката и се радват на дълъг живот – само „Човекоядката”, режисирана от Младен Киселов в Театър „София” в средата на 80-те, е играна повече от 400 пъти.

Въпреки безкрайните трудности, с които е осеян творческият му път, големият български творец запазва достойнството си и остава верен на високите си нравствени и художествени критерии за творчество. Не изневерява на моралните си устои и не спира да разобличава смело и категорично абсурдите на обществото. Голямата му награда е огромната любов на публиката. Пиесите на Иван Радоев се поставят до днес на български и чуждестранни сцени, а поезията му продължава да вълнува.

Мисли и стихове на Иван Радоев:

„Театърът се учи от живия език, първоизточникът е животът… А живота не можеш да го оспорваш, с живота можеш само да се бориш. Оспорването още нищо не значи.”

„Човек е длъжен да остави добър спомен за себе си. Защото какво е човекът? Човекът е един спомен, в края на краищата. Нищо друго...”

“Творчеството е своеобразна мечта по свободата. Своеобразна победа над абсурдите на живота, над тежненията на живота.”

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here