Тази история е за силата на човешкия дух. За един изявен спортист на 30 години от Плевен, който е неколкократен републикански шампион на България по силов трибой в категория до 59 кг, както и рекордьор в трите движения: 193 кг клек с щанга, 133 кг вдигане от лег и 213 кг мъртва тяга.
Медалите му от престижни състезания у нас и в чужбина са над 100, но той не изтъква този факт – предпочита да гледа напред. В момента се готви усилено за поредно Европейско първенство в Швеция – както винаги, абсолютно сам, без никаква финансова подкрепа от държавата или бизнеса. Няма и треньор – тренира се сам, в плевенски фитнес, в който преди време работи, а впоследствие собствениците му дават възможност да се готви безплатно, за което им е безкрайно признателен.
Изявеният ни национал ще лети отново сам, за да се състезава с хъс и всеотдайност, въпреки всичко. Вече е свикнал да се занимава с цялата техническа организация на участието си, да е сам на състезателната скамейка, да е сам и когато се отправя към почетната стълбичка, за да бъде награден с поредния медал. Обикновено носи и куфара си – няма на кого да го остави. Треньорите на чуждите отбори недоумяват, че това е възможно, и всеки път му предлагат съдействие в подобни ситуации.
Това е историята на Александър Петров от Плевен, който се самофинансира, за да може да продължава да тренира и да печели медали за България. Въпреки че вече е имал предложение да се състезава под чужд флаг и да отпаднат всичките му финансови притеснения, той продължава да допринася за разнасянето на спортната слава на родината си.
Пралелно с това Александър Петров не спира да учи и да се развива. Завършил е ДФСГ „Интелект“ в Плевен със специалност „Бизнес администрация“, а след това и Стопанската академия в Свищов – бакалавър „Финанси“ и магистър „Маркетинг“. След няколко години записва следдипломна квалификация в Националната спортна академия – треньор по силов трибой, а от октомври 2021 г. е приет да учи магистратура „Информационни системи и технологии“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София. В момента работи в Съдебната палата в Плевен.
Особено вдъхновяващ за почитателите и последователите му е и фактът, че забележителните си спортни успехи Александър Петров постига въпреки наличието на хроничен здравословен проблем – болест на Крон.
За спорта, изборите, пътя и здравето споделя откровено за читателите на „Духът на Плевен“ Александър Петров.
Г-н Петров, какво представлява силовият трибой и как започна всичко при Вас?
Спортът е американски вариант на класическото вдигане на тежести и е най-популяран в САЩ. Първите ми големи състезания бяха през 2011 и 2012 година. Тогава участвах на Световно първенство в Чехия и взех бронзов медал на едно от движенията – вдигане от лег. На едното състезание в Полша станах 5-ти. След това доста време ми отне да започна отново участвам в големи състезания, защото излязох от групата на младежите, която е до 23 години. Състезавам се в най-леката категория при мъжете – до 59 килограма. На републикански състезания се явяват между 150 и 200 спортисти и винаги е голямо предизвикателство да се докажеш.
Как се решават проблемите с финансирането и осигуряването на подготовката за състезание и участието в него?
Всеки абсолютно индивидуално си решава тези въпроси. Обикновено всеки от нас работи нещо друго, за да може да се самофинансира в спорта. Всичко се прави от любов към спорта.
Каква е ролята на федерацията Ви?
Доколкото знам, федерацията ни на национално ниво няма никакво финансиране послените години. Общо взето състезанията се финансират от членския внос на клубовете и от това, че всеки състеател плаща такса, за да участва в състезанието.
А има ли някаква възвращаемост на средства, когато се печелят престижни награди?
Не, няма абсолютно никаква възвращаемост. Всички републикански рекорди във всички движения в тази категория са мои – 193 кг клек, 133 кг вдигане от лег и 213 кг мъртва тяга. През 2013 г. поставих рекорди в клека и лежанката, а през 2014 г – рекорд на мъртва тяга.
И от тогава тези рекорди не са подобрени?
Да.
Всички тези постижения не са ли достатъчно основание българската дължава да обърне полагащото се внимание на спортист от подобен ранг и да Ви подкрепи?
Явно не са. На практика дори самите хора от Федерацията, които се състезават, включително председателят й Тодор Василев, работят, за да могат да финансират участията си в състезания.
За кой клуб се състезавате Вие?
Отскоро се състезавам за „Херкулес“ – Пловдив. Аз съм и треньор на клуба, но това по-скоро е формалност. В България няма унифицирани изисквания за подготовката в този спорт. Няма лагери, на които да се ходи с треньор, с Национален отбор. На Европейските първенства в Литва през 2018 и 2019 г. година аз ходих абсолютно сам. Бях и сам в хотела, защото състезанието е 10 дни и аз участвам първите дни, а другите състезатели от България – няколко дни по-късно.
Има ли други състезатели от други държави, които да участвавт сами – без треньор, без подкрепа от съотборници?
Не, няма други такива. Даже треньорката на Италия много се изненада, като ме видя, че отивам на награждаването с куфара си, тъй като нямаше на кого да го оставя. Жената прояви разбиране и ми взе багажа.
За тях такова нещо е необяснимо.
Да, така е. А през 2018 г. треньорът на Чехия – Андреас Кромакс, на практика беше с мен през цялото време. Той беше много изненедан от това, че съм сам, и не можеше да разбере защо. До днес имаме прекрасни отношения с него.
А как е нормално един спортист да отиде на такова голямо състезание?
Най-често помощният персонал към състезателите е от 5-10 души. А за българите е голям късмет, ако двама състезатели се представят в два поредни дни на голямо състезание, за да могат да отидат заедно и да са си морална подкрепа поне. Освен това чисто организационно е добре да не си сам, защото трябва да видиш в коя зала ще се състезаваш, в кой хотел от посочените от домакините ще се настаниш. Да следиш да не изпуснеш танспорта си за залата и ред други неща, които са допълнително натоварване.
При всички тези демотивиращи факти сигурно много добри български състезатели се отказват да се занимават с това?
Да, за съжаление е така. Мога веднага да дам пример с Борислав Адов, който през 2019 г. стана европейски шампион на България в категория до 93 кг. Бяхме заедно на състезанието в Литва – той се представи след мен. По закон той трябваше да получи премия за това, че е станал европейски шампион, макар и в неолимпийски спорт, но, доколкото ми е известно, не е получил такава. Оттогава той спря да се състезава, тъй като има семейство и явно е решил, че не може да ощетява повече семейния си бюджет. Сподели ми, че ако му бяха изплатили премията за медала, с нея щеше да финансира участието си в следващо състезание.
А Вие до момента получавал ли сте премия от държавата за спортен успех?
Не, никога не съм получавал, защото за младежите няма, има само за мъжете. А и не съм влязал в тройката на европейско състезание – станах 4-ти през 2019 г. Всъщност, по точки аз се класирах на първо място в категорията, но това не се взема предвид, тъй като бях най-лек от състезателите.
Отново Ви предстои сериозно състезание.
Да, предстои Европейско първенство в Швеция – аз участвам в началото на декември.
Как върви подготовката Ви? Тренирате сам, както винаги.
Подготовката ми върви много добре. Тренирам всеки ден след работа – по около 2 часа. По-тежък съм от преди, когато ми беше проблем да кача килограми. Никога не съм бил в толкова добра форма. Ще опитам да стана първи при мъжете, но за мен ще е голям успех и да вляза в тройката. Малко са хората от България, които са показвали много добри резултати на такова голямо състезание. Всичко е много различно. Правилата се спазват много стриктно, нямаме никакво лоби и ако има колебания на съдиите за наш състезател, той винаги ще е от ощетената страна.
Ще се опитам да подобря собствените си рекорди – те пак ще се зачетат за републикански рекорди, защото се подобрени на един по-висок спортен форум. От една-две години се дават и сертификати за републикански рекорд – от Федерацията пускат искане към Министреството на спорта. Аз не притежавам такива сертификати, защото когато поставих републиканските рекорди, нямаше такава практика.
Как ще финансирате това участие?
На този етап финансирам цялата си подготовка със собствени средства.
Търсили ли сте подкрепа от бизнеса, от Община Плевен?
До момента съм получил единствено подкрепа от Цанко Цанев и съпругата му, които са собственици на печатница „Новема принт“ в Плевен. През 2018 г те ми купиха самолетния билет, за да участвам в състезанието. Към Община Плевен не съм се обръщал за подкрепа. Освен това ние нямаме клуб, регистриран на местно ниво, но и да имахме, не смятам, че ситуацията щеше да е много по-различна. В Плевен съм организирал национални състезания за популяризиране на спорта, докато работех във фитнеса. Две поредни години имаше такива състезания за аматьори – през 2018 и 2019 г., като и двата пъти дойдоха около 25 човека от цяла България. От Плевен бяха двама-трима.
Замислял ли сте се да създадете Клуб по силов трибой в Плевен?
Да, замислял съм се. Възможно е като начинание, но с финансирането проблемът остава. Основната спънка е, че това не е олимпийски спорт. А подготовката в никакъв случай не е по-лесна или по-лека от всеки друг олимпийски спорт. Има нагласи това да се случи, защото е доста популярен спорт – доколкото знам, в Украйна се практикува в училищата, за да имат добра двигателна култура децата.
Към Вас е имало интерес от друга държава – имали сте предложение да се състезавате за чужд клуб.
Да, треньорът на Чехия ми предложи да се състезавам за техния отбор, но не сме говорили за подробности. Дори не съм разпитвал какви биха били условията, но със сигурност ще са много по-добри от настоящите.
Да, със сигурност. Ако за нашата действителност нещата, които споделяте, са нормални, то зад граница се възприемат като непонятни парадокси.
Благодарен съм, че във фитнеса, в който работех преди, а сега продължавам да тренирам всеки ден, хората не ми вземат такса.
Това е важна подкрепа.
Така е. Лостът и тежестите, които ползвам там, са си мои – наложи се да си купя, защото те са доста по-различни от масовите.
Как поддържате мотивацията си при тази ежедневна борба с многобройни препятствия?
Много е натоварващо, да, защото инвестицията не е еднократна – с месеци се дават пари за подготовка, за хранителни добавки, за храна. Лишавам се от много други неща, за да мога да си позволя всичко това. На мен все още не ми е дошло вповече.
Какво е решението, за да има повече почитатели този спорт?
Добре е държавата да поеме някаква инициатива и да подкрепя поне състезателите, които участват в сериозни състезания. Важно е поне част от подготовката им да е обезпечена. Или самото участие, защото само таксите, които се плащат, и транспортът са около 1 000 лв. На републикански състезания участват около 150 човека, доста младежи са запалени по спорта. Много хора тренират любителски.
А Вие тази година участвахте ли в състезания?
Не, в България не съм. Тази година се готвя за Европейското – фокусирал съм вниманието, средствата и силите си към него. Преди дни подадох заявката си за участие. Ще участват и други български състезатели, но няма да пътуваме заедно, защото те ще се състезават няколко дни след мен.
Колко медала имате в колекцията си?
Още като студент, станах „Спортист на Община Свищев“ – тогава се състезавах за техния отбор. Бях обявен и за „Най-добър межународен спортист“ на Федерацията по силов трибой за 2012 г. След това бях избран за „Спортист на Община Добрич“ за 2019 г – тогава се състезавах се за отбора на Генерал Тошево. Вече споменах, че всички републикански рекорди в категорията ми са мои. Имам общо над 100 медала.
Достойно за възхищение е, че Вие постигате всички тези спортни успехи, въпреки хроничен здравословен проблем.
Да, имам болест на Крон – това е хронично възпаление, което засяха целия храносмилателен тракт. Имам го от години – още преди да започна да тренирам. Оперираха ме, когато бях на 16 години, тъй като получих преплитане на червата, и тогава се разбра, че това е била причината. От една година провеждам биологично лечение. Две инжекции в месеца се поставят, които се поемат от Здравната каса. Приемам и противовъзпалителни медикаменти. Хубавото е, че поне от една година не съм приемал кортикостероиди. С това лечение се чувствам много по-добре физически, а това ми помага и да спортувам.
Вие сте пример за много хора с начина, по който преодолявате трудностите.
Спортът дава огромна мотивация за всичко. На мен ми харесва много да се занимавам със силов трибой, успехите също ме мотивират.
Търсят ли Ви за съвет хора, които имат сходни здравословни проблеми?
Контактувам с няколко човека, с които се подкрепяме взаимно.
Благодаря Ви за този разговор! Успех с подготовката и представянето на Европейското първенство по силов трибой!
И аз благодаря за вниманието!
