Проф. Петър Стоянович ще представи в Плевен книгата „Царска България (1879–1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)“, написана в съавторство с доц. д-р Ивайло Шалафов. Събитието е на 24 март, от 17:30 ч., в Артзалата (ет. 5) на Регионална библиотека „Христо Смирненски“, която е организатор на проявата. Входът е свободен.
За последните 145 години това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Читателят може да вземе в ръце своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография.
Луксозното издание с над 650 снимки, повечето от които се публикуват за първи път, разкрива историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Книгата излиза с логото на издателство “Книгомания”. Художественото оформление на тома от 688 страници и корицата са дело на дизайнера Тодор Манолов. Богатият илюстративен материал е предоставен от фонд „Цар Борис и царица Иоанна“, Царския дворец „Врана“, ДА „Архиви“, stara-sofia.com. Книгата включва богата колекция от литографии, картини, дневници, писма, снимки, гербове, ордени и др.
В увода авторите споделят: „Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както обществено, така и медийно. След Втората световна война „царското“ е поставено под почти пълно запрещение, а научните изследвания и архивната работа в това направление остават привилегия предимно на лоялни на властта историци и литератори. След промените от 1989 г. именно тази табуизация на темата я превръща в първостепенна и интересна. Особено в издателския бранш обаче покрай появата на поредица ценни и интересни книги на пазара се роят стотици второстепенни, дилетантски обработени и полиграфически некачествени издания. Заблуден от масовостта и декларативността на повечето текстове, през последните над двайсет години читателят остава с впечатлението, че царската тема е от компетенцията на всеки доброжелател или отрицател, без тя да изисква типичната за всяка друга област на познанието задълбочена експертиза. Отминалото десетилетие показва сериозна промяна на горната практика и успява да нареди „царския въпрос“ сред важните теми на съвременната ни историография.“
За авторите
Проф. Петър Стоянович е роден през 1967 г. в София; правнук е на Иван Стоянович – Аджелето. Завършва Немската гимназия и Виенския университет с две специалности: „Обща история“ и „Източна и Югоизточноевропейска история“, доктор е по философия на Виенския университет. Дипломат (1998–2001) и политик (2001–2010). Автор е на множество статии, на научния труд „Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд през погледа на австро-унгарската дипломация 1894-1899 г.“, както и на книгите „Известният непознат Иван Стоянович“, „Пътят към София“, „България от първо лице“, „Фердинандеум“, „Кухнята на баба и проклетото и` внуче“, „Завоят на изток“ и „Несвършващо време. Спомени“.
Доц. д-р Ивайло Шалафов е роден през 1976 г. в София. Завършва специалност „Теология“ в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 2001–2013 г. е преподавател в Богословския факултет на СУ. Защитава докторска степен в областта на историята на Българската православна църква с дисертацията „Княз Фердинанд I и Българската екзархия в периода 1887–1908 г.“ Хабилитира се като редовен доцент по Църковна дипломация и протокол в СУ „Св. Климент Охридски“ с монографичен труд „Йерархичност и порядък“ (2013). Автор на пет монографични книги и десетки статии из областта на историята на Българската царска династия, Третото българско царство, Катехетиката, църковната дипломация и протокол. Пълномощник е на царското семейство по предаване, проучване и атрибутиране на личния архив на цар Фердинанд I на ДА „Архиви“ при МС на Република България.
