Плевенският Хор “Гена Димитрова”, Врачанската симфониета и солисти представят “Кармина Бурана” във Враца

0
139
Кармина Бурана

Плевенският Общински хор “Гена Димитрова” с диригент Анелия Дечева, Врачанската симфониета и солисти ще представят сценичната кантата “Кармина Бурана” във Враца. Емблематичното произведение за немския композитор и музикален педагог Карл Орф ще бъде изпълнени на 5 юли, от 19.00 ч., на сцената на Драматично-кукления театър в града

Солисти ще са Кристина Олтеан (сопран), Андрея Мирчев (тенор) и Иво Йорданов (баритон). Ще участва и Детският оперен хор – София, с ръководител Таня Радева – Лазарова. Диригент ще е Иван Илиев.

Впечатляващата творба е един от акцентите в програмата на Симфониетата за този полусезон. По думите на директора на музикалния културен институт Христо Павлов стремежът е поне по веднъж на сезон да има подобно произведение, изискващо колаборация с хор и солисти.

“Кармина Бурана“ е едно от най-популярните хорови произведения на XX век. Карл Орф го смята за първото си значимо произведение, въпреки че вече е имал успех като автор на опери, кантати, театрална и камерна музика. След създаването на кантата той споделя на своя издател: “Можете да унищожите всичко, което съм композирал досега. С “Кармина Бурана” започват моите събрани съчинения”.

И наистина, от премиерата си във Франкфурт на Майн на 8 юни 1937 до днес “Кармина Бурана” триумфира в музикалния свят и владее въображението на публиката. Заглавието „Кармина Бурана” (Светски песни) идва от латински: Carmina – песни, стихове, и Burana – по името на средновековния манастир Бойерн (Beuern), днес Бенедиктбойерн, в Бавария.

За текстова и драматургична основа на произведението на Карл Орф е послужил ръкописният поетически сборник от ХІІІ век „Кодекс Буранус” (Codex Buranus), съдържащ поетични творби на средновековните странстващи певци и поети – ваганти, трубадури, минезингери, пътували и изнасяли представленията си из цяла Европа.

„Кодекс Буранус” представлява уникална смес от светска средновековна поезия, достъпна и близка до народните среди. Написана е на къснолатински и старонемски език и разказва за любовта, смисъла на битието, религията и морала. Изпъстрена е със страсти, бляскав хумор и безпощадна сатира.

През ХІХ век песенният кодекс е открит в манастира Бенедиктбойерн и е издаден под името „Кармина Бурана”. Карл Орф попада на него през 1934 г. Най-вероятно съдържанието на текстовете и миниатюрата “Колелото на Съдбата” възпламеняват въображението му и в следващите две години той композира своята кантата. Творбата му включва солисти – сопран, тенор и баритон, голям смесен хор, детски хор, голям симфоничен оркестър, а възможността произведението да се постави сценично включва и танцьори.

В течение на кантатата може да се обособи сюжет, който е загатнат от разнообразни ситуации. Той е организиран в три основни дяла, събиращи 25 отделни номера на латински и на старинен немски език. Най-популярната първа част “Колелото на Съдбата” се възприема като символ за преходността в живота, който лесно и ненадейно редува щастието с изпитания и възхода с падение. Триумфът на човека над съдбовните превратности и надмогването дори на смъртта присъства в цялото произведение.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here