Двама млади плевенчани – Елица и Анастас Николови, отвориха първата българска книжарница в град Виена. Семейството избира да я нарече „Buchnica” – компилация от немската дума за книга „Buch” и българската „книжарница”. Мечтата им за духовен остров в сърцето на австрийската столица, в който да се обменят идеи, книжни интереси, да има литературни четения и срещи с автори, както и библиотека, бързо печели привърженици. Ръка им подават собствениците на винарната WeinSelekt, които им предоставят втория етаж на помещението си за книжарница. Така „Buchnica” посреща първите си посетители в края на 2019 г. Вече са се състояли и няколко интересни представяния на писатели. Освен български автори, в книжарницата се предлага и преводна литература на български език.
Но кои са създателите на този вдъхновяващ и значим да цялата българска общност във Виена проект? Елица е на 30 години и е родом от Тръстеник, а Анастас е на 31 години и е от Плевен. Тя е завършила психология във Великотърновския университет, а той – информатика в Техническия университет в София. Съдбата ги среща в едно училище, където работят като учители – Елица е възпитател в начален курс, а Анастас – преподавател по информационни технологии. И така започва всичко… Във Виена се установяват преди около 3 години, след като преди това посещават града по време на екскурзия и са впечатлени от културния му облик и завладяваща атмосфера.
Подробности за проекта „Buchnica” и неговото бъдещо развитие споделят за читателите на „Духът на Плевен“ Елица и Анастас Николови.
Кога и защо заминахте за Виена и как се реализирахте там?
За Виена заминахме през лятото на 2017 г. Решението го взехме, след като бяхме на екскурзия в града няколко месеца по-рано. Стори ни се интересно и приключенско да поживеем в чужда държава, да пробваме, да рискуваме дори и да проверим себе си. В момента Анастас работи като консултант в сферата на информационните технологии, аз преподавам български език, а заедно развиваме книжния проект „Buchnica”.
С какво Ви привлече именно тази държава?
Привлече ни конкретно градът Виена с богатата си културна дейност, оживеност, архитектура. На всеки ъгъл едва ли не те очаква нещо ново и различно, обаятелен град е, многолик. Разбира се, това, че е близо до България, също спомогна за нашето решение – чува се често един израз, че българинът тук живее като „на шпагат“ между Виена и България. 😊
Какво обичате да правите в свободното си време?
Обичаме да преоткриваме природните богатства на Австрия, а те хич не са малко. И двамата сме любители на природата, обичаме дългите разходки на открито, също така караме велосипеди. Напоследък, обаче, не ни се случва много често. От около година голяма част от свободното ни време е ангажирано с нашия домашен любимец – четирикракият Ману, който осиновихме от приют в Унгария. 😊
Имате ли любими занимания и места в Австрия?
Любимо място, което при възможност посещаваме, е областта Тирол. Малките планински градчета и селца са пленителни със своята чистота, зеленина и спокойствие. Това ни дава възможността да практикуваме и споменатото вече любимо занимание – да сме сред природата.
Кога Ви дойде идеята да създадете българска книжарница във Виена?
Идеята дойде с усещането за липса на лесен достъп и набавяне на литература на български език. Първата година тук ни беше адаптираща, опознаваща, насищахме се с новото и непознатото. Може би година по-късно, вече по-спокойни, потърсихме именно познатото – българското четиво. Потърсихме и разбрахме, че няма от къде на територията на града да се закупи книга на български език, освен вестници тук-там. Прокрадна се идеята ние да развием дейност, помагаща за набавянето на нужната литература. И така – бяхме провокирани, започнахме да си разписваме план и ни се стори осъществимо. 😊
Къде се намира книжарницата? Как избрахте мястото и кога я открихте официално?
Книжарницата се намира в помещението на българската винарна WeinSelekt – на втория етаж. Мястото е изключително приятно, тъй като се намира в центъра на града и в „сърцето“ на българския квартал. Официалното откриване беше на 6 декември 2019 година. Адресът е Operngasse 30, 1040, Vienna, Austria.
Защо решихте, че в епохата на високите технологии има нужда да предложите на сънародниците си в чужбина класическата книга на книжен носител?
Ние по никакъв начин не отричаме дигиталния формат на книгата, но все пак сме на мнение, че хората все още изпитват по-голямо удоволствие да държат в ръцете си книга на хартиен носител, разлиствайки нейните страници.
Какви четива предлагате на потребителите?
Въпреки ограниченото пространство и обем от книги, се опитваме да предоставим на нашите читатели литература от множество жанрове: българска и световна художествена литература, биографии, мемоари, здраве, личностно развитие, детска литература и други.
Хората от какво се интересуват най-често?
Желанията на нашите клиенти са най-разнообразни. Не можем за момента да кажем, че читателите ни се интересуват главно от определен тип произведения, но се наблюдават предпочитания към българските автори.
Посещават ли Ви българи, които са за кратък период във Виена по някакъв повод? Има ли известни имена сред тях?
До този момент не се е случвало.
А на Вас лично каква литература Ви е интересна?
Анастас предпочита пътувания и мемоари, докато аз чета с удоволствие криминална литература.
В този остров на книжнината вече се случват интересни съпътстващи събития. Разкажете за тях.
До момента при нас са имали възможността да представят своите книги четирима български автори: Емилия Цанкова, Гергана Дечева, Соня Тодорова и Николай Ценков. Емилия представи пред група деца своята книга „8 заешки истории“, Гери Дечева чрез театрална постановка ни запозна с последната си книга „Амантес, аментес“, а пък Соня и Николай, които са автори на издателство „Колибри“, с провокативна дискусия и литературно четене ни въвлякоха в техните житейски разкази.
Какви са отзивите на българите във Виена за новия остров на духовността, който създадохте?
До момента срещаме единствено положителни коментари, като хората са изключително доволни, че съществува подобно място. Чувстваме голяма подкрепа, което много ни радва, и вярваме, че с тяхна помощ ще развием пълноценна среда и приятно място за срещи и книжен обмен.
Какви интересни събития Ви предстоят до края на творческия сезон?
Планираме да развием библиотечна част и сме в процес на разработване на регулярни събирания, на които да се споделят книги и мнения за тях. Желаем с тези събирания да се получи книжен обмен. В нашия творчески план са заложени и събития за деца с родители.
Контактувате ли с колеги в родината? Има ли прилики и разлики между това да си собственик на книжарница в България и Австрия?
Контактите ни са най-вече с определени издателства и книжни борси.
Как преминава един ваш ден?
Един наш ден неизменно започва и завършва с разходка на нашия приятел Ману. Междувременно всеки е ангажиран и със своето лично професионално занимания. За момента книжарницата не е единствена дейност и за това се стремим във всеки удобен момент да полагаме усилия за развитието й. Трябва да отбележим, че въпреки натоварването, което се получава, емоционалният заряд, който ни носи, си заслужава.
Отразяват ли се на дейността Ви превантивните мерки срещу коронавируса в Австрия?
Да, определено се отразяват. За момента нямаме възможност да практикуваме дейността си. Мястото е затворено и доставките са отложени. За съжаление, книгите не могат да достигнат до своите читатели.
Как виждате бъдещето на книжарницата след 5 години, например?
Надяваме се да сме достатъчно уверени в решенията, които вземаме, и обещанията, които даваме – на себе си и на нашата аудитория. Бихме искали повече хора да вярват в проекта и да ни подкрепят. Разбира се, надяваме се да има повече четящи хора, които да намират интересно четиво при нас. Искаме да създадем място, в което да се случва културен обмен, едно приятелско място, където всеки да намери нещо за себе си.
Как Ви кара да се чувствате реализацията на този проект?
Със сигурност щастливи, заредени, вярващи и емоционално въвлечени в една идея, която осмисля ежедневието ни. Това занимание не е просто хоби, или бягство от скуката – то ни предизвиква и развива.
Имате ли други мечти за сбъдване, които чакат реда си, или тази за книжарницата е достатъчно времеемка?
Почти всяка свободна секунда, която ни остава, ние инвестираме в развитието на „Buchnicа„. Времето никога не стига толкова, колкото ни се иска, но това не ни притеснява по никакъв начин, тъй като емоционалният заряд, който ни носи, е несравним. Мечтаем също така не само да развием професионалния си кръгозор, но и да разширим нашия семеен кръг.
Кога за последно бяхте в Плевен? Как го намирате? Предстои ли Ви това лято да си дойдете?
Последно си бяхме в България за коледните и новогодишни празници 2019 г. Със сигурност винаги има една носталгична емоция, която е прегърнала града, както и наситеността с преживявания. Все пак ние не живеем от много време в чужбина, а и се прибираме всяка година поне по веднъж и не успяваме да регистрираме някакви особено големи промени.
Благодаря ви за разговора! Успех на българската книжарница „Buchnicа“ във Виена и на всичките ви начинания!
И ние благодарим за вниманието!
