Талантливата и обаятелна пианистката Дора Делийска започна 2020 година с нов компактдиск с валсове. Той съдържа нейната оригинална тематична концертна програма под надслов “Различният валс“, която беше представена за пръв път на сцената на престижната зала “Шуберт“ във виенския Концертхаус на 7 март 2019 година. Това е пореден проект със собтвена драматургична концепция на плевенчанката, която от близо 20 години живее във Виена, Австрия. Компактидискът включва валсове на Ф. Шуберт, Ф. Лист, Йохан Щраус-син, А. Шулц-Евлер, Б. Барток, Д. Лигети, К. Дебюси и М. Равел.
Дора Делийска е сред най-успешните млади пианисти на международната сцена. Тя е изключително ценена от австрийската публика и музикалната критика, които я определят като виртуозен изпълнител и емоционален интерпретатор. През 2018 г тя имаше изключително успешен концерт в „Музикферайн“, беше и солист на Софийската филхармония в концерт, посветен на Деня на Унгария в София, а в края на 2019 беше солист в концерта на Плевенската филхармония за 70-годишния юбилей на диригента Пламен Джуров, на който тя изпълни Концерт за пиано №3 от Бетовен.
Плевенската публика имаше възможност да я види отново в специален концерт, посветен на 35-тата годишнина на Хор „Звъника“, в който се включиха и други млади музиканти с успешни международни кариери, които са били част от историята на детския хор с диригент Ваня Делийска.
Плевенчанката е избрана за представителен артист на световноизвестната фирма за пиана и рояли “Бьозендорфер“. Обявена е от музикалната критика за един от най-добрите млади интерпретатори на творчеството на Ференц Лист, а нейният компактдиск с произведения на Шуберт е удостоен с престижната награда Supersonic Award на списанието за класическа музика “Pizzicato“.
През последните години тя се утвърждава като клавирен изпълнител, чийто концертни изяви, аудио и видео записи са високо оценени от критиката. Репертоарът й включва творби от Бах до Капустин. Вече има издадени 11 CD и не спира да търси нови перспективи в клавирното изпълнителско изкуство.
Дора Делийска завършва Средното музикално училище „Панайот Пипков” в Плевен в класа на Елеонора Карамишева, а в последствие продъжава образованието си в Академията по музика (Universität für Musik und darstellende Kunst) във Виена, Австрия. Концертира като солист в престижните виенски зали „Музикферайн“ и „Концертхаус.“ Има концерти в Европа, Азия и Южна Америка, съпътствани с майсторски класове. Работи в сътрудничество с Надя Кръстева, Адриан Ерьод, Хариет Крайг, Йури Ревич и др.
В какъв творчески етап сте в момента?
Записах новия ми диск с различни валсове. Записът беше уникален, инструментът беше чисто нов и търсихме заедно различни и нови цветове на звука. Благодарна съм на много хора за този диск, списъкът е дълъг. Големи благодарности на „Бьозендорфер“, на Challenge Records и на семейството ми. В момента имам чувството, че се намирам в много бурна творческа фаза, защото имах много концерти и всички ги приемам с много силен заряд, с експлозия от емоции. Винаги е било така, но сега имам чувството, че е още повече. Това ми дава много, но и ме изтощава. Затова си взех кратка почивка в края на 2019 г. Един творец трябва да може да остава и насаме, да си дава време да се развие като човек, като личност, а не само да следва кариерата си. Това понякога вреди. 2019 година не беше лесна за мен. Трябваше да се справя с много трудности и да намеря баланс в себе си. Музиката винаги е била стабилна основа в живота ми. И все пак, там, в изкуството най-много се съмнявам – дали идеята е достатъчно силна, дали интерпретацията е достатъчно честна, успявам ли да предам достатъчно емоции на публиката, звукът достатъчно дълбок ли е и т. н. Но през 2019 година се научих да оставям нещата да се случват естествено и просто, да им давам свобода и да ги пускам. Това е и моето пожелание към всички за 2020 година – приемане и благодарност за всичко, което имаме, и всичко, което сме.
Прекрасно е! Винаги намирате начин да се върнете на сцената на родния Плевен. Как се чувствате тук?
Много е вълнуващо винаги, когато се връщам. Хубаво е да виждам познати лица, изплуват много спомени от детството ми, мечти, идеи. Това, как съм си представяла какво ще бъде след 10, 20 години. Всичко е много емоционално.
През изминалата 2019 година имахте възможност за първи път да свирите с маестро Джуров на една сцена, и то в родния и за двама ви Плевен.
Да, за първи път се изявихме заедно и съм много впечатлена от начина, по който работи, от професионализма му, от финеса, с който подхожда към музиката и към интерпретацията.
В залата беше Вашата първа учителка по пиано Елеонора Карамишева. Как се чувствахте?
Много вълнуващо беше! И си мислех дали ще й хареса, дали ще одобри интерпретацията ми. В същото време исках да споделя всичко, което съм събрала и научила през последните няколко години именно с г-жа Елеонора Карамишева. Така че много се радвам, че тя беше на концерта.
Това беше и последният Ви голям концерт за годината, въпреки че по-късно отново Ви видяхме на плевенска сцена по повод 35-тата годишнина от създаването на Хор „Звъника“. Какво последва?
След това се отдадох на почивка, защото през последните месеци на 2019 г. имах много концертни турнета и изяви в Европа и Азия. Исках да се концентрирам върху семейството.
Каква музика обичате да изпълнявате?
Музиката и композиторите се променят в зависимост от това, върху какво работя в момента. Аз създавам свои собствени програми със собствена драматургия и в тези проекти участват най-различни композитори, като аз търся по-нестандартна и различна връзка между тях. Затова не мога да кажа кой е любимият ми композитор.
По време на изпълненията Ви на сцена винаги има голяма елегантност в движенията Ви. Това от танците в Балетната школа при читалище „Съгласие“ ли Ви е останало?
Балетната школа навърши 65 години приз 2019 година. Имам невероятни спомени от времето си в нея. Балетът ме научи на дисциплина, на това да опозная тялото си, да боравя повече с жестове и движения, които да съответстват на музиката. Това идва от балета, от танца и аз все още танцувам балет. Ходя на курсове във Виена – разбира се, не професионално, но това е останло много дълбоко в мен.
Българската общност във Виена Ви обича много, следи с интерес всяка Ваша изява и Ви подкрепя. Как взаимодействате с тях на австрийска земя, често ли сте канена да свирите пред българска публика?
Да, поддържаме много хубава връзка с българското общество във Виена, Австрия. За 24 май 2019 г изпълних един празничен концерт в Дом „Витгенщайн“ и получих награда от Министреството на културата на България за утвърждаване на културните връзки между двете държави и за популяризиране на българската култура. Това за мен е изключително ценно, защото, въпреки че вече толкова дълго време живея във Виена, пътувам, концертирам, за мен връзката с България е изключително важна.
Правите майсторски класове, които винаги са много посетени и се очакват с нетърпение от жадните да черпят от вашия опит. Какво Ви е важно да се случи по време на работата Ви?
Най-важното за мен е да усетя от каво се нуждае всеки един ученик, който участва в майсторските ми класове. Обикновено майсторският клас е почти като едно концертно изпълнение за участниците и те много често се притесняват. Моята цел е аз да ги провокирам по позитивен начин да се отпуснат и да споделят емоциите си, да се чувстват комфортно пред мен и да работим спокойно върху интерпретация и техника. За мен най-важното е отключването на емоционалния заряд на детето или на студента, защото на сцената това е най-ценното и всъщност е единственото, което има значение.
А как релаксирате? Имате ли интересни занимания?
Обичам да чета. Ако си изключа интернета, релаксирам най-добре. Като се изключа от социалните медии, се фокусирам върху себе си, собствените си идеи и възможности, а не върху това какво се очаква от мен. Другото, с което релаксирам, е йога и пилатес. Тези движения са много необходими за музикантите, за да нямат болки и мускулите да се чувстват добре. Когато пътувам и прекарвам много време в самолет, е много важно да правя подходящи упражнения, но с йогата определно релаксирам.
Режим на хранене имате ли?
Все повече обръщам внимание на това с какво се храня. Изцяло спрях да ям месо от две години и се чувства много добре. Мисля си, че телата ни се променят с годините и те показват от какво имат нужда. Стремя се да се храня балансирано.
Какво беше първото Ви писмо до Дядо Коледа?
Спомням си, че си пожелах банани и му го написах.
А сега какво си пожелахте на тази Коледа?
Да съм здрава и семейството ми е да е здраво. Тогава всичко друго ще се нареди.
