Проф. Марио Диаз,
От ляво надясно: Вяра Шуперлиева, проф. Марио Диаз, Георги Султанов, Любомир Дяковски

Вокален майсторски клас със студенти на проф. Марио Диаз и Вяра Шуперлиева от Университета „Моцартеум“ – Залцбург, Австрия, се провежда в Плевен от 10 септември. Домакин на събитието е Плевенската филхармония, а организатор е Сдружение „Артем“.

Събитието ще завърши с два концерта на участниците: 12 студенти от различни курсове на обучение, 8 националности и 3 континента. Първата среща с публиката ще е на 17 септември от 19 ч. в зала „Емил Димитров“ на читалище „Съгласие 1869“ в Плевен и на 18 септември от 19 часа в зала „България“ в София. Диригент ще е маестро Найден Тодоров.

Повече за престижното събитие, състояло се в Плевен, разказа за „Духът на Плевен“ оперният певец Георги Султанов и председател на Сдружение „Артем“.

Г-н Султанов, с какво се занимава Сдружение „Артем“, на което сте председател?

Сдружение „Артем“ е с идеална цел и се занимава с организиране на събития, с които се подпомага професионалното изкуство. С майсторския клас на професор Марио Диаз, който е преподавател в Университета „Моцартеум“ в Залцбург, Австрия заедно с пианистката Вяра Шепурлиева ние искаме да покажем на българската публика и на българските колеги по какъв начин се подготвят студентите в един от най-престижните университети в света. За участниците в събитието създаваме възможно най-добрите условия, така че трудът им да бъде реализиран на професионално ниво заедно с Плевенската филхармония и с диригента Найден Тодоров, директор на Софийска филхармония. Тези млади хора ще представят възможностите си не само на публиката, но и пред мениджърите на музикални културни институти в България – те ще присъстват на финалния концерт, който ще е в зала „България“ в София на 18 септември от 19 часа. Това е добра възможност и за младите творци, и за ръководителите на тези институти да попълнят съставите си с качествени кадри.

В този формат, в който се проведе вокалният майсторският клас, имаше ли възможност да се включат и български студенти?

Идеята беше да се включат колкоте се може повече млади хора, без значение от националността им. Сдружение „Артем“ е българска организация, която държи на това български музиканти да могат да бъдат реализирани. Темата е доста деликатна. От страна на преподавателите в България се подхожда с известна доза скептицизъм относно организацията на подобен тип събития, тъй като пазарът е пренаситен с такъв вид майсторски класове, конкурси, фестивали, т.е. възможностите за изява са многобройни, но те не носят добавена стойност. Това може би звучи малко пресилено в ушите на някои хора, но за мен това е реалността. Много е важно за нашата организация всяко едно такова събитие да има последствия, тоест всеки майсторски клас на чуждестранни университети в България – това е третият, който организираме, да получи нужното внимание, а след време ние имаме една много добра реализация на кадри, която е над 40%. Горд съм, че трудът, който полагаме, има резултат.

Тоест Вие съдействате на младите хора, коита са участвали в майсторските класове, да бъдат забелязани от професионалната гилдия и да получат професионални ангажименти.

Да, точно така. Не казвам, че да ги чуе българската публика не е достатъчно, напротив – това е много важно, но когато става въпрос за реализиране на млади изпълнители – знаем колко е конкурентна нашата среда, ние се опитваме да направим така, че да скъсим разстоянието между образователната система и професионалната сцена.

А дали ще успеете да привлечете и български студенти следващия път?

Може би към момента не сме натрупали достатъчно доверие у българските висши учебни заведения. Надявам се това с времето да се промени. Моята кариера се е развила по този начин, никога не съм бил изолиран от националността си и не съм се чувствал подтиснат или пренебрегнат, тъкмо обратното. Музиката е световният език на културата, така че с времето вярвам, че българските участници в нашите майсторски класове ще са поне толкова, колкото и чуждестранните. Мечтая майсторските класове да се правят не за дадена националност, а за музиката и за това, което може да постигне един такъв кратък възпитателно-образователен процес. Поканили сме всички преподаватели и техните студенти да посетят концерта на 18 септември в зала „България“ – нека дойдат и да преценят в бъдеще дали биха участвали в майсторските класове, които ние организираме.

Колко са участниците в настоящия майсторски клас? От кои курсове са?

Участниците са 12, от 8 националности и различни курсове. Има такива, които са приключили образованието си, но продължават да учат, защото в нашата професия е абсолютно задължително да се учиш до края на живота си. Всички са много различни – и по външен вид, и по характер, и по възраст, но говорят на един език – езика на музиката. За мен това е много вълнуващо! Те са очаровани от Плевен, а аз съм впечатлен от манталитета, изостреното им чувство за такт и отношението им към работата, която са дошли да свършат. Вчера им дадохме възможност да си починат един ден, защото днес пристигат няколко диригенти от различни български театри, които искат да ги чуят и да поработят с тях. Много хубаво би било учителите на младите хора в България да им обърнат внимание, че не всичко е дарба, не всичко е дори усилие, а цялостен тип отношение към колегите ти, към другите, към живота въобще, а работата е само част от него. Никога това не трябва да се забравя. Възпитанието е изключително важно! Свидетел съм през годините на изключително талантливи хора, които не могат да намерят своята реализация, именно заради тези уж дребни камъчета, които им препъват бъдещето.   

Проф. Марио Диаз за първи път ли идва в България?

Обърнахме се с ясно и подробно предложение към Моцартеума и конкретно към Вяра Шуперлиева, с която сме колеги от доста години и която изключително много уважавам. Идеята беше прегърната веднага от проф. Диаз без никакви допълнителни уговорки, което ме убеди, че това, което предлагаме, е доста приемливо, особено за един такъв престижен университет и за толкова велик професор. Той е в България за пръв път, но докато е бил в активната си творческа кариера, е работил с много от нашите известни български оперни певци. Има невероятни впечатления от българската оперна школа и от българското музикално изкуство като цяло и демонстрира това добро отношение от началото на престоя си у нас. Работи с изключителен ентусиазъм, добронамереност и енергия. Той предложи Сдружение „Артем“ да сключи договор за партньорство с Моцартеума, което е прекрасно и ще ни даде възможност в бъдеще да развием партньорските си отношения.

Това е чудесна новина! Добрите му впечатления от условията за работа в България със сигурност ще бъдат споделени с негови колеги, а това е прекрасна реклама на страната ни.

Аз вярвам, че когато ние си вършим работата добре, всичко се случва по най-добрия начин.

Защо избрахте за партньор в това начинание Плевенската филхармония?

Вече няколко години Плевенската филхармония е изключително лоялен партньор на нашите инициативи. Нивото на оркестъра е изключително добро, а през последните години се развива с невероятни темпове под ръководството на директора Любомир Дяковски. Колегите са изключително позитивни. Плевен като град в никакъв случай не бива да бъде подценяван – лично аз се чувствам тук прекрасно, естествено заради хората на първо място. Винаги се е откликвало на моите идеи по най-добрия начин – тук нещата се случват бързо и с отношение, а резултатът е много добър.

Какъв е следващият проект, по който работите?

Следващият проект е да се състои второто издание на Международния конкурс за диригенти „Артур Никиш“. Имаме одобрени 70 кандидати от цял свят и нямаше как да гарантираме спокойствие на всички по отношение на здравето им в тази пандемия. Затова решихме да го отложим за юни месец 2022 г. Форматът се запазва – ще има концерти в Плевен и в зала „България“ в София. В комисия са 8 директори на театри от цял свят. Отделно сме поканили още 12 артистистични директори и диригенти, които ще наблюдават целия процес на конкурса. Домакин на събитието е Плевенската филхармония. Организатори на конкурса сме ние от Сдружение „Артем“ и Сдружение „Артес“, които са с изключителни традиции при осъществяването на подобен тип формати.

Не знам дали по същото време ще можем да проведем отново майсторски клас на проф. Диаз, но ще е чудесно, ако може да стане. Програмата за диригенти е разделена на два етапа – в продължение на 5 дни сутрешните репетиции ще бъдат оркестрова музика, а следобедните ще са вокална работа с пианист и певец. Тази голяма оценяваща комисия, за която споменах, ще бъде принудена да наблюдава работата на младите диригенти, а парално с това вокалните изпълнители ще могат да се представят пред същата тази комисия. И не под формата на прослушване, а вече като хора, които са реални участници заедно с професионалния пианист или с професионалния оркестър. По принцип един млад човек да отиде на прослушване в чужбина дори само при един от тези директори коства много средства, време, емоции и подготовка, а в случая всеки един изпълнител ще изпее не просто една ария, а ще има време над 30 минути, в което ще може да преповтаря, или да му се изиска да изпее нещо друго, а журито ще е свидетел на целия този процес.

Успех на всичките Ви начинания!

Благодаря Ви!

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here