На 10-ти декември Плевен чества своето Освобождение от турско робство и изразява признателността си към загиналите герои. Датата е свързана с обсадата на града, която е най-тежката и продължителна битка в хода Руско-турската война (1877-78). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победа на 28 ноември/10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.
При трите атаки на града (юли-септември 1877 г.), разпоредени от генерал-лейтенант М. Скобелев, руснаците и румънците дават близо 30 000 жертви. Това са огромни загуби, които руският император Александър II решава да прекрати и да промени изцяло стратегията за превземането на Плевен. Затова заповядва командването да се поеме от 59-годишния генерал Тотлебен, който е учил години във Франция, Белгия, Холандия и Германия и е герой от обсадатана севастопол. Още с пристигането си той заявява: „…четвърти щурм на Плевен няма да има“.
На 29 септември 1877 г. ген. Тотлебен поема ръководството по обсадата на Плевен и този избор в значителна степен предопределя благополучния изход за войната, който вече е поставен под съмнение. Той изработва план, който предвижда пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути, които са непревземаеми до този момент. За да попречи на изхранването на турската армия, генералът да спре двете малки рекички, преминаващи през Плевен. Построява бентове на реките Тученица и Гривишка, по чиито поречия е имало 24 воденици – караджейки. С внезапното взривяване на преградните съоръжения огромни водни маси помитат по пътя си всички воденици и складираните храни за обсадения гарнизон.
Към началото на ноември Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и 72 оръдия. Заема инженерно изградена отбранителна линия от 20-25 км, разделена на пет отбранителни участъка.
На 4 (16 ноември) военният съвет на действащата Руска армия започва плътната блокада на Плевен. Западният руски отряд е усилен до 122 000 войници и нови 28 обсадни оръдия. Осман паша изпитва все по-остра нужда от хранителни припаси. На 30 октомври/11 ноември обаче отказва предложената капитулация.
На 22 ноември (4 декември) Сюлейман паша оставя под Шипка Вейсел паша и с основните сили на Централната османска армия преминава Стара планина, превзема гр. Елена, но не успява да отклони руски части от блокадата на Плевен. Понесъл много загуби, той прекратява похода към Плевен.
В този критичен момент Осман паша решава да пробие блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София. На 28 ноември (10 декември) Осман паша атакува на фронт от 3 км. Руските части обаче отблъскват атаката и контраатакуват и разбиват Западната османска армия. Пленени са 10 паши, 2 128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.
През 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен, на самото бойно поле, в Скобелевия парк-музей, е изградена Панорама “Плевенска епопея 1877 г.”. Тя е единствения по рода си паметник на Балканския полуостров.
ПАДНА ПЛЕВЕН!
Падна, падна в грозен бой!
Турска сила съкруши се,
полумесец помрачи се –
няма веч да светне той!
Българийо! Възликувай!
Мир славянски, тържествувай!
Ей орелът пак хвърчи
над сразените тирани,
ни прегради, ни балкани
веч не могат му пречи:
облака, във кой се блъсна,
руский гръм го вече пръсна.
Бе забравил турчин звяр,
че със бога в борба влазя,
че Русия се не сгазя,
че тук руският е цар;
че е трясък, а не глума
Александровата дума!
Той си каза: „Победих
аз жените и децата;
руси идат на борбата,
ще ги победя и них.
В тия дупки ще ги срещам,
във тях храбър се усещам!“
Ето го, че лази в прах!
В прах! Защото руский воин
в боя влазя с лик спокоен,
смъртта среща я без страх
и врагът едвам съгледа,
той крещи: „Ура! Победа!“
Бомби, крупове и плам,
всите ужаси на ада
той презира ги – и пада;
страх го е от бяг и срам!
Защо иде, той разбира
и мре, лаври кат събира.
Бойни гръмот, рев и шум
нему музики се чини.
Покрай крепост ако мине,
той прегръща я със щурм
в мрак, във студ, в мъглата гъста
кат любовница през кръста.
Де тоз грозний, кървав стан?
Де тез сили, сган, пушкaла?
Всичко падна като хала
и Осман паша е в плян!
И тирани, и вериги
русин завсегда разби ги.
Падна Плевен! Ден велик!
Руска слава навред тича,
Москва с венци се накича
и светът във тоя миг
гледа с душа затрептела
де ще кацне веч орела…
Автор: Иван Вазов, 29 ноември 1877
