Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев беше отличен с Националната награда за принос в образованието и за отстояване на българския дух “Проф. Иван Шишманов”. Отличието представлява красива бронзова пластика с лика на проф. Шишманов и е дело на именития плевенски скулптор Венцислав Василев, който е автор и на бюста на проф. Иван Шишманов в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий“ – София. Призът беше връчен от председателя на Съюза на народните читалища проф. Николай Дойнов на церемония в МОН на 19 май.
„За мен е особена чест да получа тази награда на името на големия учен, просветител, духовен строител и държавник проф. Иван Шишманов“, каза министър Вълчев. Той поздрави Съюза на народните читалища за тяхната дейност. „Ние наистина разчитаме на българските читалища – това са 3500 центрове на духовността и българщината. Има населени места, в които нямаме училища, но има читалища“, посочи министърът. Той изтъкна, че читалищата са основни партньори в системата на образованието. „Надявам да продължаваме да утвърждаваме това партньорство и да намерим по-добри начини да подпомагаме и насърчаваме дейността на българските читалища, включително във взаимодействието им с училища и детските градини“, добави министър Вълчев.
Призът е учреден през 2006 г. в памет на първия председател на читалищния съюз – проф. Иван Шишманов, и е вписан в устава на Съюза на народните читалище. Носители на тази награда през годините са д-р Желю Желев, Гиньо Ганев, проф. Стефан Данаилов, проф. Стоян Денчев, д-р Генчо Генчев, кмет на родното място на проф. Иван Шишманов – град Свищов.
Иван Шишманов е роден в Свищов на 22 юни 1862 г. във възрожденската фамилия Шишманови. Учи в Педагогическото училище във Виена (1876–1882). Следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885–86). През 1888 г. защитава докторат по философия в Лайпциг при проф. Вилхелм Вунд. През 1888 г. Шишманов е един от основателите на Висшето училище в София. Професор е по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Основател е и редактор (1889–1902) на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, редактор е в списание „Български преглед“ (1893 – 1900).
От 1903 г. Шишманов е министър на народното просвещение, но в началото на 1907 г. напуска кабинета поради несъгласие с действията на правителството при Университетската криза.
Името му на министър на народното просвещение се свързва с основаването и развитието на редица културни и просветни институции – Народния театър, Музикалното училище, Художествената академия, Етнографския музей, редица читалища, библиотеки и изложбени зали в страната, училището за слепи и т.н. За 2 години се оттегля в Швейцария, за да специализира по проблемите на литературната история и се връща отново към университетската си изследователска и преподавателска дейност. През 1917 г. става първия председател – след отвода на Иван Вазов, на инициирания от него Съюз на учените, писателите и художниците в България. От 1918 г. до 1919 г. е посланик в Украинската народна република. Бил е депутат в ХIII Народно събрание. При завръщането си в България е избран за първия председател на българската секция на Паневропейския съюз, чиято крайна цел е била създаването на Европейски съединени щати – Паневропа.
Освен философия, литературна история и културология активно работи и в областта на историята, лингвистиката и фолклористиката. Ползвал е свободно немски, френски, украински и руски езици.
Дарява част от библиотеката си на Македонското студентско дружество „Вардар“. Член е на Македонския научен институт.
Проф. Иван Шишманов умира на 23 юни 1928 г. в Осло, Норвегия, по време на участие в конгрес на ПЕН клубовете.
Информация: МОН
