НУИ “Панайот Пипков” чества 150 години от рождението на своя патрон с празничен концерт

0
201
НУИ

Националното училище по изкуствата “Панайот Пипков” чества 150 години от рождението на своя патрон с празничен концерт, който ще се състои днес, 23 май 2022 г., от 19 часа в зала “Емил Димитров” на читалище “Съгласие 1869”.

В събитието ще участват с изпълнения Ансамбъл „Акордеомания” с ръководител Ценка Тодорова, Китарен ансамбъл, Вокален състав „Евъргрийн” с ръководител Диана Русева, Народен хор и оркестър, ученици от специалностите пиано, цигулка, флейта, ударни инструменти, поп и джаз пеене, народно пеене, кавал и български танци.

Входът за публиката е свободен.

За НУИ „Панайот Пипков“ – Плевен:

Историята на Плевенското средно музикално училище започва със заповедта за неговото откриване от 15 април 1960 г., а на 15 септември то отваря врати за своя първи випуск. Година по-късно то приема името на един от апостолите на българската музикална култура Панайот Пипков. Новата самостоятелна сграда по проект на арх. Пантелей Панов се открива на 23 ноември 1968 г. В училището се изучават класически инструменти, акордеон, а от 1966-та и българските народни инструменти: кавал, гайда, гъдулка и тамбура. През 1987 г. се открива специалността народно пеене, а от 2002 г. – народни танци.

Със заповед от 20 септември 2004 г. на министъра на образованието и науката СМУ “Панайот Пипков” получава статут на Национално училище по изкуствата. Година по-късно се въвежда изучаването на изобразително изкуство – живопис, скулптура, графика. От 2014 година се изучава специалността “Поп и джаз пеене”, а от следващата учебна година и специалността “Актьорско майсторство – драматичен театър”.

Пръв директор на Плевенското музикално училище е Иван Свиларов, от 1961 г. в продължение на 34 години на ръководния пост е Божко Шойков, а от 1995 г. – Жечка Димитрова. От ноември 2019 г. управлението на престижната плевенска гимназия поема Румен Тодоров.

За Панайот Пипков:

Панайот Пипков е представител на т. нар. „първо поколение“ български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. От ранна възраст учи цигулка, пее в хора на Г. Байданов, пише стихове. Участва като актьор в Пловдивска любителска театрална трупа (1887 г.) и в софийските театри “Основа” (1889 г.), драматичното отделение на Столичната драматична трупа (1890 г.) и театър “Сълза и смях” (1892 г.). Със съдействието на артистите от “Сълза и смях” е изпратен да учи музика в Милано, Италия (1893­-95 г.). От 1899 г. последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе, учител по музика в Ловеч (1900-­05 г.) и в София в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище.

Същевременно ръководи самодейни хорове и оркестри и създава репертоар за тях. Участва в Балканската война като капелмайстор.

През 1918 г. е диригент в Свободен театър, пръв диригент на хор “Георги Кирков” (1919 г.), хормайстор в Народната опера ­ София (1920­-21 г.), артист и музикант в Софийския драматичен театър (1923 г.) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924­-30 г.). Пише драматични пиеси, занимава се и с публицистична дейност.

Панайот Пипков е автор на 2 детски оперетки; китки от народни песни и маршове за духов оркестър; клавирни пиеси, хорови песни, пиеси за цигулка; театрална музика и др. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра. От хоровите му песни най-популярни са “Химн на Кирил и Методий” (“Върви, народе възродени”) по текст на Ст. Михайловски (1901 г.) и песента “Сладкопойна чучулига”, текст на Ц. Калчев (1903 г.), които включва в детската си оперетка “Щурец и мравка” (1910 г.). Другата негова оперетка “Деца и птички” добива широка популярност. Детските и училищните му песни са издадени в три сборника (1902, 1903, 1904 г.).

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here