Непознатият роман “Бунтът на Белгуните“ от писателя Слав Хр. Караславов ще бъде представен в Регионалната библиотека в Плевен. Срещата с публиката е на 11 юли (вторник), от 17,30 ч, информират организаторите на събитието.
За творбата ще говорят писателят Христо Караславов, който е син на автора, и литературният критик и издател Пламен Тотев. Ръкописът е редактиран и подготвен за печат от Христо Караславов и излиза в издание на „Персей“ с подкрепата на Министерството на културата.
Романът е за въстанието на Асен и Петър и Ловешкия мирен договор, с който е признато Второто българско царство. Книгата запълва празнината за събитията преди популярната трилогия на Слав Хр. Караславов „И се възвисиха Асеновци“.
Действието в романа започва през есента на 1185 година, когато двамата братя от рода на Белгуните (Асеновци) – Асен и Теодор, се завръщат от неуспешното си посещение при нововъзкачения на трона византийски император Исак ІІ Ангел. Посещението не само не постига никоя от предвидените цели, но и завършва оскърбително за братята. Обидата и гневът ще ги накарат да потърсят съмишленици във владенията им около крепостта Търнов, за да тръгнат на директен, макар и рискован сблъсък с наглед непоклатимата империя на ромеите.
Сюжетът следва хода на въстанието – от бесовската ярост на началото при освещаването на църквата „Свети Димитър“ през есента на 1185 г. до особения мир, сключен под стените на Ловешката крепост през пролетта на 1187 г. Битките са част от действието, но те далеч не са център на романа, който повече се занимава с изконната взаимовръзка между психологията на гнева и механизмите на властта, предадена чрез успоредицата от въстанически действия и ответната им реакция от страна на византийската аристокрация. Всичко е в някаква постоянна симбиоза – гневът като споделена отговорност срещу силата на страха като гарант на всяка власт. Едно угрижено братство срещу една обгрижвана самота.
Династията на Асеневци (Слав Хр. Караславов приема названието Асеновци) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г. Самите те се считат за наследници на българските царе Симеон I и Самуил.
Неслучайно Слав Хр. Караславов е наричан „сърцеведът на историята ни“. „Бунтът на Белгуните“ е още един от романите, които биха могли пълноценно да потвърдят това определение.
