Непоказван автопортрет на Светлин Русев заема специално място в изложбата в Плевен по повод 87 години от рождението му

0
871
автопортрет Светлин Русев

Непоказван автопортрет на Светлин Русев заема специално място в изложбата по повод 87 години от рождението му, която беше открита тази вечер в Артцентър „Плевен“. Експозицията представя мащабни творби на изявения български творец, като няколко са от фонда на ХГ „Илия Бешков“, а други са от частни колекции. В изложбата са включени много силни текстове на Маестрото с послания за изкуството и живота, както и такива, писани за него. Бяха представени и два документални филма за твореца – на Петя Тетевенска и Атанас Киряков, както и ценни фотодокументи. Експозицията е като реплика на миналогодишната изложба, която беше открита в София.

Инициатори и организатори на проявата са ученици и приятели на видния художник, общественик и преподавател, като проф. Десислава Минчева, проф. Станислав Памукчиев, проф. Ивайло Мирчев, проф. Емил Попов, проф. Иван Русев. Съорганизатор е Община Плевен.

Изложбата уважиха кметът на Община Плевен, общественици, политици, бизнесмени, творци, ценители от Плевен и страната. Поводът за вернисажа е рожденият ден на Светлин Русев – 14 юни (1933 г.), който той по традиция отбелязваше със своя изложба.

„Има личности, които надживяват своето време, и един от тях несъмнено е Светлин Русев. Дарението, което той направи на своя роден град Плевен, е много щедро и неоценимо в материален и в духовен план. За мен е чест да бъда тук, на този празник на културата, на духовността, защото Светлин Русев го няма физически, но той никога няма да бъде забравен, докато съществуват неговото творчество и делата, които остави след себе си. Всички ние сме смъртни, но е важно как ще ни запомнят тези, които идват след нас. В този смисъл мисля, че Светлин Русев имаше мисия и той я изпълни достойно, по граждански, със съзнанието, че е българин, че е творец, че е човек, който е лидер на обществено мнение, който може деликатно, но твърдо да го отстоява. Благодарим ти, академик Русев! Ако ни гледа някъде отгоре, вероятно се чувства удовлетворен, че ние, плевенчани, и българската културна общественост не сме го забравили“, каза кметът Георг Спартански.

Експозицията откри проф. Ивайло Мирчев, който разказа спомени за далечната 1979 година, когато неговият преподавател проф. Светлин Русев довежда студентите си на практика в Плевен и цял месец им преподава безценни уроци – не само от професионална гледна точка, но и за живота. „Светлин е човек мярка, човек институция, човек, който всички ние сме разпъвали безброй пъти на кръста на претенциите си“ – това са думи на Десислава Минчева. Честно казано, не познавам друг човек толкова целеустремен и уверен във всяко начинание, което подхваща.

Такъв е преди всичко като художник – от драматургията до документалните стенописи в НДК и църквата на леля Ванга в Рупите, през другите програмни произведения, реализирани във времето, до фината изящност на каменните му опуси. Такъв е и като председател на СБХ – Съюзът се превръща в нещо като Министерство на изкуството. Такъв е и като директор на Националната художествена галерия – преобърна галерията и я направи европейски музей. Да не говорим какво сътвори години по-късно в Националната галерия „Квадрат 500“, където си навлече греха да успореди българското изкуство от 20 век с европейските прототипи, за да се избавим най-сетне от провинциалните си комплекси за малоценност“, коментира проф. Ивайло Мирчев.

Той посочи, че в настоящия проект много важно значение заемат текстовете, в част от които е словото на Маестрото, одухотворено от дълбокото познаване на природата на изкуството и от преживените моменти. Тук са и етюди върху творчеството на някои от най-значимите за родното ни изкуство художници. „Словесни бижута, които си струва да бъдат прочетени. Другата част са текстове, писани за Светлин, са не по-малко проникновени, съдържателни и завладяващи, защото са истински и го представят какъвто е – чувствителен и различен“, коментира още професор Мирчев.   

Той се спря и на значението на колекционерската страст на Светлин Русев, събрал колекция, която може да бъде филиал на Националната художествена галерия, а вероятно и обратното е възможно. „През последните 30 години, докато държавата нехаеше за процесите в съвременното българско изкуство, колекцията се обогати с емблематични произведения на най-значимите български и много чужди художници. 30 години, анонимни за историографията и изкуството в България, събрани в частна колекция, при това подбрани от доказан с вкуса и експертизата си познавач на процесите. Друг е въпросът какво ще се сучи с тази колекция.

В този ред на мисли Плевен притежава съкровище. Когато през 1984 година Светлин подари на родния си град всичко, което беше събрал до този момент, беше чудо. Разбира се, по нашенски, дарението не беше прието еднозначно, но нейсе. Ето какво пише самият той по повод поредната си авантюра: „Възможността, която ми предостави родният ми град, да подредя колекцията си така, че да може да звучи в своята относителна цялост, смятам, че не ме лишава от нея. Напротив: фактът, ме мога да я споделя с повече хора, я прави повече моя, по-голяма и съдържателна“. Всъщност с течение на времето разбираме, че истинската собственост се оказва не тази, която имаме при себе си, а тази, която носим в себе си. И още: възвисяващата сила на изкуството е извън предметното и вещественото. Тя не може да бъде собственост никому. Тя се постига нравствено, естетически и граждански. Мисля, че след тези думи можем да си помълчим съдържателно“, обобщи проф. Ивайло Мирчев.         

Експозицията в Плевен може да бъде видяна до 3 юли.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here