Народната певица Гергана Димитрова: Чувствам се прекрасно, когато създавам музика

1
1945
Гергана Димитрова

Гергана Димитрова е родена на 27 февруари 1975 г. в град Плевен, където завършва Музикалното училище „Панайот Пипков“ със специалност народно пеене. Продължава образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност музикална педагогика. Още в училище мечтае да пее в Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци, в който дълги години солист е баща й Димитър Димитров, а майка й Ненка Димитрова пее в алтовата партия на хора. Но съдбата й предлага друга значима възможност за професионална реализация. Обявен е конкурс за прочутия женски хор „Мистерията на българските гласове“. Гергана Димитрова се явява, одобрена е и вече 25 години е част от славната му история. Паралелно с това твори и в популярната певческа фолклорна формация „Ева квартет“.

Търсещият й творчески дух намира изява и в нейни индивидуални проекти на основата на българското народни пеене, които й печелят хиляди почитатели по целия свят. Тя не спира да композира и твори с по-голяма свобода, съчетавайки различни стилове, експериментираща и разгръщаща таланта си в нови направления. Използва артистичния псевдоним Белонога, вдъхновена от поемата „Изворът на белоногата“ на П. Р. Славейков и главната героиня Гергана, която носи изконните български ценности в душата си.

Смята се за щастлив човек, който работи това, което обича, и сбъдва мечтите си всеки ден. Една от тях е да застане на една сцена със световноизвестната Лиса Джерард. И се случва – в съвместен проект между австралийската певица и „Мистерията на българските гласове“. Концертите им се превръщат в събитие навсякъде по света. Продължават и в момента. Гергана Димитрова е омъжена за кавалджията и композитор Константин Генчев, с когото имат двама синове.

На 23 декември, в театър „Азарян“, певицата ще представи интересния проект „Песента на ветровете“, включващ театрална и филмова музика на Петър Дундаков. В него участват тромпетистът Росен Захариев – Роко и камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров.

За музиката, вдъхновенията, мечтите, семейството и връзката със себе си споделя размисли в края на календарната 2019 г. Гергана Димитрова.

Г-жо Димитрова, неотдавна се завърнахте от голямо европейско турне с „Мистерията на българските гласове“. Разкажете повече за това.

Имахме 13 концерта в Скандинавието и цяла Европа. Изявите ни бяха съвместно с прекрасната австралийска певица Лиза Джерард, с която е най-новият ни проект „Бучимиш“. Така се казва и албумът.

Лиса Джерард, която през юни имаше концерт в България, винаги подчертава, че се възхищава на българската народна музика, на това специфично звукоизвличане, както и от „Мистерията на българските гласове“.

Така е. Преди много години тя е била на концерт на „Мистерията на българските гласове“, който я впечатлява много и я вдъхновява за нейната авторска музика и нейното развитие.

Гергана Димитрова и Лиса Джерард

И ето, след време, вие сте на една сцена, творите, създавате магия и публиката го усеща. Не е случайно – знам, че вярвате в това.

Така е, усещането е невероятно. Това е съдба. Няма нищо случайно, защото аз самата също съм я слушала много през годините и съм мечтала да я срещна. И този проект беше моментът, в който това се случи. Имам солови изяви и много силен допир с нея като изпълнител. Двете много добре си партнираме на сцената. Човек никога не знае какво ще го споходи – и в добрия, и в лошия смисъл, но при мен се получи прекрасно, благодарение на Петър Дундаков, който е музикален директор на проекта, и Бояна Бенкова, продуцент. Те са хората, които ми гласуваха доверие, и работихме много добре заедно.

А кой избра това толкова интересно и запомнящо се име „BooCheeMish”?

Петър и Бояна избраха името, тъй като имаме такава песен, която е в размера на танца бучимиш – 15/16-ти. Петър я аранжира по една известно тема, текста написа Бояна. Песента стана прекрасна и се възприема много добре. Интересното в този проект е, че ние не звучим изцяло акапелно, както пее „Мистерията на българските гласове“, а имаме бенд от няколко музиканти. Световният шампион по бийтбокс SkilleR прекрасно съчетава своя ритъм, произлизащ от гласа му, с нашето пеене. Перкусиите в албума са на Дейвид Кукерман – той е един от музикантите, които работят по принцип с Лиса, но на живите представяния сега работим с Димитър Семов. Имаме гъдулка – Христина Белева, китара – Петър Миланов, и кавал – Костадин Генчев. Изобщо бендът звучи прекрасно, на световно ниво. Те също се нарекоха BooCheeMish bend.

Ева квартет

Прекрасно е, че правите подобни проекти, родени от неизчерпаемите и безгранични възможности на нашия български фолклор.     

Да, така е. И аз мисля, че във времето, в което живеем, трябва да търсим подобни посоки. Този проект намери своята много добра реализация и на световния пазар, благодарение на „Шуберт мюзик“, издатели и продуценти на албума. Произлязоха много концерти от това – хората искат да го видят, да го чуят.

Как Ви приема различната публика? Какви са пресните Ви впечатления?

Всички ни приемат толкова бурно, с такива аплодисменти! Има много фенове на Лиса, които идват да я видят и в същото време се срещат и с нас. От друга страна пък има наши почитатели, които се срещат с нея. Успяваме много силно да докоснем хората. С „Мистерията на българските гласове“ винаги е било така – аз пея в този хор от самото му начало. Публиката навсякъде по света ни приема много бурно и възторжено. Но сега показваме различно лице и възможности, защото ние сме творци, които могат да работят в различни посоки – не сме забравили основата, това, от което тръгваме, но е представено по един малко по-различен начин.

Вижда се, че на сцената се усещате без думи с Лиса и вероятно затова се получава тази спойка между вас.

Това е така, наистина. Още по време на експерименталните записи имахме такива моменти. На нея много й харесваше да преплитаме гласове. Аз също по някакъв начин съм излязла малко от рамките, благодарение на моя проект „Белонога“, който преди 10 години започнах да правя. В него реших, че няма да вървя в утъпкания коловоз. Това ми помогна да колаборирам с нея, защото тя пък е много свободен артист, няма граници, което е най-хубавото, но, разбира се, всичко е с много мярка и знание за това докъде можеш да стигнеш. Аз интуитивно я усещам и си допадаме. Наистина е прекрасна.

Тя от какво се впечатлява, слушайки Ви? 

Най-вече от звукоизвличането, защото ние с това сме уникални. И с орнаментиката. Тя самата се опитва на моменти да пее по този начин. Всеки е свободен да прави това, което иска.

Имахте кратка почивка и се отправихте за Франция.

Да, отново представихме този проект, но без Лиса. Той си има и друго излъчване – без самата нея. Отново сме с бенда, имахме концерти във отново във Франция. Вчера имахме изява в Брюксел.

Концерт в Брюксел, 16 декември 2019 г

Около Коледа предполагам, че сте много ангажирани пак?

Тогава аз имам един много интересен проект – с театрална и филмова музика на Петър Дундаков. Казва се „Песента на ветровете“ и ще е на 23 декември от 19 часа в театър „Азарян“ (НДК) в София. Участват Роко Захариев – тромпет, и ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров. Ще е много интересно като звучене и излъчване. Това са ангажиментите ми до края на годината. Те не бяха малко, макар че усещането на сцената е абсолютно зареждащо и вдъхновяващо, колкото и да сме изморени.

Въпреки тази ангажираност, Вие успявате да реализирате и Ваши индивидуални музикални проекти, които също са интересни и много добре приети на пазара.

В началото на 2019 г излезе вторият ми самостоятелен албум „Белонога: През очите на Земята“, който през октомври месец беше лицензиран от един немски лейбъл и ще бъде разпространяван на много места по света. Иначе го издаде унгарската компания NarRator. Имах някои концерти през лятото, но ако трябва да съм честна, с този проект в България не е никак лесно. Музиката не е комерсиална, тя си има определен кръг хора, които много я харесват. Трудно се популяризира такъв вид музика, защото в медийното пространство се пускат други неща, но пък тя си е моята музика, моята рожба, която извира от мен. Проектът ми донесе голяма радост и ме изразява до голяма степен като характер, като натюрел.

Отново работихме с Алекс Нушев, който е основният „виновник“ за аранжиментите на парчетата, както й в първия албум. На него са поверени още китарата и баса. И останалите музиканти са много добри: Костадин Генчев – кавал, който се включи и в написването на музиката и аранжиментите, Виолета Петкова – гъдулка, Петър Тодоров – перкусии, Росен Захариев – Роко – тромпет, Александър Селие, сина на откривателя на „Мистерията на българските гласове“ Марсел Селие – хенг дръм, Иван Цонков – тъпан. 

Вече мислите ли за следващ самостоятелен албум?

Да, имам някои идеи. Отново са базирани на нашия фолклор – никога не искам да бягам от него, все пак това е моята същност, нашите корени. По-скоро искам да се заиграя с тишината в третия албум. Посланието ще е да съумяваме да чуваме тихите неща.

Звучи много интересно. Кога го виждате като реализация?

Не знам, сега по-скоро си нахвърлям идеи, но не съм влязла в студио да го работя така, както трябва. Живи и здрави да сме – всичко ще си стане.

С кои музиканти ще работите?

По-скоро си представям инструментите, които искам да присъстват. Искам този път да включа пиано, виолончело – да се обърна към класическото звучене.

Вие сте от Плевен. Успявате ли да го посещавате често?

Много обичам Плевен, не само защото е моят роден град, а и защото едни от най-хубавите ми години са минали в Музикалното училище „Панайот Пипков“. Веднага след завършването се явих на конкурс за „Мистерията на българските гласове“ и бях одобрена. В Плевен е Северняшкият ансамбъл, където съм отрасла покрай работата на моите родители там. Баща ми е Димитър Димитров, дългогодишен солист на ансамбъла, а майка ми – Ненка Димитрова, пееше в алтовата партия в хора. И моята мечта беше да пея в Северняшкия ансамбъл. За съжаление не си идвам много често в Плевен напоследък – може би един два пъти в годината.

Но пък имахме удоволствието да Ви видим и чуем с „Ева квартет“ на сцената на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ тази година.

Да, имахме концерт заедно с част от Бучимиш бенд. Стана много хубаво, залата беше пълна. Хората в Плевен обичат да ходят на концерти. Те са ценители и са прекрасна и критична публика. Плевен си е една силна моя обич от миналото, но винаги ще остане в мен.

Гергана Димитрова с „Мистерията на българските гласове“ на плевенска сцена, декември 2018 г

За какво мечтаете?

Най-често си мечтая за музика. За различна реализация на сцената. Въобще всякакви срещи със световни певци, които вплитат своето изкуство в нашето, много ми харесват. Обичам да експериментирам. За това си мечтая – за красиви сцени, за много публика, за още по-добра реализация, въпреки че аз съм щастлива в това, което ми се случва, и съм много благодарна. Какво повече да искам? Аз имам световни сцени и безброй почитатели.  

И прекрасно семейство.

Да, имам и прекрасно семейство. Мечтая да си построим къщичка в село Кътина, където си купихме парцел. Искаме да си направим нещо свое сред природата, ние сме ценители и любители на обикновените, чисто човешки неща. Да си посадя нещо в градината, да си гледам къщата. Много обичам да готвя, да посрещам гости. Въобще семейният уют е нещо много важно за мен.

Със съпруга си Константин Генчев и двамата им синове – Димитър и Борис.
Със съпруга си Константин Генчев.

Бихте си гледали плодове и зеленчуци в тази градина, не само райграс, така ли?

Да, да, бих. Даже експериментирах с едни домати тази година. Много е приятно, когато видиш, че нещо, посадено от твоите ръце, се ражда.

И това е творчество. Нали така?

Да, точно така. Наблюдавам майка ми и баща ми. Те в момента живеят в село Рибарица – това е родното място на майка ми, и си отглеждат плодове и зеленчуци. Ние наследяваме тях, това е моят модел.

Имате двама синове, които са ориентирани в пътя на музиката.

Мисля си, че силата ще бъде в музиката и при тях. Тя ще идва с течение на времето все повече и повече. Големият ни син – Димитър, свири на китара, в 8-ми клас е на НУИ „Любомир Пипков“ в София. Има много добри заложби и цялото му усещане за музициране е прекрасно. Малкият ни син – Борис, го приеха в същото училище с пиано, той си го избра. Той има много, много силни музикални заложби – още от малък ги прояви, и се надявам да ги развие.

Каква друга фолклорна музика, освен българската, Ви е близка?

Например корсиканските полифонии са ми много близки. Те по някакъв начин много се доближават до нас като интерпретация, орнаментика, не толкова като звукоизвличане. Те са много близки до моето усещане за музициране и пеене. Просто са изключително въздействащи. С корсиканската група „Афилета“ и „Ева квартет“ сме имали съвместни концерти – усещането е невероятно.

В какво вярвате?

Аз вярвам във висшата сила, в нещо, което стои над нас и което винаги ни дава сили. Вярвам, че има нещо, което може да ти помогне и в трудни моменти. И когато човек се концентрира и се помоли, енергийно насочва към себе си сила.

Имате ли някакви занимания, които да ви помагат да сте по-свързана със себе си?

Опитвам да правя медитации сама. Това ми харесва и ме кара да се обърна навътре към себе си. Но, честно казано, се чувствам прекрасно, когато създавам някаква музика. Това е творческият момент, в който има вдъхновение. А когато има вдъхновение, човек най-много се обръща навътре към себе си и тогава най-много неща извират отвътре. Тогава се ражда красота. Аз съм много благодарна за всичко, което имам. И съм човек, който прави това, което обича. Безкрайно съм щастлива!

1 коментар

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here