Петя Габрова е мултиинструменталист, певица, преподавател, композитор и радиоводещ в БНР. Тя е млад човек с големи мечти и смело се впуска в разнообразни предизвикателства, които винаги довежда до успешен финал, тъй като е много упорита и работлива.
Те е родена в Плевен, където завършва НУИ „Панайот Пипков“ със специалност тамбура при Донка Цветкова, а през ученическите си години печели многобройни награди от фолклорни конкурси в Плевен, Русе, Варна, Монтана.
През 2021 завършва НМА “Проф. Панчо Владигеров“ със специалност “Композиция” при проф. Йовчо Крушев и проф. Велислав Заимов. Магистърската й теза е на тема “Клавирните миниатюри на Димитър Ненов“, а дипломната й творба е “Концерт за оркестър“.
След завършването си пише аранжименти за соло цигулка, песен за вокална група “Пеещи камбанки” с ръководител Владимир Габров, аранжименти за трио тенори и пиано към Методистка църква в Софи. Тя е инструменталист и беквокалист в албума A moon came true на Гергана Костадинова. Участва като копист върху “Шест песни върху малък оркестър и глас“ на Димитър Ненов – проектът е свързан с концерт, посветен на 120-годишнината на композитора, състоял се в зала „България“ през 2021 г. и организиран от Фондация “Йордан Камджалов”.
През 2022 г. Симфониета – София с диригент Васил Вътев изпълнява “Концерт за оркестър” на Петя Габрова като част от концертния цикъл “Млади надежди”. Дебюрита като аранжор на Бигбенд “Плевен” във връзка със съвместен проект с рокбандата “Сода Акустик” в град Плевен. Пише музиката към късометражния филм “Супата” от Михаела Калинова.
От 2022 г. е водещ на радиопредаването за класическа музика “Контемпо”, което е на честотите на програма “Христо Ботев” на Българското национално радио
През 2023 г. Петя Габрова дебютира като театрален композитор на представлението “Астория” с режисьор Валерия Минева, пише музика и за постановката “Приятнострашно” на същата режисьорка. Автор е на първия си сингъл “Първи стъпки”. Нейното произведение “Пролет” е изпълнено от Симфониета – Шумен с диригент Калина Василева. Звуков инженер е на късометражния филм “И ние сме в джаза“.
Плевенчани, а и други нейни почитатели ще имат удоволствието да се срещнат с чаровната и талантлива Петя Габрова днес, 14 декември, от 19 ч., в кафе “Бордо” (ул. “Сан Стефано” 14). Тя ще участва в поредицата на Пламен Василев „Sounds of life“, в която творци споделят своите 10 любими песни и интересни истории, свързани с тях.
Преди това може да научите повече за вълнуващия свят на Петя Габрова от специалното интервю, което тя даде за “Духът на Плевен”.
***
Привет, Петя, в какъв творчески етап Ви откривам?
Минаха няколко седмици от премиерата на представлението “Приятнострашно“, на което имам честта да съм композитор. Представлението е на Драматичния театър „Рачо Стоянов“ в Габрово. Постановката по пиесата на Яна Борисова е дело на младата режисьорка Валерия Минева. Сценографията е на художничката Киряна Аврониева.
Плодотворна ли е годината за Вас? Какво се случи?
Скорошната премиера е второто ми театрално представление, за което пиша музика тази година – факт, който ме кара да съм много горда със себе си. Като цяло това е най-успешната година в кариерата ми на композитор, тъй като освен представянето на театралната ми музика чрез двете постановки, Симфониета – Шумен с диригент Калина Василева изпълни на сцена моята композиция “Пролет”. Освен това бях основен звуков инженер на филма “И ние сме в джаза“, завърших първия си поп сингъл, курс по радиожурналистика към БНР и шофьорски курс.
Откъде тръгна Вашият музикален път и как се разви?
Моят път започна от десетгодишна възраст. Първата ми класна ръководителка видя потенциал в мен и ме попита дали искам да се занимавам с музика. Нейната съседка беше моята първа преподавателка по първия ми музикален инструмент – тамбура. С подготовката, която тя ми даде, кандидатствах и ме приеха в Националното училище по изкуствата “Панайот Пипков“ – Плевен, както и да завърша успешно с гордо вдигната глава и много музика в ушите. Дълго се колебах коя да бъде следващата ми стъпка към висшето образование – мина около година и половина, докато случайно не реших да уча композиция в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, без изобщо да си дам сметка в каква дълбоки води попадам. С успешно издържани изпити, музикалното ми образование продължи – този път с много предизвикателства за уменията ми, както и с колебания как един музикант може да се изхранва в България.
Семестриално завърших през 2018 г., но си издържах държавния изпит три години по-късно, поради трудности с разработването на дипломното ми произведение. През цялото време на студентството ми работех като преподавател по пиано и пеене към частна школа в София. През 2021 г. вече можех да се нарека магистър и така професионалната ми кариера като музикант започна официално. Като магия, композиторската ми кариера започна веднага след полагане на финалните ми изпити. Започнах да получавам обаждания за аранжименти, създаване на песни, разписване на ноти по слух и подобни проекти, та до изпълнения на сцена на мои произведения и композиране на музика за представления.
Вие сте и радиожурналист. Как се озовахте на това поприще, какво Ви носи тази изява и за какво сте благодарна в този път?
Професорът, при когото се дипломирах, ми звънна няколко месеца след дипломния ми изпит с неочаквания за мен въпрос: “Случайно да ти се работи в радиото?“ Това обаждане беше като знак от съдбата, защото бях в период на търсене на работа и колебание дали да работя “нормална“, не музикантска работа, или да продължа да си блъскам главата в стената в търсене на музикална професия. Приех, отново без да знам в каква вихрушка се втурвам. Първото ми интервю трябваше да бъде проведено с човека, който си търсеше колега. За жалост, не можахме да се запознаем, тъй като той почина, а аз трябваше да заема неговата позиция като водещ на единственото предаване за съвременна класическа музика у нас – “Контемпо”, което е на честотите на програма “Христо Ботев” на Българското национално радио. Имах на разположение само няколко месеца да вляза в обувките на радиожурналиста и на музикалния редактор и “Контемпо“ – в новия си облик, получи ефир през октомври 2022 година с нов водещ – аз. Тъй като нямаше как да продължа линията на водещия, когото не познавах, се наложи да променя концепцията на предаването. Така “Контемпо“ се превърна в предаване за класически композитори от ХХ и ХХI век, без ограничение в жанра. С нови сигнали/джингли, девет нови рубрики и социални медии започна новото ми приключение – това на водещ на радиопредаване.
Трудно е за съвременните композитори у нас. Вие как се справяте? А Вашите колеги? Има ли добра комуникация между Вас?
Това да съм композитор и да съм водещ на предаване за композитори ми дава предимството да прекарвам време с колеги съмишленици. Творци, които преминават през подобни перипетии като мен. За огромно щастие, нашето поколение композитори имаме огромно уважение и колегиалност помежду си, не се конкурираме, тъй като знаем колко е малък „пазарът“ и колко е труден пътят, по който вървим. Вместо да си пречим, решихме да сме на разположение един на друг и да си съдействаме. В това отношение дори мога да кажа, че съм благословена, тъй като около мен има прекрасни добри душѝ, които работят здраво, без да ощетяват нито себе си, нито творчеството си.
Вие сте мултиинструменталист, певица, преподавател, композитор, радиоводещ. Как съвместявате всичките си превъплъщения? Има ли водещо сред тях?
Трудно съвместявам всичко наведнъж, винаги нещо е имало водещо значение за мен през годините. В момента водещо е композирането. Последното представление, на което писах музиката, ми доказа колко удовлетворена, мога да се чувствам, след като последният детайл е завършен, и мога да седна в салона и да се наслаждавам на невидимите плодове на труда си. Следващо водещо превъплъщение е работата ми в радиото, тъй като това е основната ми трудова заетост. Опитвам се да не забравям да свиря и да преподавам, въпреки че почти не ми остава време. Но умея да балансирам.
Дебютирате като аранжор на Бигбенд “Плевен” във връзка със съвместения им проект с рокбандата “Сода Акустик” в Плевен. Как се случи това и отворена ли сте към бъдещи проекти, свързани с родния Ви град?
От рокгрупата ми се обадиха с молба да напиша аранжименти за бигбенд на 10 обичани български песни. Не разполагаха с бюджет, затова ме попитаха дали бих се впуснала в това предизвикателство без опит и без заплащане. Явно това втурване се е превърнало в моя отличителна черта, тъй като приех, отново без да се замислям в какво се забърквам. Скоро след това успях да спечеля финансиране от Национален фонд „Култура“ и упоритото учене и писане започна. В продължение на няколко месеца работих върху аранжиментите – преди първата репетиция и запознанството ми с Бигбенд “Плевен”. Резултатът от първата репетиция беше… започване отначало за мен. Трябваше да поправя всички песни поради технически грешки, допуснати заради липсата ми на опит при писането за духов оркестър. И така отново месец или два пред компютъра и пианото в писане на обновени аранжименти. Дойде време за втората репетиция, която беше успешна. А когато рокгрупата се присъедини към репетиционния процес, сякаш всичко, което беше в главата ми, зазвуча по най-добрия начин, който си представях. Не е лесно да си млада жена и 50 мъже (и една желязна лейди) да свирят твоите ноти. Дойде моментът, в който дебютирах на плевенска сцена като аранжор на бигбенд и рокгрупа. Бих се връщала отново в Плевен, за да пиша за всички наши прекрасни състави: за Общинския хор “Гена Димитрова”, Плевенската филхармония, Драматично-куклен театър “Иван Радоев” и др. С радост бих оставила своя отпечатък в богата културна история на града.
Идвате ли си често в Плевен?
Поради ред причини, за жалост, не се прибирам много често в Плевен. Идванията ми се състоят в гостуване при семейството ми.
Но днес ще сте гост в кафе “Бордо” в града. Разкажете повече за тази среща с публиката.
Получих една прекрасна покана от Кафе “Бордо”, което, както знаете, е културното кафене в нашия град. Там Пламен Василев започна поредица от събития ,,Sounds of life“, в които гостите от различни поприща на културата споделят своите 10 любими песни и историите около тях. Аз получих покана за участие още през септември, но ангажиментите ми позволиха чак сега да откликна. По време на събитието ще споделя своите паметни десет песни, придружени от десет интересни истории. Мисля, че ще бъде изключително интересно за всички, дори и за мен. Бих искала да поканя всички плевенчани, които имат интерес, да ме опознаят малко повече.
Коя е голямата Ви творческа мечта?
Творческите ми мечти са почти толкова смели, колкото и приемането на нови предизвикателства. Като прохождащ композитор, съм отворена за предложения от всякакъв тип. За огромно мое щастие боравя добре както с молива над партитурния лист, така и със софтуерната програма и продуцентството. Един проект, който отлагам от много години, е реализацията на моя дебютен албум, който ще бъде ориентиран в R&B жанра. Винаги съм искала да напиша албум, а популярната музика ме е съпътства през цялото ми съществуване, независимо какви кариерни пътища съм поемала. С първия сингъл “Първи стъпки“, който създадох и записах, правя точно това – проправям път към новото, което изграждам с всяка песен. И така се приближавам към дома, наречен албум.
Кой е основният принцип във Вашия творчески път?
Основният ми принцип в живота въобще е да подхождам с любов. Когато нещо е направено с обич, то е ценно. Вярвам, че творчеството и любовта вървят ръка за ръка. За да твориш, трябва да има запалено огънче в теб. А за да можеш да понесеш болката на огъня и тлеенето, трябва да обичаш творчеството. Другият принцип, очевидно, е изправяне срещу предизвикателствата и хвърляне на тежък труд до постигане на резултата. Аз в никакъв случай не съм най-талантливият човек на планетата, но съм много упорита и работлива. На последно място, но не по значение поставям добротата като основен принцип на творческия ми път. Защото България има огромна нужда от повече добри и учтиви хора, за да се усмихнем на трудностите.
Как се виждате след 10 години?
В най-смелите си мечти се виждам като реализиран композитор в България, с два албума и собствен бизнес, насочен към музиката. А ако всичко се провали и не успея с нищо – като дизайнер.
