Магична вечер с поезията на Димитър Кабаков подари Плевенска артсцена “Измерения” на плевенчани

0
124
Димитър Кабаков - Даниела Дочева - Окото на Бога

Магична вечер “Окото на Бога” с поезията на многостранния български творец и директор на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Димитър Кабаков подари Плевенска артсцена “Измерения” на плевенчани. Културният форум се организира от Сдружение „Духът на Плевен“ под егидата на Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина “Св. Елисавета” с управител доц. д-р Емилияна Конова.

Публиката изпълни Камерната зала на Драматично-куклен театър “Иван Радоев” на 3 юни 2022 г. и пое на вдъхновяващо пътешествие. Съпреживя мигове на тишина и покой, на въпроси и отговори, идващи от дълбините на човешкото битие, на вълнение и вглъбяване в съкровения свят на душата – там, където тя е едно с Бога.

Завладяващия рецитал със стихове от стихосбирките „Полуесен, полуздрач“ (2006 г.) и „Дом на вятъра“ (2016 г.), както и с неиздавани творби на Димитър Кабаков представиха авторът и журналистката Даниела Дочева, която е част от Сдружение “Духът на Плевен”. Разноцветните емоции преляха от сцената към залата, за да се върнат обогатени обратно към изпълнителите. Завладяващите образи на вятъра, който преодолява пространства и прегради, за да донесе важни послания на нуждаещите се от тях; на думите, покълнали от дълбините на душата, на мравките, цветята, планината, слънцето, луната, полята и залезите нарисуваха невидими, но реални картини в представите на присъстващите.

Видимият образ на всичко това беше мултимедията с фотографии на проф. Д-р Георги Байчев, специалист хирург и онколог в Клиника “Гръдна хирургия” на ВМА. Подбраните кадри разказаха паралелна история на поетичната: за безмълвните свидетели на времето – камъните и планините; за красивите и крехки творения на ангелите – цветята, за вечната стихия на морето; за лодките, поели нанякъде; за силуетите и дърветата на пост…

В тази магия вплете своите музикални изпълнения Ансамбъл “Акордеомания” с ръководител Ценка Тодорова при НУИ “Панайот Пипокв” – Плевен. Младите таланти Денислав Банев, Станислав Нешков, Станислав Мурджев, Мая Тодорова и Ивайло Георгиев развълнуваха зрителите с произведенията “Сърцето” и “Либертин” от Motion trio и Прелюд № 18 от Й. С. Бах в изпълнение на Денислав Банев (9 клас).

Специалната творческа вечер допълниха вълшебните лечебни звуци от тибетските купи на Албена Маринова – дългогодишен йога преподавател, основател и домакин на Студио „Йога за живота“, звукотерапевт и йога терапевт с интереси в областта на психотерапията.

На финала на поетичната среща Димитър Кабаков сподели с аудиторията мисли за изкуството, поезията и театъра и обрисува себе си с едно от своите стихотворения, след което раздаде автографи на многобройните желаещи да имат негова стихосбирка. Присъстващите на събитието споделиха с поета и своето възхищение от стиховете му и от творческата вечер.

Стихове от Димитър Кабаков:

ДОКОСВАНЕ

Нощта е

книгата голяма

на Създателя.

По тъмните й

необятни страници

записват точно

бледите звезди

далечните му

помисли невидими.

А ние дращим

тъмните си знаци

по страниците бели

на познанието

и чакаме…

Очакваме неистово

едно-единствено

жадувано докосване

на падаща звезда…

***

Там, някъде,

ще бъде

моят дом –

отвъд зората,

може би накрая

на онзи хълм,

където почва

Слънцето.

Ще има

вятър и вода

и много,

много камъни

и рехава трева –

зелено-деликатна.

Понякога дърво

ще хвърля сянка

върху покрива

а пък снега

ще ме прегръща тихо

като хор на

Ангели.

В реката лятос

ще пера

душата си

и няма да тъжа

за хората,

останали във сянката…

Ще спя,

о, Господи,

ще спя,

докато съмне,

а може би

накрая ще сънувам

жерави.

ТАЙНА

На Емили Дикинсън

Колко е хубаво да си никой

и да вървиш през горите

като забравен от вятъра кораб,

загубен в света на мъглите.

Колко е хубаво да се усмихваш

и да мълчиш потайно,

за да прошепнеш после някому

своята мъничка тайна.

Думите ще ги открият мравките,

за да ги скрият в земята,

а след години, когато ни няма,

те ще поникнат в цветята.

ВГРАЖДАНЕ

Градя стена –

ограждам

своя свят

все по-дълбоко.

Кирката потъва

в пръстта

и търси

корените

на скалата,

с която

ще се свържа

да стана цял –

ненарушим,

несъкрушим

и твърд…

Градя стена

и няма

никакъв портал

или прозорец.

Заграждам

своя свят

във омагьосан кръг.

И вграждам

себе си

на центъра

в кръга,

където търся

равновесие…

Градя стена –

не искам

нищо друго…

НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО

Как да сваля

Небето на Земята?

Опитвам се.

Превърна се

в натрапчива идея,

която ме прогаря.

Копнея за мига,

във който

ще го приютя

във скута си

и като майчица

приспивна песен

ще му пея.

И миг след

този унес

се треса от страх:

а дупката отгоре ни –

безмерна и катранена –

какво ще я запуши,

когато

Царството небесно

придобия

за себе си

единствено?…

ОКОНЧАТЕЛНО

И все пак

ще си идат ветровете.

Ще станат утре рано –

на разсъмване.

Ливадата полека

ще разрошат с пръсти,

върхарите отсреща

ще склонят глава –

с последна ласка

за да кажат „сбогом”.

А птиците безумно

ще подгонят облаците

в последен танц

преди да сгънат своите крила –

отчаяни,

обречени на бавна смърт…

И все пак

си отиват ветровете.

Какво ще правим след това?

ДОМ НА ВЯТЪРА

Ще стана дом на вятъра –

обрулени листа,

изсъхнали треви и шепи сняг

събира тихо моята душа.

Изплюти думи,

мирис от невиждани земи

заспиват кротко

в гънките на моя мозък.

Въздишки по отминали неща

подкрепят небосвода

и гонят Слънцето към своя залез.

Обърканото от безсъние лице

на тъжната луна

ще следва мойте пътища

оттатък хоризонта.

Косите ми разбъркани,

преплетени със звезден прах,

ще сочат тъничката нишка

към безжизненото тяло,

очакващо завръщане най-сетне,

превърнало се в дом на всички ветрове…

ЖЕЛАНИЕ ЗА БЕЗСМЪРТИЕ

Поляната там горе – под върха,

ще бъде твоя нива.

На нея ще отглеждаш ти цветя

и тръни и коприва.

Водата ще е някъде далеч –

оттатък планината.

Ще мъкнеш кофата си ден след ден

с надежда за отплата.

И ако пусне корени все пак

едно-едничко цвете,

ти ще проводиш своята душа

да дири ветровете…

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here