Кукленият спектакъл „Ученикът на Смъртта“ на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен, завладя публиката тази вечер със своите новаторски режисьорски решения, силна актьорска игра, оригинална сценография, интересна музика и общочовешки послания. Премиерата на най-новото заглавие в афиша на културния институт се превърна в истински празник за зрителите, зажаднели да потопят сетивата си в магията на театралното изкуство след приключването на поредния стоп-кадър за културния живот в страната в резултат на противоепидемичните мерки.
Постановката е създадена по полска народна приказка, а режисьор и автор на адаптацията е Денис Симеонов, за който спектакълът е професионален дебют. Предстои скоро младият творец да се присъедини към екипа на Плевенския театър, информира на пресконференция директорът на културния институт Васил Василев. Автор на музиката, която засилва внушението почти на всяка театрална картина и й предава дълбочина, е Милен Апостолов, който също ще стане част от плевенската трупа.
За въздействащото претворяване на героите в постановката се погрижиха талантливите актьори Иван–Александър Дойчев, Валентин Василев, Ива Николова, Елица Анева и Марияна Петрова. Те се справиха блестящо и със сложната задача да се качват многократно на специални скелета, от които ръководеха своите куклени герои. По думите на режисьора до момента в България не е използван толкова дълъг твърд водач за марионетките, които са и с необичайно големи размери. При изработката им пък е използвана смес с дървени стърготини, която съхне в калъпи. Тази технология е на повече от 400 години и е преоткрита от авторката на костюмите и куклите Ваня Плачкова.
Кукленият спектакъл „Ученикът на Смъртта“ е за деца над 12-годишна възраст, но представлява интерес и за възрастни, тъй като носи общочовешки послания, а целият подход към реализацията му е много оригинален и експериментален. Постановката разгръща темата за стремежа към слава, величие и богатства и колко незначителни са човешките дребни амбиции и желания в сравнение със силите, управляващи Вселената. Главният герой – Бартек, е роден в малко селце и живее бедно, но мечтае за нов живот, слава, величие и приключения. Прекомерната му амбиция го води до среща със Смъртта, която му предлага да го направи богат и известен лекар.
Единственото й условие е ако я види до главата на болния, да не се опитва да го лекува, защото той вече е в нейна власт. Бартек обаче няколко пъти престъпва уговорката и спасява хора, които Смъртта иска да вземе. Когато се изчерпва търпението й към него, тя отнася душата му на Небето и там му показва много пламъчета, представляващите животите на хората. По-слабите светлинки говорели, че съответният човек скоро ще приключи земния си път.
Едва горяла и неговата собствена свещичка, защото когато той спасявал неправомерно някой, се отнемало от пламъка й и се давало на умиращия, за да продължи живота си. Смъртта предлага на Бартек да си вземе обратно огъня от хората, които е спасил в разрез с правилата, и да живее, но лекарят отказва. И й обяснява, че славата и богатството не правят човека щастлив, затова предпочита да изживее последните си минути достойно. След това добавя, че това са „човешки работи“, които Смъртта не може да разбере.
Емоционалната история завладя напълно зрителите, които се намираха на сцената и съпреживяваха на минимална дистанция сценичното действие. А искрените им аплаузи на финала развълнуваха артистите и целия екип на спектакъла. Част от него беше и асистент-режисьорът Киро Крачунов, който след повече от 40 години в ДКТ „Иван Радоев“ се пресели завинаги в небесния театър…
