Книгите си “Плевенските родове” и “Плевенските чешити” представя журналистката Цветанка Христова. Събитието ще е на 28 ноември, от 17 ч., в ХГ Дарение “Колекция Светлин Русев”. Литературната среща се организира от Дружество “Краезнание” – Плевен.
Сборникът “Плевенските родове” е събрал историите на над 27 известни плевенски родове, публикувани на страниците на вестник “Посредник”. Идеята за темата е на главния редактор на ежедневника Иванка Ватева, която през 2006 година възлага разработването й на Цветанка Христова – част от екипа на престижната медия. Целта е да бъдат представени известни родове, преселили се преди повече от 100 години в Плевен и допринесли за неговото развитие. Издирването на фактологията, проучването на краеведски изследвания и срещите с потомци отнемат 7 години на журналистката, но в крайна сметка рубриката “Старите родове в Плевен” предизвиква огромен интерес сред многобройната читателска аудитория на “Посредник”.
След приключване на рубриката се появяват факти и за други фамилии, които намират място на страниците на сборника “Плевенските родове”, информира за “Духът на Плевен” Цветанка Христова. Текстовете са илюстрирани подходящо със снимки, предоставени от наследници, както и от Държавен архив – Плевен, и библиотеките в града.
“Родовите хроники са подредени фамилно по азбучен ред, тъй като всеки един род има своето място и значимост в историята на града. В сборника липсват някои от известните по онова време родове, тъй като в момента на написването на материалите, те нямаха вече живи наследници, с които да се срещна… Целта на рубриката във вестника, а по късно – издаването на сборника има за цел да запази жива историческата памет за хората, които са живели преди повече от две столетия в Плевен, а техните дела да не останат в забвение за потомците на града”, споделя авторката в предговора към сборника, който се издава за трети път, заради големия интерес на читателите към него.
Другата й книга, която ще представи на вниманието на публиката, е “Плевенските чешити”. В нея е събрала реалните биографии и градските легенди за местни чудаци, сред които Гошо Кръста, Графа, Пенчо Байдерката, Гошо Железничаря, Соничка и др., които, по думите й, придават “колорит на скучното социалистическо битие”.
“Хората се забавляваха да ги срещат, дори ги пипаха за късмет, макар че тези герои доста често бяха обект на шеги, закачки и градски анекдоти… Донякъде хората изпитваха уважение към своите чешити заради смелостта им да говорят свободно за всичко, което мислеха, дори и това да се смяташе за белег на лудост”, споделя в предговора на книгата авторката.
