Книга-албум ще събере творби на скулптора и художник Константин Симеонов – Костика и стихове по тях на Весела Димова. Проектът е вдъхновен от съвместна изложба на автора, който вече не е между живите, и неговата съпруга Убавка Тончев – също скулптор и художник. В последния ден от експозицията поетесата я посещава и остава поразена от въздействието на произведенията на един автор, който не е познавала приживе, но има възможност да го усети в пълнота чрез създаденото от него. Малко преди тази паметна среща се е запознала със съпругата му, която е нейният гид в това пространство на изобразителното изкуство.
„Залите бяха празни, бяхме само ние двете с Убавка, а тя ми разказа за живота си с Костика – за тяхното творчество и любовта им, за всичко онова, което е преобърнало съдбите им и което се е запечатало по един или друг начин в творбите им. Така ми проговориха тези картини, толкова дълбоко влязоха в мен, че аз буквално избухнах в няколко стихотворения, посветени на тях. Постепенно се формира една поредица от 30 стихове по картини, които заедно формираха тази книга-албум. Очакваме да видим как ще изглежда, представяме си го, обсъждаме го, вдъхновяваме се взаимно, изживяваме го, променяме го в движение, за да се получи най-доброто. Този художник е неимоверен! Той заслужава това!“, коментира за „Духът на Плевен“ Весела Димова.
Тя поясни, че при разгръщане на книгата, на лявата страница ще има картина, а на дясната – стихотворение. Така читателят ще вижда първо картината и за няколко секунди ще я възприема и ще изгражда собственото си усещане за нея, а след това, отивайки към думите, към другото изкуство, към усещането на другия човек, това ще разширява хоризонта му, ще внася нови нюанси и неочаквани аспекти, ще допълва и надгражда внушението на картината по един прекрасен начин. „Като че ли двама автори си говорят, двама автори, които са живели в един същ град, но никога не са се срещали. Аз се запознах с Костика чрез неговите картини, след като си е отишъл от нас. И усетих колко ми е близко това, което той изразява чрез средствата на живописта. Аз го изразявам чрез средствата на езика, на словото“, споделя Весела Димова.
Предстои Иван Велчев – Йово, друг известен плевенски художник и поет, да направи предпечата, след което ще следва много висококачествен цветен печат, много добра опаковка на идеята, защото става дума за книга-албум, която презентира художествени произведения заедно с поезията, и всичко трябва да е перфектно, коментира още поетесата. В началото на месец април 2020 г предстои изложба с творби на Убавка Тончев и Константин Симеонов – Костика в Артцентър „Плевен“, като авторите на проекта се надяват до тогава албумът да бъде представен и да стигне до почитателите на стойностното изкуство.
***
Човекът разхождаше
своето куче
В бездомната нощ
С възхитителна мощ
Тежки облаци над морето
се скупчваха
Празна лодка
На празния плаж
Като тънък оранжев мираж
Пред очите невярващи
кротко изплува
А блестеше градът
С многоцветна и жадна
за сладости плът
На един полуостров
Проснат от Господ
Жужеше градът
Но дотам
За човека останал
Неистово сам
Нямаше
Нямаше
Път
Весела Димова
16.11.2019 г.
„НА БРЕГА“ – худ. Константин Симеонов – Костика
***
Свириш…
По-чер от рогата на дявола,
по-тежък и страшен
от мъжка сълза…
Тъгата,
подобно адамова ябълка,
засяда
във гърлото на песента…
Свириш…
Сърцето забравя да бие…
Няма музика
в този нестроен акорд…
Сякаш вълк-единак
срещу месеца вие
или жадният търси
в пустинята брод…
Сякаш слепият гали
детето си в мрака
и осъден целува
любима жена…
А на някаква гара
с последните влакове
се събират животът,
любовта и смъртта
и развързват душите
на всички стихии,
за да слеят небето,
морето и сушата…
Свириш,
преметнал въжето на шията…
Свириш…
Звездите те слушат…
Весела Димова
22.11.2019 г.
„Музика I“ – худ. Константин Симеонов – Костика
***
Когато си страшно
далече оттук –
на разстояние от една самота
и девет безумия,
внезапно си спомням,
че си лиричен звук,
затрептява душата ми
и се превръща в струна…
После превързвам раните
на всичките си бесове,
те побеляват и
на ангели ги прекръствам…
Тогава си спомням,
че ти си небе…
И за да те стигна,
се повдигам на пръсти…
Весела Димова
04.01.2020 г.
„Спомен“ – худ. Константин Симеонов – Костика
