Художниците Калина Мавродиева и Юлий Таков заинтригуваха почитателите на изобразителното изкуство в Плевен с изложбата си „Да можеш да летиш“, която беше открита на 21 януари в Художествена галерия „Илия Бешков“ и е първата за 2021 година в артпространството. Експозицията провокира интересни и непринудени разговори на двамата млади и талантливи автори с публиката по темите за съзерцанието, свободата, вътрешния свят на човека и отражението му във външната среда. Магичните и ефирни облаци на Калина грабват въображението на зрителя и го изпращат в свят на хармония, покой и мечтания, където може да усети в пълнота себе си, а човеците на Юлий, обърнати с гръб към публиката, изследват някаква паралелна реалност, достигната чрез проекцията на вътрешния им свят навън.
След Калина Мавродиева, която има връзка с Плевен по бащина линия, и Юлий Таков сподели мисли за изкуството специално за „Духът на Плевен“. Той е роден през 1971 г. в София, където живее и работи. Завършва Националната художествена гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив (1991 г.), както и Частната художествена академия „Жул Паскин“ в София в класа на проф. Николай Майсторов (1995 г). Автор е на редица самостоятелни и съвместни изложби у нас. Участва в групови, международни, национални и кураторски експозиции на съвременно изкуство в България, Грузия, Китай, Индия и др. Носител е на Трета награда в Националната изложба конкурс на фондация „Св. Св. Кирил и Методий” (2004 г) и на Първа награда за живопис на СБХ на името на Ани Трингова (2000 г).
За пръви път ли се срещате с плевенската публика?
Да, за първи път се представям в Плевен. Моите работи са две основни серии. Едната е по-стара и се нарича „Реалността е загадка“ – от преди няколко години е, когато започнахме този проект с Калина. Другите творби са по-малки и са нарисувани с акварел. Тази серия се нарича „Дългото пътешествие“ и я започнах в периода на изолация по време на пандемията. В центъра на интереса ми е художникът и значимостта, която придава на собствените си търсения. Неговите страхове, неговият начин да открие свободата, онова, което го вълнува. Работите са малки и ми се иска те да бъдат като едни извадки от дневник – да има онзи интимен момент. Имам намерение в бъдеще да рисувам и други неща, но от време на време да се връщам пак към тази серия, за да я продължа и наистина да се получи едно дълго пътешествие, в крайна сметка.
А какво е посланието на другата серия, в която са включени работите с маслени бои?
В повечето работи от серията „Реалността е загадка“ има едно голямо цветно петно, а хората са вгледани в него и са с гръб към зрителя. Когато разработвам една тема, търся многозначността. Тогава тя започва да ме вълнува. В този случай човекът гледа нещо, то го поразява с някаква визуална сила, но той открива себе си в нея. Тези петна са като огледало, в което се отразява неговият начин на мислене. Другата гледна точка, която съм следвал, докато работя върху тези платна, е как външната среда въздейства върху човек.
Изключително интересни са картините Ви и разработването на тази идея е много оригинално. Смятате ли да доразвивате идеята си?
Да, мисля да я доразвия, но гледната точка вече трябва да бъде друга, за да ми е интересно, както и на зрителя.
Какво друго Ви провокира на този творчески етап, на който се намирате?
Интересите ми са насочени пак към човека, който винаги е в центъра на творчеството ми. В момента развивам една идея, но ще я изразя най-добре в картини – с думи няма да успея, а и няма да ми е интересно да рисувам после.
Има ли философи или психолози, които Ви провокират с разбиранията си за реалността и човека?
Не мога да се спра на конкретно име, но много чета в тази посока.
Как Ви се отразява този период на изолация, предизвикан от пандемията от COVID-19?
Физически животът ми не се е променил кой знае колко, защото художникът е в ателието си сам и работи, но ограничаването на контактите ни – и с публиката, и с приятелите, създава пропаст, която е много неприятна.
А това провокира ли Ви да създавате творби на дадена тематика, или не Ви изважда от Вашата идейност, която Ви води?
На определена тематика в момента не ме провокира да творя, обаче състоянието е някак си по-приповдигнато, по-сгъстени са нещата, изостря се чувствителността и човек намира и разни други неща, които са интересни.
Явно изпитанията на времето Ви обогатяват и извличате много позитиви за себе си като творец.
Освен че ограничават, по някакъв начин тези изпитания обогатяват, да. И можем да намираме неща, които иначе ги няма.
