Наричат диригента Йордан Камджалов „гениален“, „истинско откритие“, „явление в музикалната култура на света“, „феномен“, „магьосникът на пулта“. Той не спира да провокира публиката с всеки свой нов проект, а неговата биография е повече от впечатляваща. В софийската Национална музикална академия проф. Васил Казанджиев го открива за дирижирането. Продължава обучението си в Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин, както и в майсторските класове на диригенти от световна величина като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Даниел Баренбойм.
През 2007 г. Камджалов става носител на специалната награда на Международния конкурс за млади диригенти в Безансон – Франция. На 30-годишна възраст в надпревара със 150 кандидати печели конкурса за директор на филхармоничния оркестър и оперния театър на Хайделберг. Той е първият чужденец, избран на този специален пост с гласовете на жури, в което участва цялата филхармония, всичките солисти, оркестърът, хористите и 41 видни общественици на града. Прекратява предсрочно договора си на генерален музикален директор, поставяйки за приоритет международната си дейност и творчески визии. В музикалния живот на Хайделберг остава като главен гост-диригент.
През 2014 г. НАСА и Международният център по астрономия дават неговото име на астероид, защото „той свързва света на музиката с очарованието на Вселената“. През сезон 2014/2015 е ангажиран в амбициозни звукозаписни проекти с БНР и Label CPO, получава още блестящи рецензии за диригентско майсторство и покана да дирижира и новогодишния концерт на New Japan Philharmonic в Токио. На юбилейния 25th Central European Music Festival (2015) е удостоен с голямата награда на Janáček Philharmonic Orchestra.
През 2000 г. диригентът основава фондация „Йордан Камджалов“, за да подпомага развитието на млади български творци. От 2018 г е музикален директор и главен диригент на Хърватската национална опера и филхармония в Риека – Европейска столица на културата. Йордан Камджалов поема поста на директор и главен диригент на Genesis Orchestra, воден от вярата си в колосалния потенциал на българския творчески дух.
Плевенската публика имаше шанса да съпреживее неговата интерпретация на Голямата меса във фа минор на Антон Брукнер. Музикалното събитие се състоя снощи, 20 февруари 2020 г, в залата на читалище „Съгласие 1869“ и след финала си предизвика нестихващи аплодисменти за всички 130 творци на сцената. Плевенската филхармония, Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров и солистите Мирела Александрова – сопран, Виолета Радомирска – алт, Георги Султанов – тенор, и Ивайло Джуров – бас, концентрираха енергията и потенциала си в това разтърсващо произведение. Тази вечер то ще прозвучи и в зала „България“ – София, за да бъде надградено, каквито са очакванията на маестрото. За впечатленията си от тази трудна и рядко изпълнявана творба и съвместната работа с целия състав, за музиката, вдъхновенията и посланията на изкуството, разказва Йордан Камджалов.
Маестро Камджалов, как се чувствате след финала на концерта, в който заедно с Плевенската филхармония, Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ и солисти изпълнихте Голямата меса във фа минор от Антон Брукнер?
Големият герой на концерта е Плевенска филхармония без никакво преувеличение. Партитурата е чутовно трудна за всеки един състав на планетата. В интерес на истината с оркестъра работихме най-много, Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ и солистите извършиха огромна работа, но мисля, че тежестта при Брукнер по традиция пада върху оркестъра. Във всеки един оркестър има заменяеми и незаменяеми хора. В този оркестър има хора, които са достойни да бъдат позлатени!
Доволен ли сте от начина, по който представихте произведението?
Мисля, че свършихме много работа, аз съм много благодарен за това, което се случи, но никога през живота си не съм доволен до край. И в това недоволство се крият много преимущества, които, всъщност, са един стремеж към нещо недостижимо. Истината е, че Брукнер, Моцарт и подобни автори са недостижими. И когато сме в предверието на един такъв колосален връх, това е привилегия само по себе си. Ако кажем, че сме на самия връх, това означава, може би, че не сме го разбрали още. Това е една целоживотна работа. Излязох на сцената с надеждата да се приближим максимално към върха. След концерта казах на концертмайстора Чавдар Вълков: „Боговете тази вечер бяхте точно вие, оркестърът“.
Какво остави Брукнер у Вас?
Брукнер! Една мощ, една отдаденост, една неръкотворност! Всъщност, в неговите партитури той създава едно гигапространство. Опитва се в музиката да копира архитектоничността на една катедрала, на която основите са дълбоко в земята, а върховете й са забити в небето. Този копнеж, този стремеж е моята цел. И когато сме в посоката на този стремеж, аз съм много удовлетворен. Трябва да се знае, че това е един огромен риск. На генералната репетиция поисках един аплауз от всички 130 творци на сцената за г-н Любомир Дяковски, защото да се направи това нещо, е една чиста лудост. Истината е, че тази Меса е написана преди 150 години и никой до сега не я изпълнявал в България извън София, а в столицата има само едно изпълнение за това време. Може би следващите 150 години също няма да има. Ние, осъзнавайки това, тръгнахме на една борба за нещо непостижимо. И на репетициите си казвахме с колегите, че или сега, или никога. Това е един подвиг и нека да оставим върха непостижим.
Какво мислите за плевенската публика?
В Плевен има нещо особено. Когато съм бил в залата на читалище „Съгласие“, тя винаги е пълна, винаги идват хора, за които оставам с усещането, че умеят и искат да слушат. Хора, които умеят да се притаят и да респектират тишината и процеса на сцената. Никога в Плевен не сме правили лесни заглавия, но мисля, че сега почти прекалихме. И в това прекаляване аз виждам много голям смисъл, защото човек никога не може да се самонадскочим, ако не опитва отново и отново.
Вие направихте много интересен анализ на творбата, за да предложите важна и допълнителна информация на публиката преди началото на концерта и тя да има едно друго ниво на осъзнаване на цялото. Това е Ваша инициатива в последните години, защо го правите?
Преди 5 години създадох моя Генезис оркестър в София и от тогава това е част от всеки концерт. За мен сцената, изкуството е място за посвещение. Много често цитирам Вагнер, който казва: „Сцената, като трибуна и олтар“. Мисля, че, ако изкуството не изпълнява своята възпитателна и образователна роля, то е едно почти излишно обществено украшение. Целта на музикалното въведение е да се направи един мост между изпълнителите и слушателите, защото музиката е нещо много реално, с толкова много закони – това е един език. Тя е като една мултизвучаща лингвистика. Аз много се надявам, че има смисъл от тези музикални въведения, защото латинският и китайският езици за по-голямата част от българите са еднакво абстрактни. А този латински е тотално преживян, още повече в една композиция на Брукнер. Той е толкова педантичен и в преживяването си, и във формата си! С тази история, с този текст за Светата троица той е ставал и лягал. Точно в автори като Йохан Себастиан Бах и Брукнер това не е фоничен материал, както при Стравински, а все едно е тяхната емоционална и мисловна плът.
Намирате ли нещо от себе си у Брукнер?
Обичам този екстремизъм, обичам тази гигантичност, обичам това смирение, обичам това визионерство и тази отдаденост. Обичам ги, може би, защото част от тях откривам и у себе си.
Кога ще Ви видим отново на плевенска сцена?
Много съм благодарен на директора на Плевенската филхармония Любомир Дяковски за поканата да дирижирам отново в Плевен в последната седмица на май месец 2020 г. Ще участва един от най-големите български виолончелисти – Александър Сомов, който ще пристигне от Франция. Ще изпълним Втория концерт на Шостакович, който е просто сразяващ – това е друга сразяваща музика. След това концертът с Плевенска филхармония ще бъде изпълнен и в столицата като част от Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“. Много се радвам, че тази съвместна работа с колегите от Плевен ще продължи. Чакам с нетърпение да скочим в следващото произведение, но аз все още съм в аурата на Брукнер, защото след часове ще бъдем отново на сцена – в зала „България“, със същото заглавие и вярвам, че нещата ще бъдат надградени.
Успех!
Благодаря Ви!
