Димитър Райколов е роден в Бургас. Рисува от дете и любовта му към изобразителното изкуство го отвежда в Художествената гимназия в Казанлък, която завършва. Повече от 20 години е творец на свободна практика, който се изразява чрез живописта. Участва в много изложби в страната. Член е на Дружеството на художниците в Бургас. Свързан е завинаги с морето, което го вдъхновява и го провокира непрестанно. Едни от последните работи на твореца на морска тематика са създадени по време на пленера „Пространство и време“, който се проведе от 22 до 28 юни 2020 г в Архитектурно-парковия комплекс „Двореца“ в Балчик. Събитието беше организирано от известния плевенски художник Огнян Кузманов и завърши с чудесната изложба „Дух и материя“, експонирана в Каменна зала.
Защо морето е любов завинаги, почти необяснима, и какво дава изкуството сподели в специално интервю за „Духът на Плевен“ художникът Димитър Райколов.
Г-н Райколов, какви емоции Ви донесе пленерът „Пространство и време“, който се състоя в Архитектурно-парковия комплекс „Двореца“ в Балчик?
Балчик е интересен град с чудесни хора. Има странни пейзажи с бели скали и с един красив дворец за рисуване и посещения. Дори само да се докоснеш до това място, то оставя у теб много приятни спомени. Рисувал съм двореца не веднъж и съм много доволен, че имам възможност да го правя. Обстановката е почти идилична, тиха, спокойна, с плаж, с море.
Това ли му трябва на един творец?
Да, точно това, защото то предполага усамотение, а тогава идва музата и започва творческият процес.
С какви материали работите?
Предимно работя с маслени бои върху платна, но понякога правя рисунки, акварели, което не е лошо, за да се видят нещата и от друг ъгъл и да се получи една хубава маслена картина, която да намери своите почитатели.
Какви теми Ви вълнуваха по време на пленера?
Пейзажът и преди всичко двореца – с неговата история, с неговата кула, защо изглеждал така, какво има в него, как се влиза и т. н. Той е странен, почти нереален, неадекватен, но явно кралица Мария така си го е харесвала и така е искала да бъде построен.
Неадекватен в какъв смисъл?
В смисъл, че не е като останалите дворци. Кулата му прилича на минаре, а всъщност не е джамия, а е дворец. Това явно е имало някакво значение. Вплетени са много символи тук. И докато ги рисува човек, се мъчи да ги разбере, а оттам обогатява не само себе си, а и околните, които, като гледат картината, се докосват до една история, до едно минало, което за мен е много приятна атракция, вплетена в нашия съвременен живот. Тя ни дава стимул да рисуваме, да се ровим в историята, да търсим интересни факти.
Трябва ли да има провокация, за да започнете да рисувате?
За един художник е нужно да има някаква провокация, защото тя е стимул за работа. Дисциплината по-скоро е нужна, когато имаш поръчка, а когато си на свободна практика – на пленер, например, е нужно да видиш нещо интересно. То те привлича, искаш да го нарисуваш и да го покажеш на другите в цялата му красота. Понякога така се ражда и шедьовър. Защо не?
Има ли вечно актуални теми във Вашето творчество?
Аз съм от Бургас и това, което винаги ме интересува, са морето, хората, животът край морето, камъните, скалите, плажът, корабите, лодките преди всичко – аз много ги харесвам. Даже картините, които представих във финалната изложба „Дух и материя“ на пленера „Пространство и време“, са лодки на брега, зад които се вижда морето – леко в мъгла. В такова море може да тръгнеш, а може и да не тръгнеш, може да го гледаш от брега. Лодките са символ на един живот, на едно пътуване, на едно търсене, за да намериш себе си. И така, докато търсиш себе си, виждаш, че животът почти е минал, но самото пътуване е интересно. Аз съм много, много свързан с морето. Понякога съм рибар – ходя за риба, понякога се гмуркам – бивш водолаз съм. Морето е една любов за мен – почти необяснима, без която не мога. В почти всичките ми картини морето присъства по един или друг начин. Вплитам го и по абстрактен начин – като фон, като някакво петно. Когато рисувам морето, то ми дава успокоение, защото е поезия, романтика и живот.
Колко хубаво го казахте! На морските хора сякаш морето им е в гените и те не могат да съществуват пълнокръвно на друго място.
Хемингуей е казал, че всичко, което не е край морето, е провинция. Може би е бил прав, но той е имал предвид Куба.
Хората, родени до морето, общуват с него по различен начин от тези, които го посещават за кратко, веднъж в годината – те сякаш са настроени по-консуматорски и се опитват да извлекат максимума от него. Така ли е?
Така е, затова едните са морски хора и живеят с морето постоянно – и в хубаво, и в лошо време, а другите просто му идват на гости. Морските хора споделят с морето всичко – и мъката, и радостта. На него можеш да кажеш всичко и никой да не те чуе. А хората, които идват за малко, докато усетят морето, и трябва да си тръгнат от него. Въпреки това този контакт е хубав и ценен за тях. Аз мисля, че всички хора обичат морето.
То е магия.
Най-голямата магия. Харесва ми, че когато влизам в него, получавам енергия, зареждам се и като изляза, съм друг човек.
А какво мислите за планината?
Второто велико нещо след морето е планината. Прекрасно е, че изкачваш едни високи върхове, но, за съжаление, трябва да слезеш след това.
То и в живота е така.
Романтиката на морето е по-друга. Двете неща са различни. Живял съм в различни градове – в Казанлък, София и други, но не можах да издържа далече от морето и се върнах. В Бургас има много артисти, много културни институти и градът има собствена физиономия. Всеки бургазлия, който слиза в центъра, задължително минава по ул. „Богориди“ и отива до Морското казино, за да погледне как е морето и да се прибере спокоен вкъщи, че всичко е наред, че то е там. На мен ми доставя голямо удоволствие да се гмурна в морето, да изкарам малко миди и някоя риба. Това са незаменими емоции и преживявания.
А как станахте художник? И бихте ли се занимавали с нещо друго, ако имахте възможност?
Не, с нищо друго не бих се занимавал. Пробвал съм и други неща, но не се получава. Аз рисувам от малък. Всички ми казваха: „Ти ще станеш художник“ и аз станах. Като пораснах малко, ми казаха: „Хайде остави това рисуване, започни да работиш нещо друго.“ И аз опитах, обаче то не става – като ти влезе нещо в кръвта, с пари, без пари, гладен, жаден, ти имаш картини пред очите си, идват ти идеи. И когато хората ги харесват и купуват, удоволствието е голямо, защото животът е кратък, но изкуството е вечно. И след нас може би нищо няма да остане, освен картините. Знам ли?
Говорите за силата на призванието. В крайна сметка, то те избира, не ти него.
Да, така е. Това е вечен брак с изкуството. Аз съм пробвал да го оставя, но не се получи. Издържах няколко дни. Обадиха ми се по телефона за откупки на картини, които бях изхвърлил в коша. Извадих ги, продадох ги и разбрах, че това е знак да продължа да рисувам. И така до днес.
Нужно ли е един творец да е философ?
Не е нужно да задава въпроси, да търси отговори. Нужно е просто да се радва на самия живот, да си рисува картините и да знае, че другите го харесват и го оценяват.
А когато рисува, един художник трябва ли да мисли дали картината му ще стане продаваема, или това е вредно?
Вредно е, защото се получава комерсиално, но понякога тази комерсиалност е нужна, за да можеш да оцелееш. Обаче картините, които не правиш по поръчка, а ги рисуваш по вътрешен подтик, се оказват най-хубавите. Така е било и с творбите на големите творци като Леонардо, Микеланджело – най-ценни са тези, които не са рисували по поръчка.
На Вас как Ви се отрази периодът с изолацията?
В началото си мислех, че е добре дошъл, за да рисувам, но после тази пропаганда, всеки ден да се говори за един вирус, за една болест не ми се отрази добре. Това понякога те смачква, не ти дава муза, порив да твориш. Радвам се, че вече нещата отшумяват и, дай Боже, да наваксам, да направя хубави неща и да зарадвам почитателите си.
Какво се случва при Вас в творчески план?
Предстои ми участие в Националната изложба бианале „Приятели на морето“ в Бургас. Организатори са Община Бургас, Бургаската художествена галерия “Петко Задгорски” и местното Дружество на художниците. Работите ще се журират на 22 август, а изложбата ще бъде открита на 3 септември 2020 г. Тя е с награден фонд, издава се каталог. Участвах и в предното издание на бианалето.
До края на годината какви изяви имате?
Предстои ми участие в няколко изложби на Дружеството на художниците в Бургас. Ако имам покани от други градове за общи експозиции, ще се включа. Приятно е човек да обменя опит.
